5
5
Определение по т. д. № 930/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 930/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№175
София, 06.03.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 930 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от С. ЕАД, [населено място] срещу въззивно решение № 749/09.05.2011 г. по в. гр. д. № 747/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 28.06.2010 г. по гр. д. № 3505/2007 г. на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 421 ТЗ за сумата 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2007 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че неправилно съдилищата са отказали приложението на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, както и за чл. 81, ал. 1 ЗЗД, предвид влязла в сила присъда срещу посочените физически лица.
Излагат се съображения за отсъствие на преценка от страна на въззивния съд на доказаното добросъвестно поведение на банката, което освен изложеното, би могло да доведе и до извод за наличие на предпоставки за освобождаване от отговорност.
Ответникът по жалбата И. Ц., чрез адв. В. К. в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност.
Ответникът С. В., чрез адв. Д. Д. в писмен отговор поддържа недопустимост на касационно обжалване, поради отсъствие на формулирани правни въпроси, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК. Развити са съображения и за отсъствие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК, претендират се разноски за тази инстанция.
Останалите ответници не изразяват становища по касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят не е дефинирал общото основание за селектиране на касационната жалба, т. е. не е посочил кой, според него, е материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е бил разрешен противоречиво от съдилищата.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не означава, че е налице обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване по приложно поле, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Всъщност, в изложението се анализира въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, като се поддържа, че въззивният съд е отчел само част от аргументите на банката и неоснователно, и в противоречие с правния порядък, не достигнал до пълната отмяна на визирания съдебен акт. Обобщението, че чрез решаването на конкретното дело ще се даде отговор и “на множество аналогични казуси, поради принципния им характер за гражданското правоприлагане и в частност банково, не означава, че единствено поради значимост на конкретния случай следва да бъде допуснато касационно обжалване, без да е посочен конкретен материалноправен и процесуалноправен въпрос.
Или изложението в действителност съставлява преповтаряне на част от оплакванията, съдържащи се в касационната жалба.
Касаторът не е въвел твърдение за неправилно тълкуване и приложение на конкретни процесуални норми, относими при събиране и преценка на доказателствата, а неговите оплаквания са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Отделно от изложеното, позоваването на Тълкувателно решение № 128/25.031986 г. по гр. д. № 96а ОСГК на ВС е неудачно, доколкото се разглежда случай, различен от настоящия, и не би могло да намери приложение, дори и при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Що се отнася до Решение № 785/03.11.2005 г. по гр. д. № 566/2004 г. на ІІ г. о. на ВС, то също е неприложимо, тъй като в него е обсъждана възможността, в която длъжникът престира на трето лице, което не е овластено да получи изпълнението и за да настъпи погасителният ефект на плащането, следва кредиторът да потвърди изпълнението, възползвайки се от престираното.
Не следва да се коментира решение на Плевенски районен съд по гр. д. № 2814/2010 г., тъй като същото не съдържа означение, че е влязло в сила, поради което не формира съдебна практика по т. 2 на чл. 280 ГПК в този му неокончателен вид.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, т. 3 ГПК, която намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е и наличието и на допълнителен критерий -точното прилагане на закона да е от значение и за развитието на правото.
След като жалбоподателят не е формулирал правни въпроси, то общите фрази като”убедени сме, че касационното решение по процесния спор между титуляр на банков влог и банката, изплатила суми по влога на привиден кредитор, е от съществено значение”, не биха могли да се вместят в границите на понятието материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК.
При тези данни, на ответника по касационната жалба С. В. следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на сумата 1200 лева, съставляваща адвокатското възнаграждение на адв. Д. Д., въз основа на представено с писмения отговор пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 09.08.2011 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 749/09.05.2011 г. по в. гр. д. № 747/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. ЕАД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на С. В. В. сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева разноски за касационно обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: