3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
гр. София, 13.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6333/2014 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Д. Н. К. е подал касационна жалба срещу решение № 313 от 08.07.2014 г. по гр. дело № 454/2014 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
Ответницата Ц. Г. П. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното по – горе решение Софийски окръжен съд е потвърдил решение № 64 от 24.03.2014 г. по гр. дело № 1205/2013 г. на Районен съд – Ботевград, V граждански състав, с което е отхвърлен предявения от Д. Н. К. срещу Ц. Г. П. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с одобрена на 03.12.2012 г. съдебна спогодба по гр. дело № 1340/2012 г. на Районен съд – Ботевград мерки относно режима за осъществяване на личните отношения на бащата с малолетното дете А. Д. К., като е присъдил разноски в полза на въззиваемата в размер на сумата 600 лв. Претенцията на ищеца е да взима детето при себе си в жилището си в [населено място] за 1 месец през лятото – юли или август, а при навършване на 4 годишна възраст – 1 месец през лятото – юли или август при себе си в жилището си в [населено място] и 1 месец през лятото – юли или август при себе си в жилището си в Кралство Испания, в [населено място], като детето бъде придружавано от него или от родителите му за пътуването му в двете посоки. В. съд се е позовал на т. V от ППВС № 1/12.11.1974 г. по д. № 3/1974 г. относно това, какви могат да бъдат обстоятелствата, при които се пристъпва към изменение на мерките и е приел, че такива съществени обстоятелства изобщо не са посочени в исковата молба от изложеното, в която можело да се направи извод, че исканата промяна на режима на лични отношения е с оглед осъществяване на контакти между детето и неговите баба и дядо по бащина линия. В мотивите на решението си окръжният съд е констатирал, че не може да се направи извод за промяна на обстоятелствата, сведени до възпитателските качества на родителите, битовите условия, възрастта на детето, възможността всеки родител да упражнява родителските права според установения режим. Конфликтните ситуации във връзка с реализиране на контактите между ищеца и детето според съда са възникнали при неспазване от страна на бащата на определения със спогодбата от 03.12.2012 г. режим. Съдът е отчел обстоятелството, че още при сключване на посочената спогодба е взето предвид обичайното местонахождение на бащата в Кралство Испания. Мотивиран е извод за необходимостта срещите между бащата и детето да стават в присъствието на майката.
С определение № 255 от 11.03.2015 г. на ВКС, настоящият състав е допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение по процесуалноправния въпрос относно задължителното изслушване на родителите в съдебното производство по изменение на постановените по – рано мерки, засягащи режима на лични отношения между детето А. К. и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права – Д. К..
По поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 194 от 10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г., решение № 26 от 02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г., решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на състави на ІV г.о., решение № 40 от 15.02.2012 г. по гр. дело № 522/2011 г. на състав на ІІІ г.о. Съгласно разрешенията в тази практика на ВКС е прието, че изслушването на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК е задължително и неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда съставлява нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 59, ал. 6, пр. 1 СК, като въззивната инстанция , дори и без оплакване в тази насока, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. Това разрешение, утвърдено в практиката по чл. 290 ГПК се споделя и от настоящия състав на ВКС, който с оглед на изложеното тълкуване на закона приема следните съображения по същество на касационната жалба:
В. решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въпросът относно задължителното изслушване на родителите в съдебното производството по изменение на постановените по – рано мерки, засягащи режима на лични отношения между детето А. К. и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права – Д. К. е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната по- горе съдебна практика. Окръжният съд е оставил без уважение искането по чл. 59, ал. 6 СК за изслушване на въззивника, видно от данните в протокола от 25.06.2014 г. по гр. дело № 454/2014 г. на Софийски окръжен съд. Жалбоподателят не е бил изслушан лично по делото, както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирана по- горе, която се споделя от настоящия състав на ВКС е прието, че изслушването на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК е задължително, т.е. нормата е императивна и този й характер обуславя задължение на въззивния съд, дори и без оплакване в тази насока, да призове родителите и да ги изслуша лично, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение /както е в настоящия случай/. В тази връзка доводите на ответницата по касация, развити чрез нейния процесуален представител, адвокат П., че нормата на чл. 59, ал. 6 СК е диспозитивна са необосновани. Прилагането на тази разпоредба не може да се изключи по съображения, че страните са упражнили конкретни процесуални способи за защита – ищецът предявяване на иск, ответницата подаване на отговор на исковата молба, с които са изразили становища по спора, както и че е проведено производство по събиране на доказателства, тъй като както е изяснено при тълкуването на нормата в практиката по чл. 290 ГПК изслушването на родителите има за цел съдът да се запознае с техните съображения за защита интересите на децата и да постанови решението си предвид съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и обществото. В разглеждания случай въззивният съд с нарушаване на разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК се е лишил от възможността да прецени всички релевантни за спора обстоятелства и въз основа на същите да направи обоснована преценка за основателността на иска. За това следва да се приеме, че процедирането на въззивния съд е проведено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо отмяна на решението и връщане на делото на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно изложените по – горе съображения. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС по искането на касатора.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 313 от 08.07.2014 г. по гр. дело № 454/2014 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: