О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 06.04.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 999/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. П. и Ф. М. П. от с. Г., Област Благоевград срещу решение № 645 от 15.06.2009 г. по гр. д. № 2000/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 43 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 2388/2006 г. на Софийски градски съд, І-9 състав. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от двамата касатори искове по чл. 407 ТЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което молят същото да бъде отменено, а предявените искове – уважени. В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие, при което е причинена смъртта на техния син, не е съществувало застрахователно правоотношение между делинквента и ответния застраховател, тъй като договорът за застраховка “Гражданска отговорност” е бил прекратен поради неплащане в срок на застрахователната премия. Аргументирано е становището, че съгласно отменената разпоредба на чл. 387, ал. 3 ТЗ, приложима към настоящия случай, прекратяването на застрахователния договор поради неплащане на застрахователната вноска не настъпва автоматично, а е възможно само след получаване на изрично писмено предупреждение от застрахователя до застрахованото лице.
Именно въпросът за предпоставките, при които настъпва прекратяване на договора за застраховка при неплащане на част от застрахователната премия за случаите, регулирани от отменената нормативна уредба на Търговския закон, е посочен от касаторите като значим за делото въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд – решение № 77 от 08.07.2009 г. по т. д. № 2/2009 г. на І т. о., както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – “З“Евроинс” АД, гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила решението на Софийски градски съд, І-9 състав по гр. д. № 2388/2006 г., въззивната инстанция е счела, че исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни, тъй като към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие договорът за застраховка “Гражданска отговорност” е бил прекратен поради неплащане на разсрочената част от застрахователната премия. Прието е, че прекратяването е настъпило на датата 15.04.2004 г. още при подписването на полицата, като в тази връзка е съобразена съдържащата се в нея клауза, според която застрахованият се счита за предупреден писмено по смисъла на чл. 387, ал. 3 ТЗ /отм./, че при неплащане на разсрочената част от премията в срок застрахователният договор ще бъде прекратен с изтичането на 15 дни от падежа на същата.
С оглед мотивите на атакуваното решение, настоящият състав счита, че поставеният от касаторите въпрос е обусловил изхода на конкретното дело и поради това същият отговаря на главното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос е осъществена и допълнителната предпоставка на едното от поддържаните от касаторите основания. По въпроса допустимо ли е при действието на чл. 387, ал. 3 ТЗ /сега отм./ страните по застрахователния договор да уговорят автоматичното му прекратяване при неплащане в срок на разсрочената част от застрахователната премия, без да бъде изпращано изрично предупреждение до застрахования, е налице произнасяне на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 ГПК – решение № 77 от 08.07.2009 г. по т. д. № 2/2009 г. на І т. о., което с оглед указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС се явява задължителна съдебна практика. И доколкото постановеното от въззивния съд решение е в отклонение от тази практика, то налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на същото до касационно обжалване.
Съществуването на цитираната задължителна практика налага извод за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване на второто поддържано от касаторите основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид освобождаването на касаторите от заплащане на държавна такса, извършено с разпореждане на Председателя на Софийски градски съд от 11.10.2006 г., такава не следва да бъде събирана и за касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 645 от 15.06.2009 г. по гр. д. № 2000/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: