4
Р Е Ш Е Н И Е
N 17
София, 30.03.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова
т.дело N 3327 /2015 година
Производството е по реда на чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по подадена от Д. П. С. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение № 115 от 20.02.2014 г. по в.гр.д. № 1024/2013 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 681/12.07.2013 г. по гр.д. № 6734/2012 г. на Районен съд – Перник за уважаване на предявения от ЗК [фирма] иск по чл.213, ал.1 КЗ за сумата 411.50 лв., представляваща изплатено на 03.02.2010 г. от дружеството на трето лице застрахователно обезщетение по щета № 1301-1261-09-44358/2009 г. по застраховка „Каско” за претърпени имуществени вреди поради ПТП на 26.09.2009 г., настъпило поради виновно поведение на Д. С., ведно със законната лихва от 08.10.2012 г. и разноски по делото.
Молбата за отмяна се поддържа на основание ново писмено доказателство – влязло в сила на 04.08.2015 г. решение № 520/17.07.2015 г. по дело ОХ № 541/2015 г. на Районен съд – Перник, с което водачът Н. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 26.09.2009 г. в [населено място] на път Е-79, км 286+300, при управление на МПС – л.а.”Фолксваген Пасат” с рег. № РК 1771 е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 изр.2 ЗДвП – не е спрял при възникнала опасност за движението, каквато е намиралия се на пътното платно пешеходец Д. С. и не е изпълнил задължението си по чл.116 ЗДвП като водач на ППС да бъде внимателен и предпазлив към пешеходеца, с което по непредпазливост е причинил описаната в решението средна телесна повреда на пешеходеца. Извършеното от Г. престъпление е квалифицирано по чл.343, ал.1 б.”б” предл.2, вр. с чл.342, ал.1 НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК е освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78а НК му е наложено административно наказание глоба. Молителят поддържа, че с това решение се установява по безспорен начин вината на водача Г., а оттам и основателността на направеното възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на виновния водач. По съображения в молбата, се иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.
Ответникът – ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] оспорва молбата за отмяна по съображения в постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед инвокираното основание за отмяна, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното осъдително решение по предявения от ЗК [фирма] иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ/сега отменен с новия Кодекс за застраховането, в сила от 01.01.2016 г./ въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за встъпване на застрахователя в правата на застрахования срещу ответника – причинител на имуществени вреди по застрахования автомобил. След преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства за механизма на произшествието, решаващият състав на Окръжен съд – Перник е изразил становище за недоказаност на твърдението, че водачът на автомобила е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като са възприети изводите на първата инстанция, че последният с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредите по автомобила, а те са настъпили единствено вследствие виновното поведение на пешеходеца Д. С. – ответник по иска.
След преценка на наведените от страните доводи, настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Производството за отмяна по чл.303 и сл. от ГПК е законодателно регламентирано като извънинстанционно средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения, а предвидените в т.1 на чл.303, ал.1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал, която непълнота се дължи на нови доказателства, съдържащи обстоятелства, които страната /сега молител/ се е домогвала да установи по делото, но не е могла да стори това по причина, че не е разполагала с тези доказателства.
Представеното с молбата за отмяна решение на Районен съд – Перник, ІV –ти наказателен състав, което е постановено и влязло в сила след постановяване на неподлежащото на касационно обжалване въззивно решение, предмет на молбата, съставлява именно такова ново доказателство. В рамките на образуваното срещу Н. Г. Г. наказателно производство е доказано, че на 26.09.2009 г. същият като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по см. на чл.20, ал.2 изр.2 ЗДвП – не е спрял при възникнала опасност за движението, каквато е намиралия се на пътното платно пешеходец Д. С. и не е изпълнил задължението си по чл.116 от ЗДвП – да бъде внимателен и предпазлив към пешеходеца, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на този пешеходец. С решението на наказателния съд Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 НК, но е освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78а, ал.1 НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от седем месеца.
От обективна страна деянието, за което водачът на лекия автомобил е признат за виновен, се изразява в нарушаване на правилата за движение при управление на моторно превозно средство, което нарушение е в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. Макар и престъплението по чл.343 НК да е резултатно, след като наказателният съд е установил от обективна страна допуснатото от Н. Г. нарушение на правилата за движение, е необходимо гражданският съд да прецени съотношението между допуснатото от Г. нарушение на ЗДвП и нарушението, допуснато от ответника, в качеството му на пешеходец. Макар и в случая съпричиняването да е извън фактическият състав на престъплението, за което Н. Г. е признат за виновен, установеното обективно нарушаване на правилата за движение от него безспорно стои в причинна връзка с причинените вреди на управлявания лек автомобил. Именно поради това влязлото в сила решение на наказателния съд притежава характеристиката на ново доказателство по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, установяващо обстоятелство, съществувало по време на разглеждане на делото. Новото писмено доказателство би дало възможност за различни фактически и правни изводи на съда по надлежно въведеното от ответника по иска възражение за съпричиняване на резултата от страна на водача на лекия автомобил и съответно за редукция на претендираното вземане, предмет на предявения от застрахователя иск по чл.213, ал.1 КЗ.
По изложените съображения, молбата за отмяна следва да се уважи, като на основание чл.307, ал.3 ГПК влязлото в сила въззивно решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Перник, който при условията на чл.266, ал.2 ГПК следва да приеме и съответно да съобрази представеното в настоящото производство решение по НОХД № 541/2015 г. на Районен съд – Перник.
Предвид изложеното и на основание , Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила решение № 115 от 20.02.2014 г. по в.гр.д. № 1024/2013 г. на Окръжен съд – Перник.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: