1
Решение по т. д. № 660/ 2011 г., ВКС, Търговска колегия, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
гр. София, 13,12, 2011 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при участието на секретаря Н. Т.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Т. Райковска т. дело № 660/2011 година.
Производството е по реда на чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗМТА.
Търговското дружество [фирма], със седалище в [населено място] е предявило молба за отмяна на основание чл. 47, т. 3 ЗМТА на постановеното на 15.04.2011 г. от АС при БСК решение по в. а. д. № 7/2009 г., с което се отхвърлят предявените от молителя срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове за заплащане на сумата общо в размер на 713 985,83 лв., включваща неразплатени СМР, неустойка за забава и пропусната полза – нереализирана печалба от неизпълнени строителни работи по договор за строителство от 30.06.2008 г. и в осъдителната част, с която молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата 6 000 лв. неустойка по предявения частичен насрещен иск, както и за разноски.
Искането за отмяна се основава на тезата, че решението на арбитражния съд следва да бъде отменено, поради противоречието му с обществения ред на Република България.
Ищецът поддържа, че съставът на арбитражния съд при постановяването на решението не е спазил чл. 121, ал. 1 от Конституцията, тъй като не е било осигурено равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Поддържа се, че необсъждането на доказателствата и доводите на страна в арбитражното производствто, водещо и до липса на мотиви, води до пряко нарушаване на чл. 121, ал. 1 от Конституцията, като се въвеждат аргументи от константната практика на ВКС – Решение № 422/18.07.1997 г. по гр. д. № 250/1997 г., 5 членен състав, свързано с казуса ”И.”, както и Решение № 23/20.04.2010 г. по т. д. № 956/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва иска, като в депозирания по реда на чл. 131 ГПК отговор и чрез адв. А. в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на въведените от ищеца твърдения относно наличието на предпоставки по чл. 47, т. 3 ЗМТА.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с въведените от ищеца основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в настоящото производство, приема за установено следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен пред ВКС в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – АС при БСК, поради което е процесуално допустим.
По основателността на исковата претенция:
Несъмнено е, че макар и конвенционален, арбитражният процес е подчинен на конституционно прогласените и международно приетите принципи на равенството на страните и правото им на участие и защита в производството по делото, които, като израз на състезателното начало, са основополагащи за действащия в страната правов правопорядък. Следователно, поради своя повелителен характер тези принципи се явяват и пределните граници на договорната свобода, с която страните разполагат при уреждане на арбитражното производство.
С понятието ”обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка. В практиката на ВКС по прилагане на чл. 47, т. 3, пр. 2-ро ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред ще има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата.
В конкретния случай, с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, са нарушени такива ”свръхповелителни“ правни норми, поради което следва да се приеме, че то противоречи на обществения ред на РБългария. В разглежданата хипотеза, описаните в шест пункта, несъобразени и необсъдени, но приложени по делото писмени доказателства или позоваването на писмени доказателства в решението, които не са приложени по делото, водят до извод за отсъствие на преценка на представените от ищеца писмени доказателства в подкрепа на иска му и до извод за липса на мотиви, предвид необсъждането на конкретните възражения. В тази връзка, основателно се явява оплакването за липсата на преценка по отношение на съдържанието на представен по делото Констативен протокол от 02.12.2008 г., който би могло да се приеме, че съдържа признание на ищеца спрямо неговите подизпълнители за извършените от тях строително-монтажни работи.
В арбитражното решение този протокол се споменава на л. 6, без да е извършена преценка на неговото съдържание и произтичащите от това правни последици за страната.
Основателно е и изложеното по отношение пренебрегване съдържанието на Акт от 08.12.2008 г., приложен на л. 109 от арб. дело, който документ е споменат в решението, но отсъстват конкретни правни изводи за значението на този документ, предвид съдържанието му.
Верни са и оплакванията, че Акт, обр. 16 от 09.12.2009 г. за установяване годността на строежа и Удостоверение за въвеждане в експлоатация, за които е посочено, че са приложени по делото /стр. 8 от решението/, без същите да се откриват по делото, а и не са обсъдени, дори и да се приеме, че са приобщени към материалите по делото.
В мотивите на решението – стр. 12 по отношение на тези два документа е прието, че ищецът, за доказване на претенцията си, е следвало да ги представи, което той не бил сторил. Липсва и преценка на други приложени строителни книжа – Акт, обр. 12, Заповед на К. на [община], Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта от 17.10.2008 г.; Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ че са постигнати изискванията на проекта от 20.10.2008 г.; Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта от 03.11.2008 г.; Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта от 11.11.2008 г., както и въведеното възражение по чл. 90, ал. 1 ЗЗД.
Чрез всички тези множество констатирани пропуски при мотивирането на арбитражното решение, арбитражният състав е нарушил конституционно установените принципи на равенство и състезателност на страните в процеса.
Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 47 ЗМТА и всички те трябва да се тълкуват, съобразно смисъла и същността на арбитражното производство, допустимо от правовия ред, като такова, развиващо се пред доброволно избран от страните правораздавателен орган, извън съдебната система. Взети в своята цялост тези отменителни основания не включват евентуално допуснати от арбитражния съд грешки при установяване на фактите или при определяне на приложимия към спорното право материален закон. В случая обаче, не става въпрос за допуснати единични грешки, а за нарушение на правни принципи на съдопроизводството, които са гарантирани от Конституцията.
Вярно е, че конституционно гарантираното с чл. 121 и чл. 122 от Конституцията на РБ право на участие и защита на страните във всички стадии на производството по делото, възпроизведено в чл. 22 ЗМТА – основополагащо за правораздаването във всяко демократично общество, не се изчерпва само с осигуряване на фактическото участие на страната в процеса, а по необходимост включва в своята същност както правото да изтъква факти, да представя доказателства, да въвежда доводи и възражения, така и правото своевременно да бъде уведомявана за доказателствените искания, доводи и възражения на насрещната страна. А представянето на доказателства, излагането на доводи и възражения не е самоцелно, а цели обсъждането /а не само изброяване/ им от арбитражния орган при формиране на вътрешното му убеждение. Ако не е налице обстойно обсъждане на релевантните факти, доводи и възражения, правото на защита на страната ще бъде накърнено, тъй като те не са повлияли на формирането на вътрешното убеждение на съда.
Предвид изложеното, като счете, че са налице основания за отмяна на арбитражното решение на визираното по-горе основание по чл. 47, т. 3, пр. 2-ро ЗМТА, ВКС, състав на Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражно решение от 14.04.2011 г. по в. а. д. № 7/2009 г. на АС при БСК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: