3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 25.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 962 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Х. Н. против определение № 12128 от 20.06.2013 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ „Г” състав, постановено по ч. гр.д. № 2640 по описа за 2013 г., с което е потвърдено определение № 57 от 28.06.2011 г. по гр. д. № 41909 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, І Го, 27 състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател моли да бъде допуснато касационно обжалване на определението на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния въпрос:
Когато установяването на престъпно обстоятелство е от значение за отмяна на влязло в сила решение, оставено в сила от надзорната инстанция по реда на прегледа заради формирано вътрешно убеждение, основано на невярното заключение, позоваването на второинстанционния съд на други непредявени основания за недействителност на завещанието води ли до липса на правен интерес от установителен иск за това престъпно обстоятелство?
Частният жалбоподател моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на определението на СГС по този въпрос, да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по частната жалба И. Н. М., Т. Е., Л. Т., И. С., А. Я., П. С., М. С. и Р. С. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския градски съд, като оспорват жалбата и по същество.
Ответниците по частната жалба А. А., Д. К. и Г. К. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:
С решение от 10.04.1997 г., постановено по гр. д. № 5368 по описа за 1996 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „А” Г.О, е оставено в сила решение № 29 от 16.09.1996 г. по гр. д. № 1572 по описа за 1988 г. на Софийския районен съд, 35 състав, в частта, с която на основание чл. 108 от ЗС П. Х. Н. е осъдена да предаде на Р. М. С., В. М. С., Л. М. Т., И. Г. С., Н. И. С., И. Н. М., Т. Н. Е. и А. Х. Я. апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Второинстанционният съд е приел, че завещателното разпореждане в полза на ответницата е нищожно и поради нарушаване на безвъзмездния му характер, тъй като тя е обременена с морални грижи и материални разходи. Върховният касационен съд с решение № 140 от 10.05.1999 г., постановено по гр. д. № 3119 по описа за 1997 г. е оставил без уважение молбата на П. Х. Н. за преглед по реда на надзора на решенията на Софийския градски и на Софийския районен съд. С искова молба от 20.08.2010 г. П. Н. е поискала да се установи, че вещите лица по делото са дали невярно заключение относно психическото здраве на завещателката, което е довело до погрешния извод за нейната способност да завещава. Тя е обосновала правния си интерес от иска с невъзможността да се довърши наказателното производство поради изтичане на давностния срок и с правото си да поиска отмяна на решението за уважаване на ревандикационния иск след установяване на престъпното обстоятелство. Съдилищата са приели, че такъв правен интерес липсва, тъй като ревандикационният иск е бил уважен не само заради унищожаемостта на завещанието поради недееспособността на завещателката, но и заради неговата нищожност. Частният жалбоподател счита този извод на съдилищата за погрешен, тъй като Върховният касационен съд е мотивирал отказа си да уважи молбата за преглед с недееспособността на завещателката, а не с нищожността на завещанието. Затова установяването на престъпното обстоятелство би следвало да доведе и до отмяна на постановеното срещу нея решение по ревандикационния иск. В този смисъл е поставеният от нея въпрос, който е относим към спора. Отговорът на този въпрос произтича от ясните разпоредби на приложимия процесуален закон към момента на постановяване на решение № 140 от 10.05.1999 г. на ВКС. Това решение е постановено в производство за преглед по реда на надзора/ чл.225 от ГПК/1952 г., редакция- ДВ, бр.31 от 1990 г./. Прегледът по реда на надзора е самостоятелно съдебно производство за извънреден и извънинстанционен контрол на Върховния съд върху влезли в сила решения/Ж. С., Българско гражданско процесуално право”, изд.1988 г., стр. 451/. Правните последици на решението, с което молбата за преглед по реда на надзора се оставя без уважение, стабилизира правните последици на атакуваното решение/ Ж. С., Българско гражданско процесуално право”, изд.1988 г., стр.462/. Това означава, че силата на пресъдено нещо се поражда от второинстанционното решение, а не от извънинстанционното решение на Върховния касационен съд. Ето защо със сила на пресъдено нещо се ползва в случая решението на Софийския градски съд, с което е прието, че завещателното разпореждане е нищожно. До същия извод е стигнал въззивният съд в обжалваното определение.
По тези съображения следва да се приеме, че повдигнатият от частния жалбоподател правен въпрос не поражда затруднение при прилагането на процесуалния закон и затова не е необходимо по този въпрос да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийския градски съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12128 от 20.06.2013 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ „Г” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: