6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр. София, 04 юли 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3960 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДИ-МД” ЕООД срещу решение № 836/13.06.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 2984/2017 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение № 201/11.03.2019 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение № 3387/02.10.2017 г. по гр. дело № 12026/2016 г. на Пловдивския районен съд, е уважен предявеният от К. А. А.-Г. срещу жалбоподателя иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като е обявен за окончателен, сключения между страните предварителен договор от 30.01.2014 г. за продажба на недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор … по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № КД-14-15/01.02.2013 г., изменена последно със заповед № 18-4779/22.06.2015 г., с адрес на имота: [населено място], [улица], с площ … кв.м., участващ извън УПИ в поземлен имот № … в кв. … и придаден по регулация към УПИ … по застроително-регулационния план на „Северно от панаирни палати Пловдив“, одобрен със заповед № ОА-19/12.01.2000 г., при граници на дворното място: [улица], УПИ ….– детско учреждение и УПИ …, за сумата 8 000 лв., като К. А.-Г. е осъдена да заплати на дружеството-касатор сумата 5 000 лв., представляваща незаплатен остатък от цената на имота; както и относно таксите и разноските по делото.
В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на тази част на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.
Ответницата по касационната жалба – ищцата К. А.-Г. – в отговора на жалбата и в последваща молба излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
С посоченото по-горе определение по чл. 288 от ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по правния въпрос – може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предварителен договор, който има невъзможен предмет.
Отговорът на този правен въпрос е отрицателен и ясно и еднозначно следва от разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, съгласно която са нищожни договорите, които имат невъзможен предмет. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с ТР № 3/2014 от 28.06.2016 г. на ОСГК на ВКС, в мотивите на което е изяснено по задължителен за съдилищата начин, че правната невъзможност на предмета на договора означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяване на обекта. В тази връзка следва да се има предвид и императивната процесуалноправна норма на чл. 363 от ГПК, съгласно която съдът следва служебно (и без да са направени възражения и доводи от страна на ответника) да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху недвижимия имот, който е предмет на процесния предварителен договор, чието обявяване за окончателен е поискал ищецът. Тази служебна проверка несъмнено включва, освен изрично посоченото в чл. 363 от ГПК – дали отчуждителят по предварителния договор е собственик на имота, а също – и дали не са налице нормативно уредени забрани за извършването на вещно-прехвърлителната сделка чрез обявяването на предварителния договор за окончателен.
В случая, в мотивите към обжалваното решение въззивният съд е обсъдил, приетото в производството пред него, заключение на съдебно-техническата оценителна експертиза, както и заявеното от вещото лице Х. в откритото съдебно заседание, че такъв имот – процесният по делото – реално, представляващ улица и тротоар, в района няма, както и че той попада в улична регулация и не може да бъде застроен, като в самото заключение е посочено, че процесният имот представлява незастроен терен, попадащ в улица, както и че е благоустроен – част от имота е с тротоарни плочки, а друга част, попадаща в уличното платно – с асфалтова настилка. При така установените обстоятелства, въззивният съд не е извършил служебната проверка по чл. 363 от ГПК, като нито е събрал други доказателства относно регулационния и правния статут на процесния имот, нито е обсъдил вече събраните такива в първоинстанционното производство по делото.
Основателни при това положения са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 363, във вр. с чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК), като при положение, че е установил (съгласно обсъденото от него експертно заключение), че процесният имот реално представлява улица и тротоар и попада в улична регулация, не е обсъдил обстоятелствата, дали той не е общинска собственост – публична или частна (§ 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 3, чл. 21, чл. 56, ал. 2 от ЗОС и § 1, т. 6 от ДР на ЗОС), като в първия случай имотът би бил и изобщо изключен от гражданския оборот съгласно чл. 7 от ЗОС; както и – предвид площта на имота от 102-105 кв.м. – дали той отговаря на изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ, респ. – дали не попада под нормативната забрана за разпореждане по чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, в който случай процесният предварителен договор също би бил с невъзможен предмет.
В отговор на доводите на ответницата по касационната жалба (ищцата по делото) настоящият съдебен състав намира, че горните обстоятелства относно регулационния и правния статут на процесния имот не са изяснени и с необсъденото от въззивния съд, прието в първоинстанционното произвдство по делото, заключение на съдебно-техническата експертиза, извършена от вещото лице В. Г..
На първо място, от т. 5 от това заключение е видно, че при служебната проверка по чл. 363 от ГПК, която въззивният съд е следвало да извърши, той не е обсъдил и друго обстоятелство, което не е изяснено по несъмнен начин по делото, а именно – относно идентичността на процесния имот, както той е индивидуализиран в исковата молба и в процесния предварителен договор, предвид и описанието в двата нотариални акта, легитимиращи ответното дружество (сега касатор) като собственик на имота. В процесния предварителен договор процесният имот е описан като: празно дворно място с площ от 105 кв.м., участващо извън УПИ в поземлен имот № …. в кв. …. и придадено по регулация към УПИ ….. по застроително-регулационния план на „Северно от панаирни палати Пловдив“, одобрен със заповед № ОА-19/12.01.2000 г., при граници на дворното място: [улица], УПИ ….. – детско учреждение и УПИ ….. В исковата молба се поддържа, че така описаният имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № КД-14-15/01.02.2013 г., изменена последно със заповед № 18-4779/22.06.2015 г., с адрес на имота: [населено място], [улица], с площ 102 кв.м., трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, начин на трайно ползване: „за второстепенна улица“, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 290, квартал 141, при съседи на имота: …., …. и ….; като в тази връзка по делото е представена и скица (лист 22 от първоинстанционното дело). В т. 5 от заключението си вещото лице Г. е посочил, че категорична идентичност между дворното място, описано в процесния предварителен договор, и поземления имот с идентификатор …. по кадастралната карта, не може да се установи, поради неточност на описанието на имота в процесния предварителен договор, където е посочено, че дворното място от 105 кв.м. е извън УПИ …. и същевременно – че е придадено по регулация към същия УПИ ….. Според вещото лице това поражда съмнения, коя придаваема част е описана като предмет на процесния предварителен договор – бившето общинско място с площ 145 кв.м. и граници: [улица], УПИ …. – детско учреждение и УПИ …., придадено по регулация към УПИ …. съгласно нотариален акт № 181/24.07.2003 г. (лист 10 от първоинстанционното дело), означено с цифри 1-7-8-6-6-1 на скицата – приложение № 2 към заключението, за която придаваема част дворищната регулация е приложена според вещото лице – т. 3 от заключението му; или придаваемата към улица, южна част от имот 290 с площ 102 кв.м., представляваща поземления имот с идентификатор …., означен с цифри 1-2-3-4-1 на скицата – приложение № 2 към заключението, за която придаваема част уличната регулация не е приложена според вещото лице – т. 4 от заключението му. В т. 6 от заключението си вещото лице Г. сочи, че имотът, описан в процесния предварителен договор, е по-скоро придаваемия по регулация към улица, поземлен имот с идентификатор …., като този некатегоричен извод на експерта е направен единствено предвид площта от 105 кв.м., посочена в процесния договор, но не и предвид границите на дворното място, описано там.
На следващо място, констатацията на вещото лице Г., че уличната регулация не е приложена по отношение на придаваемата към улица, южна част от имот 290 с площ 102 кв.м., представляваща поземления имот с идентификатор …., не е обоснована както в заключението му, така и при изслушването му в откритото съдебно заседание, където той заявява единствено, че няма данни тази регулация да е приложена и че кадастралната карта е попълнена с новия имот с идентификатор ….. От друга страна, тази констатация на вещото лице Г. е в противоречие със заключенията и констатациите на вещите лица Х. и Р., извършили оценителните експертизи по делото, които при огледа на място са установили, че този имот попада в улицата – част от него е с тротоарни плочи, а другата част попада в уличното платно с асфалтова настилка.
Като не е обсъдил и тези противоречия в събраните по делото доказателства и като не е предприел процесуални действия за събиране на други доказателства за отстраняването на тези противоречия – с оглед извършването на служебната проверка по чл. 363 от ГПК, въззивният съд също е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
От изложеното следва, че в допуснатата до касационно обжалване част, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено в тази част, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК. Тъй като допуснатите от въззивния съд, съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат извършването на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане в същата част от друг въззивен състав на окръжния съд.
При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, въззивната инстанция следва да извърши надлежно служебната проверка по чл. 363 от ГПК, като с помощта на нова съдебно-техническа експертиза следва да установи по несъмнен начин, на първо място – кой от двата имота, посочени в т. 5 от заключението на вещото лице Г. (и по-горе в настоящото изложение) е имотът, предмет на процесния предварителен договор, като в тази връзка съдът следва да извърши тълкуване на последния съгласно чл. 20 от ЗЗД. При положение, че достигне до извода, че предмет на процесния предварителен договор е поземленият имот с идентификатор …., който съгласно данните по делото е придаваем към улица, също с помощта на новата съдебно-техническа експертиза въззивният съд следва да установи и дали по това отреждане уличната регулация е приложена или не, като в тази връзка съобрази и практиката на ВКС, намерила израз в решение № 18/08.02.2013 г. по гр. дело № 583/2012 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 227/28.06.2010 г. по гр. дело № 735/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 300/28.06.2011 г. по гр. дело № 3248/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Във всички случаи окръжният съд следва да установи и дали процесният имот, предмет на процесния предварителен договор, е собственост на ответното дружество – продавач по договора, както и – също с помощта на новата съдебно-техническа експертиза – дали имотът отговаря на изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ, респ. – дали не попада под нормативната забрана за разпореждане по чл. 200, ал. 1 от ЗУТ. Тъй като тежестта за доказването и изясняването на тези обстоятелства, свързани с идентификацията на имота, неговия регулационен и правен статут и собствеността върху него, е за ищцата по делото, въззивният съд следва да ? укаже това, като даде възможност и на двете страни да сочат и нови доказателства относно тези обстоятелства.
Съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81, чл. 294, ал. 2 и чл. 364 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе – с оглед крайния изход на делото, и по дължимите такси и разноски за производството. Това налага отмяна на въззивното решение и в частта относно таксите и разноските по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 836/13.06.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 2984/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, – в допуснатата до касационно обжалване част, с която е уважен предявеният от К. А. А.-Г. срещу „ДИ-МД” ЕООД иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като е обявен за окончателен, сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 30.01.2014 г., както и относно таксите и разноските по делото.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане в посочената част от друг негов въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: