Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
София, 10.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1160/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по 218и ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК.
С решение № 730 от 15.05.2006г. по гр.д. № 2735/2004г. ВКС, ІV г.о. е отменил решението на Бургаския окръжен съд от 14.04.2004г. по гр.д. № 1550/2003г. и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. Дал е указания по прилагането на чл. 17а ЗППДОП /отм./ както и за изслушване на техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които да дадат заключения по конкретизирани в решението задачи. В изпълнение на указанията на ВКС въззивният съд е назначил и изслушал нови експертизи, приел е и нови писмени доказателства.
Предявен е иск от„Х” А. гр. С. за признаване за установено по отношение на ответниците Т. Н. Г., В. Н. Б., А. Д. А., В. Д. С. и „Б” Е. гр. С., че ищецът е собственик на недвижим имот с площ от 2.702 дка, представляващ част от къмпинг „Ч”, съставляващ имот № 0* по решението на ПК-Созопол от 29.06.1999г., с което имотът е възстановен на ответниците физически лица.
Ответниците Т. Н. Г., В. Н. Б., А. Д. А. и В. Д. С., всички от гр. Б., и Б. ” Е. гр. С. молят искът да се отхвърли.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІІ г. о., като обсъди данните по делото във връзка с доводите на страните съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, както и указанията на ВКС, дадени при първоначалното касационно разглеждане на делото, приема следното:
С молба от 17.12.2002г. ищецът „Х” А. е уточнил претенцията си за собственост като я обосновава с твърдения, че процесната земя е била държавна собственост, придобита от дружеството на основание ПМС № 201/93г. Относно правото на собственост на държавата излага съображения, че земята е била изоставена от собствениците, не е била внасяна в ТКЗС, ДЗС или други земеделски организации, поради което и на основание чл. 6 ЗС е станала държавна собственост. Държавата е придобила земята и на основание давностно владение за периода 1971-1994г. Освен това предназначението на земята е било променено, което препятства реституцията й.
Така предявеният иск сочи на правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./.
От заключението на изслушаната в първоинстанционното производство експертиза е установено, че съгласно земеустройствен план на ДЗС „Ч” от 1963г. теренът, върху който е разположен къмпинга, включващ и процесния имот, е отразен като „мокра почва” и „мера”, които в легендата са причислени към необработваемата земя на стопанството. С решение № 2600/10.12.1996г. на ПК Созопол, на наследниците на Т. Н. Ц. е възстановена в съществуващи стари реални граници собствеността върху процесната нива с площ от 2.702 дка, в м. „Аклади”, представляващ имот № 0* по картата на землището на с. Ч.. Изложените обстоятелства опровергават твърдението на ищеца, че процесният имот като изоставен е бил придобит от държавата на основание чл. 6, ал. 2 ЗС /ред. по ДВ 31/90г./ или по давност. Макар и да не се е обработвал от земеделското стопанство, имотът е бил включен в ТКЗС и е представлявал земеделска земя.
Не е установено и твърдението на ищеца за отреждане на процесната земя за къмпинг „Ч”. Представена е заповед № 360/1973г. на Министъра на горите /л. 24/, с която е разрешено на ТК „Балкантурист” да изгради къмпинг върху залесена и незалесена горска площ в м. „Кору-чешме”, „Каваците” и „Алепу”, землището на гр. С., без земята да се изключва от Държавния горски фонд, като ТК „Балкантурист” си запазва правото на собственост върху извършения от него строеж. Заповедта няма за предмет земи в землището на с. Ч.. Относно къмпинг „Ч” е представен протокол на междуведомствена комисия от 26.03.1987г. /л. 77/, в който извършен оглед на терените, предоставени за нуждите на стопанския туризъм. В протокола е отбелязано, че за терена има протокол за отреждане от 01.08.1978г., и се препоръчва отреждането да се актуализира и да се направят постъпки за отчуждаване пред Комисията по земята. Посоченият протокол от 01.08.1978г. обаче не е представен, поради което твърдението на ищеца за отреждане на терена за къмпинг „Ч” не е доказано.
Освен изложеното с оглед поддържаното от ищеца придобивно основание, в каквато насока са и дадените указания от ВКС при първоначалното касационно обжалване на въззивното решение, следва да се установи осъществяването на хипотезата на чл. 17а ЗППЗОбП /отм./, чиито фактически състав изисква предоставеното за стопанисване или управление на държавното предприятие имущество, с акта на преобразуването да се предостави в собственост на търговското дружество с държавно имущество. Не са представени доказателства, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на прекратеното ТП „Балкантурист” – Созопол, нито дали процесната земя се включва в „съответната част от активите и пасивите” при прекратяването на търговското предприятие и образуването на ДФ „Х” – Созопол. От изслушаното във въззивното производство заключение на икономическа експертиза се установява, че при прекратяването на ТП „Балкантурист” – Созопол ч. разделянето му на няколко държавни фирми, разделителни баланси не са правени. Не са съставени и приемателно-предавателни протоколи за предаване на активите и пасивите на новосформираните държавни фирми. Въз основа на наличната документацията вещото лице заключава, че при образуването на ДФ „Х” гр. С., на същата не са предоставени земи за стопанисване и управление. „Х” е образувана с решение на председателя на Комитета по туризъм от 10.05.1990г. като фирма с държавно имущество, преобразувана в акционерно дружество с решение № 109/27.06.1991г. на КТ. С актовете за преобразуване в активите на дружеството не е включена земя. Земи са описани в баланса на „Х” ЕА. за 1994г. въз основа на заповед от 27.01.1995г. на председателя на Комитета по туризъм.
Предвид изложеното предявеният от „Х” А. иск за собственост е неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 218и ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Х” А. гр. С. за признаване за установено по отношение на ответниците Т. Н. Г. от с. Ч., В. Н. Б. от гр. Б., А. Д. А. от с. Ч., В. Д. С. от с. Ч. и „Б” Е. гр. С., че ищецът е собственик на недвижим имот с площ от 2.702 дка, представляващ част от къмпинг „Ч”, съставляващ имот № 0* по решението на ПК-Созопол от 29.06.1999г., с което имотът е възстановен на ответниците физически лица.
ОСЪЖДА „Х” А. гр. С. да заплати на Б. ” Е. гр. С. сумата 507,50 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: