2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 174
гр. София,17.03.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08 март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1937/16г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника синдика на [фирма]/ в несъстоятелност/-гр. П. срещу решение №1307 от 17.06.2016 г. постановено от САС,ТО,ІІІ състав по в.т.д. №5248/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по т.д. №6058/2013 г. на СГС, ТО, VІ-12 състав за отхвърляне на иска по чл.135 ЗЗД на ищеца срещу Г. Д. Г., Е. Р. Г. и А. Г. Г. за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на договор за дарение на недвижими имоти по нот. акт №14, т.І, рег. № 208, н.д. №11/2011 г. на нотариус Х. В. с р-н на действие СРС. Претендира се присъждане на разноските в настоящата инстанция.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по касация чрез процесуалния си представител изпращат писмен отговор, в който се излагат съображения за липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен така предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
[фирма]/н./ се легитимира като кредитор на ответника Г. Д. Г. по силата на осъдително решение №112/06.07.2012 г. по гр.д. №141/2011на ОС-Пазарджик. Последното е влязло в сила на 26.11.2014 г.- датата на произнасянето на ВКС по реда на чл.288 ГПК по т.д. №4524/13 г. на Първо т.о. за недопускане на касация по касациона жалба срещу решението на въззивния съд-Р № 356/02.07.2013 г. по в.т.д. №235/2013 П., с което е потвърдено решението на първа инстанция. При това положение, според съда, е налице хипотезата на правната норма на чл.135 ал.3 ЗЗД, тъй като самата разпоредителна сделка от 24.01.2011, предмет на атакуване с П. иск, предхожда по време възникването на задължението към кредитора/ влизането в сила на осъдителното решение за вземането към длъжника/ , а в тази хипотеза, за да се уважи искът, следвало да е налице и намерение за увреждане на кредитора и на двете страни по разпоредителната сделка, който субективен елемент не се доказвало да е налице в настоящия случай.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат правни въпроси, които се свеждат до това, от кой момент ищецът по П. иск е активно легитимиран по същия като кредитор, дали от възникване на основанието за неговото вземане или от влизането в сила на съдебно решение, с което се уважава искът по спора за съществуването на самото вземане.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, така формулираният въпрос е правен и е обусловил крайните изводи на решаващия спора въззивен състав. Касационно производство следва да се допусне, с оглед противоречие със задължителната практика на ВКС-Р№ 4/26.01.2011 г. по гр.д. №551/2010 , ІІІ г.о. и Р № 552/15.07.2010 г. по т.д. №171/2009 и двете постановени по реда на чл.290 ГПК.
Относно държавната такса се прилага чл.649 ал.6 ТЗ.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1307 от 17.06.2016 г. постановено от САС,ТО,ІІІ състав по в.т.д. №5248/2015 г.
Делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в о.з..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.