7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
София,19.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 794 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
С определение №187/31.03.2014г., постановено по настоящето дело, е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.11.2013г. по гр.д.№228/2013г. по описа на Силистренския окръжен съд в частта, с която е допуснат до делба недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 66425.515.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-66/02.06.2008г. на изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място], [улица], местност “А.”, с площ от 927кв.м., предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10м/, при граници: ПИ №№66425.515.13, 66425.515.101, 66425.515.11 и 66425.515.99 и на сгради, попадащи в имота, а именно сграда №66415.515.12.1 със застроена площ 119 кв.м., сграда №66425.515.12.2 със застроена площ 16 кв.м., сграда №66425.515.12.3, както и в частта, с която н.а.№118, том ХVІІ, н.д.№4015/1998г. на нотариус при Силистренския районен съд е отменен в частта над 5/8 ид.части. по въпроса може ли съдът служебно да прилага давността като придобивен способ при липса на позоваване от съделителите.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-неправилно въззивният съд служебно се е позовал на придобивната давност в полза на наследодателя Р. Х. С. при положение, че в исковата молба се поддържа, че имотът е закупен от наследодателя през 1962г. Излагат съображения и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.69 ЗС като твърдят, че неправилно е прието, че наследодателката М. Р. С. не е придобила по давност правото на собственост върху имота, след като по делото е установено, че само тя е упражнявала фактическата власт върху него и е направила достояние на всички намерението си за своене, като се е снабдила и с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Поддържат, че решението на въззивния съд не почива на установените по делото факти и обстоятелства, както и че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и не е обосновано защо съдът не кредитира показанията на част от свидетелите. Молят обжалваното решение да бъде отменено като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Р. Р. С. и Б. Р. Х. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за делба на дворно място, находящо се в [населено място], на [улица], ведно с построените в същото сгради.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отменил н.а. за собственост №118, том ХVІІ, дело №4015/1998г. на нотариус при Силистренския районен съд, с който М. Р. С. е призната за собственик по давностно владение върху процесния недвижим имот в частта му над 5/8 ид.части и е допуснал до делба недвижимия имот с идентификатор 66425.515.12 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-66/02.06.2008г. на изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място], [улица], м.”А.” с площ от 927кв.м., ведно с построените в същия жилищна сграда на един етаж с площ от 119кв.м., жилищна сграда на един етаж с площ от 16кв.м. и едноетажна постройка за допълващо застрояване с площ от 9кв.м., между съсобствениците Р. Р. С., Б. Р. Х., С. Р. Х. и М. Й. Х., при квоти по 1/8 ид.част за Р. Р. С., Б. Р. Х. и С. Р. Х. и 5/8 ид.части в общ дял за С. Р. Х. и М. Й. Х..
Прието е, че Р. Р. С., Б. Р. Х. и С. Р. Х. са наследници на баща си Р. Х. С. /Р. Х. С./, починал на 22.06.1989г. и майка си М. Р. С., починала на 03.05.2010г., които са имали сключен граждански брак на 30.07.1946г. Родителите като съпрузи са се установили да живеят в процесния имот в началото на 60-те години на ХХ век и са владяли имота заедно до смъртта на бащата през 1989г., което е прието за установено от показанията на свидетелите Ф. И. и Н. Д., а въз основа на тази фактическа констатация е направен извод, че на основание чл.79, ал.1 ЗС двамата наследодатели са придобили собствеността на имота с непрекъснато владение повече от 10 години и тази съсобственост в режим на съпружеска имуществена общност е прекратена със смъртта на съпруга на 22.06.1989г. като преживялата съпруга освен своята половина наследява по равно с децата и половината на починалия съпруг или тя става собственик на 5/8 ид.части, а тримата синове-съответно по 1/8 ид.част. Поради това е прието, че наследодателката М. Р. С. не е придобила по давност целия имот, за което е бил съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка на 12.08.1998г.
Прието е също така, че дори М. Р. С. да е владяла имота като свой след смъртта на съпруга си, то към датата на издаване на констативния нотариален акт за собственост /12.08.1998г./ не са минали 10 години от датата на неговата смърт /22.06.1989г./ и следователно тя не е придобила по давност наследствената част на децата си. Поради това е прието, че констативният нотариален акт следва да бъде отменен по реда на чл.537., ал.2 ГПК за частта над 5/8 ид.части.
Прието е, че М. Р. С. не е владяла имота само за себе си и няма доказателства да е демонстрирала пред децата си, че владее имота само за себе си. Още повече, че Р. Р. С. и Б. Р. Х. периодично са се завръщали и са отсядали в къщата, а С. Р. Х. винаги е живял там.
Прието е, че към 01.14.2010г., когато М. Р. С. е продала процесния имот на С. Р. Х., прехвърлителката е прижавала само 5/8 идеални части от имота, с които се е разпоредила валидно и тези идеални части са придобити от съделителите С. Р. Х. и М. Й. Х. в режим на съпружеска имуществена общност.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване настоящият състав приема, че съдът не може служебно да прилага давността като придобивен способ при липса на позоваване от съделителите.
Съображенията за това са следните:
Съгласно дадените в т.1 на ТР №4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК указания, при приложението на чл.120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, касае хипотезите на придобивна давност. Това разрешение следва да намери приложение и в делбеното производство. Сезираният с иск за делба съд може да прилага давността и да приеме, че правото на собственост върху имота, предмет на делбата, е придобито по давност от някой от съделителите, от всички съделители като последица от упражняване на съвладение или от общия наследодател, само ако някой от съделителите се е позовал на този придобивен способ. Както е прието в т.3 на ТР №4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г., възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес при спор за собственост. Съдът обаче може да приеме, че наследодателят е придобил по давност правото на собственост само ако давността е изтекла преди неговата смърт и наследниците му са се позовали на този придобивен способ.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.79,ал.1 ЗС и чл.120 ЗЗД/.
В решението, с което се допуска делба, съдът се произнася дали е налице съсобственост между съделителите, която да е възникнала на основание, въведено в предмета на делото от предявилото иска лице или от друг съделител по установения в процесуалния закон ред. Съдът не разполага с правомощието да се произнесе за съществуването на съсобственост върху имота, предмет на делбата, възникнала на основание, на което никой от съделителите не се е позовал.
В случая в исковата молба се твърди, че имотът е придобит от наследодателя Р. Х. С. /Р. Х. С./ като закупен през 1962г. от лице на име М., без да е налице позоваване на придобивна давност. В нарушение на разпоредбата на чл.120 ЗЗД въззивният съд е приел, че доколкото приживе на наследодателя Р. Х. С. /Р. Х. С./ е изтекъл установеният в чл.79, ал.1 ЗЗД срок, то към този момент наследодателят е придобил правото на собственост върху имота в режим на съпружеска имуществена общност с наследодателката М. Р. С.. Действително исковата молба съдържа твърдения, свързани с придобивната давност, но същите касаят факти и обстоятелства, наведени в обстоятелствената част на исковата молба във връзка с оспорване придобивното основание, на което се позовават ответниците по предявения иск, а именно оспорване на възможността наследодателката М. Р. С. да придобие правото на собственост върху процесния недвижим имот преди да са изтекли 10 години от смъртта на наследодателя Р. Х. С. /Р. Х. С./. Твърдения наследодателите Р. Х. С. и М. Р. С. да са придобили по давност правото на собственост върху имота по време на брака си не са навеждани по делото нито от предявилите иска лица, нито от останалите съделители. При липса на такива твърдения неправилно въззивният съд е приложил давността служебно като е приел, че на основание чл.79, ал.1 ЗЗД двамата наследодатели са придобили собствеността върху имота с непрекъснато владение повече от 10 години. А след като по делото не се установява приживе на наследодателя Р. Х. С. /Р. Х. С./ да се е осъществил придобивен способ, който да има за последица придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот /договорът за покупко-продажба на имота, сключен между наследодателя и лицето М. без да е спазена предвидената в чл.18 ЗЗД нотариална форма за действителност, няма за последица придобиване правото на собственост/, неправилно въззивният съд е приел, че наследодателят е придобил и притежавал приживе правото на собственост върху имота, а оттам и че правото на собственост върху този имот е преминало по наследствена трансмисия в патримониума на наследниците по закон.
След като по делото е представен нотариален акт, съставен след извършена обстоятелствена проверка, с който е признато, че наследодателката М. Р. С. е придобила по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот през 1998г., и извършената от нотариуса констатация не е била опровергана, а е установено, че впоследствие се е разпоредила с правото на собственост в полза на съделителите С. Р. Х. и М. Й. Х. и не е установено така извършеното на 01.04.2010г. в предвидената от закона нотариална форма за действителност разпореждане /н.а.№38, том ІІ, рег.№2263, н.д.№111/2010г./ да е недействително на поддържаното от предявилите иска за делба лица основание, неправилно въззивният съд е приел, че имотът е съсобствен между всички съделители и следва да бъде допуснат до делба. Правото на собственост върху имота е придобито от М. Р. С. по давност, за което на 12.08.1998г. е съставен н.а.№118, том ХVІІ, н.д.№4015/1998г. На 01.04.2010г. /н.а.№38, том ІІ, н.д.№2263, н.д.№111/2010г./ М. Р. С. е прехвърлила правото на собственост върху имота на съделителя С. Р. Х. по време на брака му с М. Й. Х.. Към момента на смъртта си наследодателката М. Р. С. не е притежавала правото на собственост върху имота, а оттам не може да се приеме, че съделителите Р. Р. С. и Б. Р. Х. са придобили по наследство и притежават понастоящем дял от имота. Правото на собственост върху процесния имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност от съделителите С. Р. Х. и М. Й. Х., но съсобственост между всички съделители не е налице. Поради това и на основание чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество като предявеният от Р. Р. С. и Б. Р. Х. иск за делба бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора в полза на С. Р. Х. и М. Й. Х. следва да бъде присъдена сумата 600лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Силистренския окръжен съд, постановено на 05.11.2013г. по в.гр.д.№ 228/2013г. в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отменен нотариален акт за собственост №118, том ХVІІ, дело №4015/1998г. на нотариус при Силистренския районен съд, с който М. Р. С. е призната за собственик по давностно владение върху недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], местността “К. М.”, [улица], представляващ дворно място с площ от 1000кв.м. извън регулацията на града, съставляващ кад.№1247, ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда, състояща се от седем стаи склад и тоалетна в частта над 5/8 идеални части и е допусната делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 66425.515.12 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-66/02.06.2008г. на изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място], [улица], местност “А.”, с площ от 927кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./, при граници: ПИ №№66425.515.13, 66425.515.101, 66425.515.11 и 66425.515.99, ведно с попадащите в имота сгради-сграда 66425.515.12.1 със застроена площ 119кв.м., брой етажи-1, предназначение-жилищна сграда, еднофамилна; сграда 66425.515.12.2 със застроена площ 16 кв.м.,брой етажи-1, предназначение-жилищна сграда, еднофамилна и сграда 66425.515.12.3 със застроена площ от 9 кв.м., брой етажи-1, предназначение-постройка за допълващо застрояване, при квоти: 1/8 ид.част за Р. Р. С., 1/8 ид.част за Б. Р. Х., 1/8 ид.част за С. Р. Х. и 5/8 ид. части в общ дял за С. Р. Х. и М. Й. Х. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Р. С.,ЕГН [ЕГН] и Б. Р. Х.,ЕГН [ЕГН] против С. Р. Х., ЕГН [ЕГН] и М. Й. Х.,ЕГН [ЕГН] иск за делба на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 66425.515.12 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-66/02.06.2008г. на изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място], [улица], местност “А.”, с площ от 927кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./, при граници: ПИ №№66425.515.13, 66425.515.101, 66425.515.11 и 66425.515.99, ведно с попадащите в имота сгради- сграда 66425.515.12.1 със застроена площ 119кв.м., брой етажи-1, предназначение-жилищна сграда, еднофамилна; сграда 66425.515.12.2 със застроена площ 16 кв.м.,брой етажи-1, предназначение-жилищна сграда, еднофамилна и сграда 66425.515.12.3 със застроена площ от 9 кв.м., брой етажи-1, предназначение-постройка за допълващо застрояване
ОСЪЖДА Р. Р. С. и Б. Р. Х. да заплатят на С. Р. Х. и М. Й. Х. сумата 600лв./ шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: