1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. София, 15.07.2013 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Албена Рибарска .
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д 1357/2012г
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни в трудов спор. Касационна жалба на ТП „Държавно горско стопанство ”, [населено място] е постъпила срещу решение №187 от 20.08.2012г по гр.дело № 346/2012г. на Видински окръжен съд в частта , с която след частичната отмяна на решение №50 от 18.06.2012г на Районен съд [населено място] са уважени исковете на на Т. И. А. на основание чл. 344 ал.1т.1 и т.2 от КТ и неговото уволнение поради намаляване обема на работа на основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ е отменено, поради необективно извършен подбор . Касационна жалба срещу въззивното решение в частта ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение поради оставане без работа по чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 КТ като недоказан , е постъпила и от Т. И. А. .
Касационната жалба на ТП „Държавно горско стопанство ”, [населено място] съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Съдът е приложил неправилно даденото в ТР №3 от 16.01.2012г ОСГК разбиране за обема и съдържанието на съдебния контрол за законосъобразност на подбора, като решаващо е изтъкнал недопустимост определени от работодателя лица, свидетелствали и пред съда , да бъдат включвани в състава на комисия и да дават оценка. Така неправилно въззивният съд е разширил предмета на доказване в обхвата на своята преценка ,също така неправилно е обосновал решението си с частична необективност на оценяването , въпреки че в комисията е участвал и прекия ръководител на ищеца , а и на друг служител , също получил сравнително ниска оценка Работодателят е превенирал евентуална злоупотреба или необективност на оценката от преките ръководители , именно като е включил в състава на комисията и специалист от неспецифичната служебна сфера на оценяваните, в случая главният счетоводител , а съдът е приел това за недопустимо . Претендират се разноски .
Касационната жалба на Т. И. А. се основава на съображения за съществено процесуално нарушение , не са обсъдени относимите и допустими доказателства в подкрепа на иска за обезщетение, като неправилно е прието ,че такива липсват . За да потвърди първоинстанционното решение в тази обжалвана част , въззивният съд е игнорирал како доказателствено средство трудовата книжка ,представена в препис и за констатация. Претендират се разноски .
Страните взаимно оспорват касационните си жалби в писмени отговори .
С определение №278 от 05.03.2013г на ВКС ІІІ г.о и двете касационни жалби са допуснати до разглеждане .По жалбата на ТП „Държавно горско стопанство ”, [населено място] основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е обусловено от въпрос, следвало ли при преценката за законосъобразност на извършен подбор съдът да преценява и допустимостта на персоналните оценки , давани от включените в комисия лица в процеса на нейната дейност с оглед знанията, компетентността и личните им наблюдения върху пряката работа на оценяваните служители, или съдът следва да прецени дали оценката съвпада с действителните качества на последните. По касационната жалба на Т. И. А. е приет довод по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като в противоречие с формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, изразена в решение №707/2009г на ІІ г.о въззивният съд е игнорирал доказателственото значение представен препис от трудова книжка в подкрепа на обстоятелства по иска с правно основание чл. 225 ал.1 КТ , като е изтъкнал , че никакви доказателства за оставане без работа не са представени .
По въпроса , обусловил допускане на касационната жалба на ТП „Държавно горско стопанство ”до разглеждане , Върховен касацонен съд ІІІ г.о приема следното :
С приемането на ТР №3/16.01.2012г ОСТК, Върховен касационен съд даде принципна насока , която съдебната практика да следва занапред във връзка с обема и естеството на съдебната проверка за законосъобразност при подбор и редица въпроси , свързани с обективността на оценката по критерия на чл. 329 ал.1 КТ за нивото на изпълнение на възложената работа и подлежащите на установяване в трудовия спор нейни признаци , намериха отговори в решениe №7/2012г по гр.д №935/2011 ІV г.о ,реш. №33/2012г по гр.д №1172/2011г ІV г.о , реш по гр.д №428/2011 , ІV г.о на ВКС и решение по гр.д.№605/2011 ІV г.о . Така практиката на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 ГПК очерта необходимостта при оспорване от страна на ищеца в трудовия спор на дадената в резултат на подбора оценка, съдилищата да насочат обстоятелственото изследване върху обективното съответствие на оценката с действителните качества на работника , а не върху обстоятелства , свързани с избора на участващите в комисията по подбора лица при работодателя , персоналният състав на комисията и нейното конституиране или документиране като помощен орган, които обстоятелства не са пряко относими . Последните могат да имат значението на осигурена предпоставка при подбора да бъдат дадени информирани оценки за това кой работи по-добре ,в резултат на която информираност оценките да бъдат и обосновано обективни – резултат от прилагането на еднакви спрямо всички оценявани служители критерии , съответни на съдържанието на закона. Установяването на условието или процеса на подготовка не доказва изискуемия от закона резултат , същевременно не е пречка за неговото положително доказване , изразяващо се в установено съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действтилните качества на работника или служителя ,обосновано със събрана за участниците в подбора информация .Събирането на информация в конкретна форма при работата на комисията е вътрешно организационен въпрос , към който неправилно се е насочил решаващо въззивния съд като е приел , че не е допустимо в комисия по подбор на „помощник лесничей” да участва главният счетоводител на предприятието , след като не познава изискванията, свързани с маркиране на дървесина, затова и оценката при подбора е компроментирана като цяло , въпреки участието в комисията на преки ръководители на оценяваните служители, докладвали за работата им . Така окръжният съд е следвал неправилен подход към оценката на фактите и значението им , при проверката за законосъобразност .
Ето защо касационната жалба на работодателя в трудовия спор е по същество основателна.
Събраните по делото доказателства не са обсъдени в цялост от Видински окръжен съд , нелогично е отречена и възможността между членовете на комисията да се докладва и обменя информация , на която да се основе оценяването на участниците с брой точки , намерило израз в съставения протокол . Извод за информираност при подбора и в частност информираност при всеки от оценяващите, следва да се основава на обсъжданите в комисията по подбора факти , като предмет на доклад пред комисията може да са не само фактите , но и значението им за изпълнението на работата с оглед конкретна нейна специфика.Относно начина си на работа , разпитаните по делото членове на комисията по подбора са посочили дадените по критериите за подбор точки като резултат от събеседване по между си ( св. И.) , в което са изтъквани и обсъждани конкретни събития , докладвани от преките ръководители и свързани с нивото на изпълнение на работа. Предмет на обсъждане са били нарушенията на изискванията при маркиране на дървесина , трудовата дисциплина , неуплътняване на работното време , забавено предаване на документи, повреждане имущество на работодателя , наличие на оплаквания от граждани и неизпълнение на други свързани с работата изисквания при служителя Т. А., тъй като ги е имало .Същите факти са засвидетелствани при разпита на двама свидетели от състава на въпросната комисия, те не обосновават извод за липса на съпоставяне . В подбора са участвали трима помощник- лесничей , от които служителят И. е получил максимален брой точки по всички показатели ,поради безупречната си работа.По критериите , свързани с професоналната квалификация , ищецът А. е получил с четири пункта по-висока оценка от служителя Ц. , която разлика се обосновава с компютърната му грамотност .На същия е дадена по- ниска оценка в сравнение с оценката на Ц. по показателите , свързани с нивото на изпълнение на възложената работа. Оценките са посочени в табличен вид за всеки конкретен, определен предварително от работодателя показател в оценъчна карта , изготвена за всеки от служителите .Там, където при оценката на А. са намалявани точки , свидетелите по делото и членове на комисията по подбора са посочили и факти в обосновка. Решаващо при сравнението на служителите Ц. и Т. ,двамата получили най- ниски оценки , са се оказали уменията и изпълнението на изискванията при маркиране на дървесина , за които в конкретна степен е свидетелствал инж. И., старши лесничей ; спазването на нормативните срокове при документния отчет и съхраняването на документи ,за което е свидетелствала и П. Д. , гл.счетоводител в Д. Б..По-ниска оценка Т. А. е получил и по показателите уплътняване на работното време , спазване графика и опазване имуществото на предприятието , като в комисията също са обсъдени конкретни случаи в тази връзка , засвидетелствани и пред съда. По този начин е изпълнено изискването за съпоставка по критериите за подбор, с отделни мотиви за всеки от участващите в него .
Въззивният съд иначе правилно е приел , че ниската оценка за уволнения Т. А. е обективна . Този извод е основан и на фактите по делото. Неправилен е обаче изводът, че щом в комисията е участвал прекият ръководител на оценения най-ниско по критерия изпълнение на работата служител и щом в защита и обосновка на тази оценка са установени факти от неговата трудова биография , то съпоставка липсва и оценяването на останалите двама помощник- лесничей не е било обективно. Показанията на свидетелите обосновават извод за извършената от членовете на комисията съпоставка на служителите при оценките по критерия кой работи по-добре .
Като е дал разрешение по случая въз основа на обстоятелства , които не са решаващи за обективността на оценката при подбора и нейните подлежащи на установяване при съдебен спор признаци , при това като е игнорирал решаващо собствения си, обоснован извод , че дадената за ищеца А. оценка съответства на нивото на изпълнение на работата , която му е възложена , Видински окръжен съд постановил незаконосъобразно решение, в игнориране на законосъобразно извършена от работодателя преценка по критерия на чл.329 от КТ .
Посочените основания за материална незаконосъобразност водят до основателност на касационната жалба и налагат отмяната на въззивното решение в обжалваната от касатора ТП „Държавно горско стопанство ” част , в която част следва да бъде постановено решение по същество от настоящата инстанция. Предявеният иск на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като подборът е извършен законосъобразно . Следва да бъде отхвърлен по същество и обусловеният от него иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност .
По жалбата на Т. И. А. в частта , с която въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за времето , през което ищецът останал без работа, поставеният от пълномощника му по делото правен въпрос за доказателственото значение на трудовата книжка не се оказва от значение за изхода на спора и независимо от отговора му , искът по чл. 225 ал.1 КТ подлежи на отхвърляне, щом ищецът е уволнен законосъобразно . Поради обусловеността на този иск от изхода на спора във връзка със законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение , работодателят не дължи обезщетение поради принудителна безработица , като е без значение какви доказателствени средства са ангажирани от ищеца за оставането му без работа през исковия период , дали правилно е преценено значението им , дали същите са били обсъдени . В обжалваната от касатора А. част , решението на Видински окръжен съд следва да бъде оставено в сила .
С оглед изхода на делото , следва се уважи искането на касатора С. ТП „Държавно горско стопанство ”, [населено място] в частта за разноските , които другата страна дължи на основание чл. 78 ал.3 ГПК . Приложен е и списък , като посочените за всички инстанции разноски на ответника са подкрепени с документи, установяващи плащането им.От ищцовата страна няма възражение за прекомерност при заплатеното възнаграждение на представлявалия предприятието пред настоящата инстанция адвокат , а с този въпрос съдът не се занимава служебно. В тежест на ищеца по делото Т. И. А. е да заплати разноски на бившия си работодател в размер на 3180 лева за всички инстанции .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №187 от 20.08.2012г по гр.дело № 346/2012г. на Видински окръжен съд в частта , с която след частичната отмяна на решение №50 от 18.06.2012г на Районен съд [населено място] са уважени исковете на Т. И. А. на основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ , както и в частта за разноските и в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. И. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица], чрез адв. Д. К. от ВАК искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 ,т.2 за отмяна на Заповед №7 от 21.01.2012 г на Директора на С. ТП „Държавно горско стопанство ”гр. Б. въз основа на предизвестие от 20.01.2012г за прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ помощник лестичей ”.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №187 от 20.08.2012г по гр.дело № 346/2012г. на Видински окръжен съд в частта , с която е потвърдено решение №50 от 18.06.2012г на Районен съд [населено място] , по отхвърления иск на Т. И. А. срещу ТП „Държавно горско стопанство ”гр. Б. за заплащане на обезщетение поради оставане без работа .
ОСЪЖДА Т. И. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] да заплати на С. ТП „Държавно горско стопанство ”гр. Б. сумата 3180 лева разноски по делото
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: