3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр. София, 15.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5874/2014 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
А. И. М. е обжалвал решение № 124 от 22.07.2014 г. по гр. дело № 310/2014 г. на Апелативен съд – В..
Ответникът С. В. С. оспорва касационната жалба по същество и поддържа становище за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение, с което е отменено решение № 628 от 25.04.2014 г. по гр. дело № 3147/2013 г. на Варненски окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е осъден А. И. М. да заплати на С. В. С. сумата 52017.10 евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането, ведно със законната лихва върху главницата в лева – 101736.60 лв. от завеждане на делото – 11.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и държавна такса по сметка на В. в размер общо на 6104.20 лв. Този изход на делото е мотивиран с приемането, като безспорна на следната фактическа обстановка – изплатена от въззивника сума в размер на 38182.90 евро срещу собствеността на три апартамента и един склад, продадени му от ответника по иска и неговата съпруга, предмет на нотариален акт № 155, т.ІІІ, рег. № 3476, д. № 527/2008 г. по описа на нотариус с рег. № 492 в Н. и изплатена сума 52017.10 евро, която ищецът платил в очакване, че ответникът ще му прехвърли собствеността и на партерния етаж, за което се били уговорили устно преди подписване на нотариалния акт. Въз основа на тази фактическа обстановка, която решаващият състав е приел с оглед показанията на свидетелката А. и по отношение, на които е посочил, че останалите гласни доказателства /показанията на свидетелите Р. и В. / и писмени доказателства /непосочени конкретно чрез изброяването им/ не влизат в противоречие с тях са направени и правните изводи. С една част от тях съдът приема, че страните по делото са имали уговорка и за продажба на партерния етаж, за който е платена процесната сума. С друга част от мотивите е посочено, че независимо от това, дори да се приеме, че такава уговорка не е имало, ответникът следвало да докаже, че е получил процесната сума на „правно /законово/ основание”. По – нататък в мотивите е отразено, че като не е доказал това, следвало да се приеме, че получаването и усвояването на заплатената от въззивника С. искова сума е без основание и подлежи на връщане.
С определение № 74 от 04.03.2015 г. на настоящия състав на ВКС, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по жалбата на А. И. М. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт предвид данните за нередовност на исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба. Съдържащите се в исковата молба твърдения се отнасят до възникнало между страните договорно правоотношение, описано в обстоятелствената част, както следва: „За останалата част от сумата в размер на 52 017.10 евро се бяхме договорили впоследствие те да ми прехвърлят и партерния етаж от описаната сграда в [населено място] на [улица]изградена в УПИ ХVІІ- 173, в кв. 14, по дворищно – регулационния план на [населено място], обл. Б.”. Ищецът твърди в исковата молба, че тази уговорка не била изпълнена от А. М. и съпругата му П. М.. Други обстоятелства не са изложени в исковата молба относно договора. Исковата молба е непълна, тъй като липсват твърдения за съдържанието на сключения договор – кога е бил сключен договора, за какъв конкретен обект А. М. и съпругата му – П. М. са се задължили да прехвърлят право на собственост, партерен етаж или ресторант, в какъв срок е следвало да изпълнят това задължение, кога е следвало според уговорките между страните да се прехвърли сумата 52017.10 евро, съответно кога и при какви обстоятелства ищецът е констатирал, че съконтрагентите му не са изпълнили поетото задължение. Изпълнението на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, предпоставя изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Тези обстоятелства се въвеждат, като твърдения и трябва да отговарят на елементите от фактическия състав на иска, в конкретния случай да отразяват твърденията на ищеца за това, какви уговорки са постигнати между него и ответника относно съдържанието на съответния договор, който се индивидуализира с минимално необходимите за съответния тип договор елементи. С исковата молба такава обстоятелствена част не е била въведена поради изложените по – горе съображения, което е довело до нередовно сезиране на окръжния съд, а след това и на апелативния съд. Непълнотата на исковата молба възпрепятства определянето на правното основание на иска, което по настоящето дело е довело и до даване от въззивния съд на различни правни квалификации на спорното право – в една част от мотивите решаващият състав е приел, че страните по делото са имали уговорка за продажба на партерния етаж, за който е платена процесната сума, т.е. спорът се разглежда на договорно основание, а в друга част от мотивите е приел, че независимо от това, „дори да се приеме, че такава уговорка не е имало”, ответникът следвало да докаже, че е получил процесната сума на правно основание, т.е. мотивирана е хипотеза на неоснователно обогатяване. От изложеното следва, че исковата молба не е била приведена в съответствие с изискванията за редовност – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, както при първоинстанционното разглеждане на делото, така и при въззивното разглеждане на делото. Нередовната искова молба възпрепятства възможността за защита на страните чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по поддържаните в нея твърдения. В. съд, като съд, който се произнася по съществото на спора е следвало да извърши собствена проверка на редовността на исковата молба с оглед на процесуалното задължение по чл. 129, ал.1 ГПК, тъй като решение по спора се постановява само при редовно сезиране. С произнасянето по нередовна искова молба въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено и тъй като допуснатите нарушения на процесуалните правила засягат само редовността на исковата молба делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на О. на ВКС/.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 124 от 22.07.2014 г. по гр. дело № 310/2014 г. на Апелативен съд – В..
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – В. за ново разглеждане от друг състав.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: