6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр. София, 20.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6117/2014 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Агенция „Митници”, [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 354 от 17.07.2014 г. по гр. дело № 548/2014 г. на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът Д. С. Д. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 61 от 14.03.2014 г. по гр. дело № 808/2013 г. на Свиленградски районен съд, с което първоинстанционният съд е признал за незаконно и е отменил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на Д. С. Д. със заповед № 4173 от 15.10.2013 г. на директора на Агенция „Митници” за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ, присъдил е разноски в полза на ищеца в размер на сумата 500 лв., осъдил е ответника да заплати държавна такса по сметка на съда в размер на сумата 80 лв. и са присъдени разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 400 лв. Този резултат въззивният съд е мотивирал със съображението, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено виновно поведение от страна на Д.. Събраните по делото доказателства според решаващият състав категорично сочели, че на ищеца били предадени от свидетеля Г. два пакета с рекламни материали, единият от които за гранична полиция и другия за митническите служители. Окръжният съд е изложил, че доколкото няма забрана за получаване на рекламни материали, не би могло да се вмени във виновно поведение получаването им от ищеца. В мотивите е отразена и констатацията, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че дори да се направи извод, че е извършено посоченото нарушение с оглед обстоятелствата, при които е било извършено и поведението на служителя, не можело да се приеме, че наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение. Други мотиви не са изложени.
С определение № 221 от 04.03.2015 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение по следните правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК: „Допустимо ли е служителите в държавната администрация да приемат рекламни материали и подаръци по време на изпълнение на служебните си задължения, и приемането на вещи с рекламен характер, по време на служба, нарушава ли установените морални норми и добрите нрави ? Следва ли поведението на митническите служители, приели рекламни материали /подаръци/ по време на изпълнение на служебните си задължения да се приеме за виновно нарушение на трудовата дисциплина?”.
Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците /ЗМ/ при изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни да спазват утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител. Една от тези норми е регламентирана в т. 22 от Кодекса за поведение на митническия служител /К./, съгласно който митническият служител не допуска поведение, което би било несъвместимо с добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, спазването на които законът – в случая чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗМ чрез препращане към утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител – т. 22 К. въздига в служебно задължение. В този смисъл нарушаването на етичните норми в К. съставлява нарушаване на трудово задължение, съответно нарушаване на трудовата дисциплина. Изискването, което т. 22 К. поставя към митническия служител да не допуска поведение, което би било несъвместимо с добрите нрави е изискване за етична добросъвестност /различна от легалната добросъвестност, приложима напр. в хипотезата на чл. 75, ал. 1 КТ/. Добросъвестността се изразява в точното, почтено и съвестно изпълнение на трудовите задължения с обичайната грижа на добрия работник или служител. Въпросът, кога поведението на работника или служителя е несъвместимо с добрите нрави, няма еднозначен отговор. Във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от конкретната проява на недобросъвестност, респективно от несъвместимостта на съответното поведение с добрите нрави, задължаваща работникът или служителят към точност, почтеност и съвестност при престиране на трудовия резултат. Предвид горните съображения относно смисъла на разпоредбите на чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗМ и т. 22 К., ВКС в настоящия си състав намира, че приемането на вещи с рекламен характер по време на служба от митнически служител е поведение, нарушаващо т. 22 К., т.е. формира поведение, несъвместимо с добрите нрави по смисъла на тази норма, което предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗМ съставлява и нарушение на трудово задължение. Нарушението на трудовото задължение е нарушение на трудовата дисциплина. Вещите с рекламен характер се разпространяват по различен начин, в конкретния случай извън местата, където се реализират стоките, като една от формите е подаряването на вещи, произведени от фирмата, рекламираща съответната стока. Като дейност рекламата е насочена към популяризиране на определени стоки или услуги с оглед да бъде предизвикано търсенето им и да бъдат реализирани изгодни продажби. Подаряването на вещи, с които се рекламира съответната стока на служители в държавната администрация, в конкретния случай на митнически служител, по време на работа е несъвместимо с изискването на т. 22 К.. Възложената от работодателя трудова функция на митническия служител изключва получаването на подаръци, включително и такива с рекламен характер, тъй като съответните вещи се даряват на митническите служители от лица, спрямо които същите служители упражняват митнически контрол, съответно реализират дейности /трудови функции/, които подпомагат упражняването на този контрол, а така реализираното дарение поражда зависимост спрямо лицето, подарило съответната вещ поради имущественото облагодетелствуване на митническия служител. При тези обстоятелства се злепоставя и работодателя поради осъществяване на дейността му от негови служители, получаващи подаръци при упражняване на трудовите си функции.
Предвид така възприетите съображения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното:
Описаното в заповед № 4173 от 15.10.2013 г. на директора на Агенция „Митници” нарушение по чл. 187, т.10 КТ е доказано от фактическа страна чрез събраните по делото доказателства – докладни записки, дисциплинарна преписка № 4414-398 от 2013 г., таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец май 2013 г., видно от която ищецът през процесния ден е бил на дневна смята с работно време от 08.00 часа до 20.00 часа, показания на свидетеля К. В.. Обстоятелствата описани в заповедта по чл. 188, т. 2 КТ се признават и в обясненията на ищеца по чл. 193, ал. 1 КТ, обективирани в писмени обяснения с рег. № 4414/398 от 09.10.2013 г., адресирани до работодателя. От доказателствата е установено, че на 30.05.2013 г. на ГКПП „Капитан П. В.” е пристигнал на влизане в страната лекотоварен автомобил „Опел”, модел „К.” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на фирма [фирма], като по това време автомобила и документите му били проверявани от граничен полицай, а ищецът бил зад автомобила, като след приключване на проверката водачът на автомобила дал на ищеца два плика, единият от които ищецът дал на граничния полицай, а другият взел за себе си. Впоследствие било установено, че всеки от пакетите съдържал колбас от по около 1.5 кг., а пакетите били дадени от К. Г. В. на ищеца като рекламни материали на продуктите, произвеждани от фирмата.
Заповедта по чл. 188, т. 2 КТ, с която е наложено наказание на ищеца, предмет на спора е издадена при спазване изискванията на КТ. Заповедта съдържа предвидените в чл. 195, ал. 1 КТ реквизити – посочени са и конкретизирани нарушителят, нарушението, времето на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Изпълнено е изискването на чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на наказанието работодателят е приел писмените обяснения на ищеца. Спазени са и сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Дисциплинарното нарушение е открито на 26.09.2013 г., когато директорът на Агенция „Митници” е постановил резолюция за образуване на дисциплинарно производство върху докладна записка рег. № 4414/398 от 26.09.2013 г., изготвена от М. Г., и.д. директор на Дирекция „Организация и управление на човешките ресурси”, като спрямо тази дата е спазен двумесечния срок, изтичащ на 26.11.2013 г., а е спазен и едногодишния срок за налагане на наказанието, чиято начална дата е 30.05.2013 г. изтичащ на 30.05.2014 г. Наказанието е наложено с процесната заповед на 18.10.2013 г., когато е връчена заповедта на ищеца, т.е. преди изтичането на посочените срокове. Доводите на ищеца за немотивиране на заповедта са необосновани. Те неправилно се свързват от страната с квалификацията на нарушението по чл. 187, т. 10 КТ и бланкетния характер на нормата. За мотивирането на заповедта по чл.188, т. 2 КТ от значение е излагането на обстоятелства относно нарушението, индивидуализиращи го от обективна и субективна страна, което е извършено от ответника по иска съобразно чл.195, ал. 1 КТ. Оплакванията за нарушение на чл.193, ал. 1 КТ и чл. 194, ал. 1 КТ са правно несъстоятелни. За да се изпълни нормата на чл.193, ал. 1 КТ не е необходимо наказания служител да бъде лично изслушан от работодателя, достатъчно е последният да получи писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, което в случая е било направено от работодателя. Освен това писмените обяснения могат да бъдат представени и на служител от предприятието, като изискването е работодателят да се е запознал с тях преди налагане на наказанието. Необосновани са и доводите на ищеца във връзка с неспазване на чл.194, ал.1 КТ. Както се отрази по-горе работодателят е спазил разпоредбата при издаване на процесната заповед. Доводите на процесуалния представител на наказания служител Д.Д. за нарушение на закона поради липсата на предложение на директора на Дирекция „Организация и управление на човешките ресурси” за налагане на наказание по КТ не релевират основания за незаконосъобразност на заповедта, предмет на спора, тъй като решаването на този въпрос е от компетентност на наказващия орган. Извършеното от ищеца нарушение ангажира дисциплинарната му отговорност с оглед на приетите по- горе правни разрешения относно смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗМ и т. 22 К.. Доказано е по делото, че на ищеца, при изпълнение на трудовите му задължения, като митнически служител – изпълнител в сектор Г., отдел М., Митница С. са дадени от [фирма] вещи – два плика с колбаси от по 1. 5 кг., произведени и рекламирани от дружеството, единият за служителите от гранична полиция, а другият за митническите служители. Твърдението на ищеца, че в заповед № 4173/15.10.2013 г. мястото на нарушението не било посочено точно, както и че по времето, описано в същата заповед не бил на служба е необосновано. Мястото на нарушението е конкретизирано в цитираната заповед – К. „Капитан П. В.”, както и времето на извършване на нарушението, а от писмените доказателства по делото, включително показанията на разпитания свидетел – К. В. е установено, че ищецът Д.Д. е бил заедно с граничния полицай при извършване от последния на проверка на автомобила и документите на дружеството, като през процесния ден е бил на дневна смята с работно време от 08.00 часа до 20.00 часа. Тези обстоятелства са доказани и от установяването им следва, че описаното в процесната заповед по чл.188, т. 2 КТ нарушение е било осъществено, когато ищецът е бил на работа, на работното си място и е изпълнявал трудовите си задължения. Понятието работно място е легално определено – § 1, т. 4 ДР на КТ и се дефинира, като териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труд в изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение / в този смисъл са и разрешенията в решение по гр. дело № 1176/2012 г. на състав на ВКС, ІV г.о. /. В конкретният случай работното място на ищеца е бил териториалния район на К. „Капитан П. В.”. Ищецът е допуснал нарушение на т. 22 К., съгласно която митническият служител не допуска поведение, което би било несъвместимо с добрите нрави. Съгласно приетото по- горе приемането на вещи с рекламен характер по време на служба от митнически служител е поведение, нарушаващо т. 22 К., като предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗМ съставлява и нарушение на трудово задължение, съответно нарушение на трудовата дисциплина. Това нарушение правилно е квалифицирано от работодателя по чл. 187, т.10 КТ, чийто фактически състав включва неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение, в случая неизпълнението на трудовите задължения е предвидено в тълкуваните по- горе разпоредби на т. 22 К. и чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗМ. Правилно е определено от работодателя и дисциплинарното наказание по реда на чл.189, ал. 1 КТ, като са взети предвид тежестта на нарушението – нарушението на посочените норми от ЗМ и К. е съществено, предвид характера на изпълняваната от ищеца работа, предпоставяща висока степен на отговорност, отражението на нарушението върху престижа на работодателя, обстоятелствата, при които е извършено, които го определят като нелеко нарушение. С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че процесната заповед № 4173 от 15.10.2013 г. на директора на Агенция „Митници”- [населено място] е законосъобразна, а искът за отмяната й неоснователен и недоказан. ВКС намира предвид горните мотиви, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК- допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поддържани в касационната жалба. Предвид изложеното на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество, като искът се отхвърли.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 354 от 17.07.2014 г. по гр. дело № 548/2014 г. на Окръжен съд – Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът предявен от Д. С. Д. против Агенция „Митници”, [населено място] за отмяна на дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 КТ, наложено на Д. С. Д. със заповед № 4173 от 15.10.2013 г. на директора на Агенция „Митници” – [населено място] на основание чл. 187, т. 10 КТ.
Решението не подлежи на обжалване.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: