О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 21.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1020 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №633 от 21.01.2010г. по гр.д.№794/09г. на Б. окръжен съд е потвърдено решение №3422/19.06.09г. по гр.д.№1892/07г. на Б. районен съд, с което е било признато за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че К. Д. Г. е собственик на 1600 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 04279.607.32 по кадастралната карта на[населено място], а по отношение на [община] – че К. Д. Г. е собственик на 120 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 04279.607.26 и на 50 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 04279.607.30.
Въззивният съд е приел, че ищецът е закупил с нотариален акт № 6/1956г. нива от 2 декара в местността “Бачиново”, землището на[населено място]. Впоследствие земята е включена в регулационния план на парк “Бачиново”. Върху част от нея попадат старите тенис кортове, стара асфалтова алея и част от пътя за[населено място]. Старите кортове не се ползват, тъй като на 40 м. от тях са построени нови, а алеята е разбита. Към настоящия момент части от бившата нива попадат в три поземлени имота с посочените в решението идентификатори. Независимо от това, че ищецът е заявил земята за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и че има влязъл в сила отказ поради проведено мероприятие по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, това производство е без значение за предявения установителен иск за собственост, тъй като по делото няма данни земята да е внасяна в ТКЗС. Тъй като няма и данни тя да е била отчуждавана, налице е хипотезата на чл.2, ал.2 от З. – отнемане без законово основание. Имотът съществува реално до размерите, в които е завзет, затова той се счита за възстановен по силата на чл.2, ал.2 от З.. По тази причина е прието, че ищецът е собственик на процесния имот и предявеният иск за собственост е уважен.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от [община] и от държавата.
[община] оспорва извода на въззивния съд, че е настъпило възстановяване на собствеността на ищеца на основание чл.2, ал.2 от З.. Поддържа, че ако земята е имала земеделски характер към момента на образуване на ТКЗС, възстановяването на собствеността следва да стане по реда на ЗСПЗЗ и без позитивно решение на поземлената комисия, сега ОСЗ, ищецът не би могъл успешно да проведе иск за собственост на тази земя. В изложението към жалбата се поставя въпросът за приложимия ред за възстановяване на собствеността на имота. По този въпрос, както и по въпроса може ли успешно да се проведе иск за собственост върху бивша земеделска земя, без решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността, се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид противоречието на въззивното решение с ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС, решение №789 от 23.11.09г. по гр.д.№4398/08г. на ВКС, ІV ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК, както и решения на тричленни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК /отм./ – решение №463/15.05.09г. по гр.д.№696/08г. на І ГО, решение №2354/09.02.04г. по гр.д.№2429/02г. на ВКС, ІV ГО; решение №870/17.10.08г. по гр.д.№2992/07г. на І ГО, решение №996/19.11.08г. по гр.д.№1675/07г. на І ГО.
В изложението към касационната жалба на държавата се поставят същите въпроси, като се сочи противоречие между въззивното решение и решение №1259/04.02.09г. по гр.д.№4426/07г. на ІІІ ГО; решение №35/28.01.2009г. по гр.д.№386/08г. на ІІІ ГО на ВКС и др.
Ответникът в производството оспорва жалбите. Счита, че въззивното решение не противоречи на посочената съдебна практика, тъй като разгледаните случаи са различни от фактическа страна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Поставените въпроси са решаващи за изхода на делото, а отговорът, който въззивният съд им е дал, противоречи на задължителната практика на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №633 от 21.01.2010г. по гр.д.№794/09г. Б. окръжен съд.
УКАЗВА на държавата да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 165,28лв., а на [община] – държавна такса в размер на 19,69лв., в едноседмичен срок от съобщението и да представят в същия срок вносните документи, в противен случай жалбите им ще бъдат върнати.
След представяне на доказателства за внесени държавни такси, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: