О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
Гр. София, 16.03.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 1008/2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД А. АД [населено място], чрез процесуалния му пълномощник ю.к. Д., срещу решение № 65/24.02.2016 г. по в.т.д. № 482/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, ІІІ-ти състав, с което, след частична отмяна на решение № 306 от 22.05.2015 г., постановено по т.д.№ 390/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, касаторът е осъден да заплати на ЦЕТОДЕЛА – Г О. [населено място] сумата 58 725 лв., представляваща застрахователно обезщетение за противозаконно отнемане на МПС – лек автомобил, марка БМВ, модел ХІХ Д., 18 Д с рег. [рег.номер на МПС] , дължимо по сключен договор за доброволна застраховка КАСКО, обективиран в застрахователна полица № 0306В098266 от 10.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2014 г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./, както и сумата 8 680 лв. – съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, релевират се и такива за съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд. Моли се за неговата отмяна като неправилно и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно със заплащане на съдебно-деловодните разноски.
Допускане на касационно разглеждане се претендира в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по изрично формулираните правни въпроси: 1. Следва ли съдът, предвид разпоредбата на чл.211 ал.1 т.2 КЗ /отм./, да извършва преценка на интереса на застрахователя, при условие, че е налице изрично определен от страните по договора изключен риск? 2. Прилагането на нормата на чл.211 т.2 КЗ /отм./ обусловено ли е от доказване на пряка причинно следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение за застрахования, обявено за „значително” за интереса на застрахователя по условията на договора за застраховка, от една страна, и настъпването на събитието, от друга? 3. Кои точно са факторите, които дават израз на критерия „значително”, употребен от законодателя в разпоредбата на чл.211 т.2 КЗ /отм./? 4. Следва ли да бъде присъждано изплащането на застрахователно обезщетение за пълна загуба на МПС в случаите на противозаконно отнемане на МПС, когато същото е открито от органите на реда по време на процеса, преди постановяване на съдебното решение, но все още не е върнато на неговия собственик?
Ответникът по касационната жалба ЦЕТОДЕЛА – Г О. [населено място], чрез процесуалния си представител – адв. М., е депозирал в срока по чл.287 ГПК писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението, а по същество – че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията за редовност.
Решаващите изводи на въззивния съд по спора са свързани с тълкуване на клаузите на сключения между страните застрахователен договор в раздел ІV – „Изключен риск”, и по-точно на т.16.14.3 от ОУ. Съгласно тази разпоредба, като такъв изключен риск по застрахователния договор са предвидени две хипотези: а/ когато ключът е оставен в откраднатото МПС и б/ когато ключът е оставен извън откраднатото МПС, но е оставен без надзор. Застрахователят се позовава на наличието на втората хипотеза, за да откаже заплащане на обезщетението, която според въззивния съд не се установява от данните по делото. Ключът на откраднатото МПС се е намирал в друг лек автомобил /заключен, с включена сигнално-охранителна система/, и то на скрито място – в жабката на подлакътника. Ключът е бил откраднат след ограбване на втория автомобил, марка Мерцедес, извършено чрез взломяване на предното му дясно стъкло. Според нормата на чл.211 т.2 КЗ /отм./, застрахователят може да откаже да заплати застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователен договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. Съдът е приел, че обстоятелството, че вторият оригинален ключ на застрахования автомобил се съхранява в друг лек автомобил, собственост на същото дружество, надлежно обезопасен, не означава, че застрахованият е проявил небрежност, с което е улеснил кражбата, нито може да се приеме, че вторият ключ е бил оставен извън автомобила, но без надзор. Съдът е счел, че подобен обир е можел да бъде осъществен независимо от това, къде се е съхранявал ключът – в дома на управителя или в офиса на дружеството. Заключил е, че формално осъщественото неизпълнение на задължението за връщане на втория контактен ключ на застрахователя не се явява значително с оглед интереса на последния, т.к. неизпълнението му не е довело до реализиране на застрахователното събитие, в т.см. съдът се е позовал на практика на ВКС в решение № 211/06.12.2012 г. по т.д.№ 1029/2011 г. на ІІ ТО.
По втория спорен въпрос, във връзка с приложението на чл.86 от ОУ, съдът е изложил следното: Според разпоредбата, в случаите на незаконно отнемане и впоследствие – открито и върнато на собственика МПС, застрахователят изплаща обезщетение след представяне на документ от компетентните органи, установяващ съответните повреди /в този случай се дължи обезщетение за щети на открито и върнато на собственика противозаконно отнето МПС/. Съдът е счел, че нормата не е приложима, т.к. по делото има само данни, че автомобилът е открит, т.е. установен на територията на Република България, но няма данни същият да е бил върнат на собственика му. Освен това, в представеното от застрахователя удостоверение на ОД на МВР [населено място] липсват данни за идентичност между открития и процесния автомобил, поради непосочване на пълната му индивидуализация.
Съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение, при съобразяване с указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.10.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл.280 ал.1 ГПК, приема, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради следното: На първо място въззивният съд е намерил, че не е осъществен уговореният между страните в чл.16.14.3 от Общите условия изключен риск, при който не се покрива пълната загуба на застрахованото МПС. В този смисъл, въпросът, дали съдът следва да преценява разпоредбата на чл.211 т.2 КЗ /отм./ при наличие на изключен риск, няма обуславящо значение за изхода от спора. В случая нормата на чл.211 т.2 КЗ е приложена с оглед изискванията в общите условия спрямо застрахования при заявяване на щетата /предявяване на претенцията за изплащане на обезщетение/ и в този смисъл може да се преценява, дали неспазването на посочените формални /процедурни/ изисквания е самостоятелно основание за отказ за плащане на обезщетение според чл.211 т.2 КЗ /отм./. По втория формулиран въпрос е налице задължителна съдебна практика, на която обжалваното решение не противоречи. Според нея, за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на обезщетение по чл.208 КЗ /отм./ в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Въпреки, че е създадена по повод приложението на чл.211 т.2 КЗ /отм./, посочената задължителна практика е приложима и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е предвидено в договора или общите условия като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл.211 т.2 КЗ /отм./, в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им /Решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015 г., II т. о. и цитираните в него/. Същото решение дава и отговор на критерия за „значителност” по смисъла на чл.211 т.2 КЗ /отм./, в какъвто смисъл е третият формулиран от касатора правен въпрос. Последният поставен въпрос е изцяло по правилността на изводите на съда в конкретния казус, че не са осъществени предпоставките на общите условия, които задължават застрахователя да заплати не обезщетение за пълна загуба, а за частична щета, поради което и не отговаря на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно поясненията в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, искането за допускане на въззивното решение до касационна проверка се преценява като неоснователно.
При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноските за настоящото производство, доказани в размер на 2 000 лв. /уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ от 12.04.2016 г./.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 65/24.02.2016 г. по в.т.д. № 482/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, ІІІ-ти състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗАД А. АД [населено място] да заплати на ЦЕТОДЕЛА – Г О. [населено място] съдебно-деловодните разноски за касационната инстанция в размер на 2 000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: