Р Е Ш Е Н И Е
№ 1003/09 г.
СОФИЯ, 12. 03. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 14 декември 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 709/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 и чл. 251 ГПК.
Постъпила е молба от М. Г. М. за тълкуване на влязлото в сила решение № 173 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 709/08 г. на ВКС, І г.о. С това решение е отменено решение № 137 от 28.05.2007 г. по гр.д. № 3233/05 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. М. против Ж. “Първомайска улица”- гр. С. иск за ревандикация на недвижим имот, представляващ имот пл. № 8/ бивш/, а по сега действуващия ЗРП, одобрен пред 1987 г. – имот пл. № 392 в кв.50 по плана на гр. С., кв.”И”.
Молителят счита, че решението неясно и се нуждае от тълкуване, тъй като не дава ясен и категоричен отговор на въпроса придобила ли е Ж. “Първомайска улица” право на строеж върху имота въз основа на сключения с Б. РНС договор за отстъпване на право на строеж.
Постъпила е и молба от Ж. “Първомайска улица” за допълване на решението в частта за разноските,
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по подадените молби за тълкуване на решението и за допълване на същото в частта за разноските, взе предвид следното:
По молбата от М. Г. М. за тълкуване на решението.
Същата е неоснователна. В случая не е налице неясно решение, което да има нужда от тълкуване, тъй като волята на съда да отмени въззивното решение и да отхвърли иска по чл. 108 ЗС, предявен от молителя, е ясно изразена. На тълкуване подлежи само диспозитивът на решението, а не и мотивите към него. Следва да се посочи също, че отговор на поставения от молителя въпрос придобила ли е Ж. “Първомайска улица” право на строеж върху имот пл. № 8/ бивш/, а по сега действуващия ЗРП, одобрен пред 1987 г. – имот пл. № 392 в кв.50 по плана на гр. С., кв.”И” въз основа на договор за отстъпване право на строеж от 05.02.1988 г., сключен между председателя на ИК на Б. РНС и Ж. , не може да бъде даден по пътя на тълкуване на решението. Този въпрос не е бил предмет на делото и по него съдът не е формирал воля, която може да бъде тълкувана.
По молбата на Ж. “Първомайска улица” за присъждане на разноски.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е основателна. Видно от представените към делото доказателства, молителят е направил разноски за касационното обжалване в размер на 2 500 лв. по договор за правна защита и съдействие серия А № 0* от 12.12.2008 г., за държавна такса за касационно обжалване в размер на 7.50 лв., а при предходното разглеждане на делото от въззивен и касационен съд съд – 3 000 лв. по договор за правна защита и съдействие серия А № 3* от 02.06.2004 г. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на молителя бъде присъдена сумата 5 507.50 лв., представляваща направени от него разноски по водене на делото пред всички инстанции.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Г. М. за тълкуване на влязлото в сила решение № 173 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 709/08 г. на ВКС, І г.о.
ОСЪЖДА М. Г. М. да заплати на Ж. “Първомайска улица” със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ”М” 33-37 сумата 5 507.50 лв./ пет хиляди петстотин и седем лева и петдесет стотинки/, представляващи направени разноски по водене на делото във всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
строеж № 246 от 22.09.1989 г., презаверено на 14.03.1991 г. и на 05.04.1993 г. От представеното по делото възражение до ръководителя на СИДТК от 06.03.1990 г., подадено от ищеца в качеството му на председател на Ж. ”Първомайска улица” / л. 80 от първоинстанционното дело/ се налага извод, че към 05.03.1990 г. изграждането на строежа е било започнало, а представените по делото писмени доказателства, обективиращи констатациите и разпорежданията на компетентните административни органи по повод подадени от ищеца жалби за спиране на строежа, сочат, че към м. август 1996 г. сградата е била завършена.
От заключението на съдебно – техническата експертиза, изготвено от в.л. С. Д. се установява, че сградата на Ж. “Първомайска улица” заема около 130 кв.м. от процесния имот. Останалата незастроена част е с площ 330 кв.м. и не отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел.
Съгласно от чл. 2, ал.6 ЗОСОИ когато върху отчуждената или незаконно отнета земя са извършени строежи или са направени други промени без законово основание или след 25.02.1992 г., собствеността се възстановява реално. По аргумент за противното, извършването на законно строителство препятствува възстановяването на собствеността върху имота. В тези случаи застроеният имот се разглежда като единен обект, в който постройката има главно, а теренът – обслужващо значение. Поради това земята не може да се отдели от сградата и да се третира като самостоятелен обект на собственост. В този смисъл одържавеният имот реално не е същият и собствеността върху него не се възстановява.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 6/ 2006 г. на ВКС, ОСГК, под “незаконен строеж” по смисъла на чл. 2, ал.6 ЗОСОИ следва да се разбира такъв, който е извършен без надлежните строителни книжа или след реституцията на имота, която в хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ настъпва с влизане в сила на този закон на 22.11.1997 г., към който момент следва да се преценяват предпоставките за реституция, тъй като нормата е материалноправна и няма обратно действие.
В случая от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че са били налице предпоставките по чл. 2, ал.6 ЗВСОНИ, с които законът свързва реалното възстановяване на собствеността върху ответния имот. Не се установява незаконност на осъщественото в него строителство поради липса на необходимите строителни книжа или при съществени отклонения от тях. Некоректно е твърдението, поддържано от ищеца М. , че издадените строителни книжа са били отменени /анулирани/- видно от представеното по делото писмо от гл. архитект на София от 15.08.1995 г. е обезсилена преработката на архитектурния проект, одобрена с дата 06.03.1995 г., тъй като не е било съобразено обстоятелството, че като член- кооператор е прието лице – инвалид. Заповед № РД- 09-2-233/ 28.08.1995 г. на кметския наместник на ТОА “Т” за спиране на строителството на обекта е отменена на основание чл. 159, ал.2 ЗТСУ/ отм./ със заповед № РД- 09-2-203/ 09.08.1996 г., след като причините за спиране са били отстранени с представянето на архитектурни проекти с нанесени корекции от У. “А”, одобрени 07.08.1996 г. Производството по адм.д. № 1221/96 г. на Софийски градски съд, образувано по жалба на ищеца и други лица срещу одобрения на 07.08.1996 г. архитектурен проект е прекратено с влязло в сила определение. Последващите нареждания на ръководителя на ДИТСК- София за спиране извършването на всякакви строителни работи и за недопускане обитаването на сградата, са мотивирани с издаването на обезпечителна заповед по настоящото дело, както и от наличието на съдебни спорове относно собствеността върху терена, т.е. те са неотносими към законността на строежа по смисъла, който влага в това понятие чл. 2, ал.6 ЗОСОИ.
В обобщение на изложеното дотук съдът намира, че не са налице предпоставките за реституция на процесния имот на основание чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като същият е застроен и не съществува реално до размерите, в които е бил отнет. Поради това ищецът М не се легитимира като негов собственик с възстановено по ЗВСОНИ право на собственост. При наличието на изричната норма на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ ищецът не може да изведе активната си легитимация по иска за собственост по чл. 108 ЗС пряко от притежанието на това право към момента на завземане на имота.
Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Въззивното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 218и, ал.1 ГПК/ отм./ спорът бъде решен от касационната инстанция, като бъде постановено решение, с което предявеният от М. Г. М. против Ж. “Първомайска улица” иск за ревандикация бъде отхвърлен като неоснователен поради липса на първия елемент от фактическия състав по чл. 108 ЗС, а именно положително установяване на правото на собственост на ищеца върху ревандикирания имот.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 137 от 28.05.2007 г. по гр.д. № 3233/05 г. на Софийски градски съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за ревандикация на недвижим имот, съставляващ имот пл. № 8 / бивш/, а по действуващия ЗРП, одобрен през 1987 г. съставляващ имот пл. № 392 в кв. 50 по плана на гр. С., кв. ”И”, предявен от М. Г. М. против Ж. ” Първомайска улица” като неоснователен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :