Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
82_11_dec_290gpc.doc
Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
С., 27.04. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 82 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.225 и сл. до чл.230 и пар.152,ал.1 от ПЗР на ГПК (от 1951г.)
Образувано е по молба на А. С. С. от 17.04.1998 г. за преглед по реда на надзора на решението от 30.03.1998 г. по гр.д. № 2530 /1997 г. на СГС, г.к., ІІ „а” г.о., с което на основание чл.209,ал.1,изр.1 ГПК е обезсилено решението от 18.03.1997 г. по гр.д. № 3236 /1995 г. на Софийски районен съд, 79 с-в., в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от жалбоподателя А. С. С. срещу Институтска болница „А.” за установяване, че трудовото правоотношение между тях не е прекратено, и е прекратено производството в тази част (като недопустимо), и решението е оставено в сила в останалата част, с която е прекратено производството по исковете за установяване на незаконосъобразността на отстраняването на ищцата и недопускането и до работа и за осъждане на ответника да я допусне да работи като асистент по анестезиология и реанимация (като недопустимо).
Молителят твърди, че решението противоречи на закона – неправилно е поради нарушение на материалния закон и на процесуални правила (позовава се на чл.218б.,б.”в” ГПК (от 1951 г.), в който са уредени пороци, посочени и в чл.207,б.”а” и „б” ГПК (от 1951 г.) : тя била избрана и с решение на научния съвет и било присъдено звание „асистент” в катедра „анестезиология и реанимация” съгласно чл.11 ЗВО длъжността и спада към преподавателския състав, според чл.19 и 21 от закона и чл.62 от ППЗНСНЗ уволнението и следвало да се извърши от директора на научната организация въз основа на решение на научния съвет; на нея не и е връчено нито заповед да уволнение, нито решение на НС, изводът на СГС, че трудовото правоотношение може да бъде прекратено с устно нареждане, е незаконосъобразен, СГС не е обсъдил оплакванията и, изложени в жалбата и и в писмената и защита.
Ответникът в това производство УМБАЛ [фирма] твърди, че молбата за преглед е недопустима, т.к. преглед се допуска при пороци по чл.207,б.”а”, „б” и „г” ГПК (отм.), молбата е и неоснователна, т.к. спорът не е трудов по смисъла на чл.357 КТ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на молбата за преглед:
Молбата за преглед е допустима съгласно пар.152,ал.1 от ПЗР на ГПК (от 1951г.) (нататък и само ГПК), т.к. е от 17.04.1998 г., решението е от 30.03.1998 г., а изменението на ГПК (от 1951 г.) с ДВ бр.124 от 1997 г.., е в сила от 01.04.1998 г., изм. ДВ, бр.. 21 от 1998 г., молбата е подадена от страна по делото, която се е позовала на нарушения, които са визирани в чл.225,ал.3 чрез препращане към чл.207,б.”а” и „б” ГПК.
По основателността на молбата за преглед:
За да постанови решението, чийто преглед се иска, Софийски градски съд е приел, че исковете на А. С. С. са недопустими.
Съдът е приел, че с първоначалната искова молба от 03.02.1987 г. до съответната комисия по трудови спорове ищцата А. С. С. е поискала да бъде признато за установено, че устното и отстраняване от работа на 03.02.1984 г. от главен административен асистент д-р. Н. П. е незаконосъобразно.; че поради висящността на спора към момента на влизане в сила на ЗИДКТ (ДВ бр.100 /1992 г.,) спорът е бил висящ пред комисията и следователно е подлежал на разглеждане от съда – СРС, но исковата молба е била нередовна. С допълнителна молба от 01.03.1985 г. ищцата е въвела нови обстоятелства и нови искания, наред с първоначалните, което е процесуално недопустимо. Поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на новите претенции, с изключение на тази, за установяване, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено. СРС е следвало да прекрати като недопустимо производството и в тази част, а не да се произнася по същество, поради което и решението в тази част на основание чл.209,ал.1,изр.1 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено. Правилно, обосновано и законосъобразно районният съд е прекратил производството по отношение на искането за установяване на незаконосъбразността на временното отстраняване на ищцата на 03.04.1984 г. от главния административен асистент. Спорът не е трудов по смисъла на чл.357 КТ, тъй като твърдяното отстраняване по чл.119 КТ е станало преди влизане в сила на действащия КТ, а в КТ от 1951 г. не съществува като правен трудов спор.
Изводите на СГС са обосновани.
Молбата на А. С. С. от 03.02.1987 г. се намира по гр.д. 910 /1989 г. на СРС, архивирано, в нея се иска единствено да бъде признато, че устното и отстраняване от работа на 03.02.1984 г. от главен административен асистент д-р. Н. П. е незаконосъобразно. Правилен е изводът на СГС, че тази молба няма всички реквизити на искова молба и като такава е нередовна.
Допълнителна молба от 01.03.1985 г. на ищцата се намира по гр.д. № 3236 /1995 г. на СРС, тя е адресирана до съда и с нея тя е въвела нови обстоятелства и нови искания – за отмяна на заповедта за освобождаването и от работа и за възстановяване на длъжността. С молба от 29.02.1996 г. се прави поредно искане – за признаване за установено, че отстраняването на ищцата от работа и недопускането до същата е незаконосъобразно, че трудовият договор не е прекратен и за осъждане ищцата да бъде допусната до работа по него.
Поради което са правилни и изводите на СГС, че с молбите до съда ищцата е въвела нови обстоятелства и нови искания, наред с първоначалните, което е процесуално недопустимо.
Правилни са и изводите на СГС, че по отношение на искането за установяване на незаконосъбразността на временното отстраняване на ищцата на 03.04.1984 г. от главния административен асистент се прилагат разпоредбите на КТ от 1951 г., в който обаче не съществува правна възможност за разглеждането на такъв правен трудов спор, поради което правилно, обосновано и законосъобразно районният съд е прекратил производството по това искане.
Поради изложеното – правилни и законосъобразни изводи на СГС, че производството е недопустимо, не следва да бъдат разглеждани оплакванията на А. С. С. по съществото му (за незаконосъобразност на действията на работодателя).
От изложеното следва неоснователността на искането да бъде допуснат преглед по реда на надзора.
С оглед изхода от това производство А. С. С. няма право на разноски. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, защитаван е от юрисконсулт и с оглед изхода от това производство следва да му се присъдят 150 лева съгласно чл.7,ал.1,т.1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. С. С. от 17.04.1998 г. за преглед по реда на надзора на решението от 30.03.1998 г. по гр.д. № 2530 /1997 г. на СГС, г.к., ІІ „а” г.о.
Осъжда А. С. С., с последен известен адрес: С., [жк], [жилищен адрес] да заплати на УМБАЛ [фирма] 150 лева за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Решението е окончателно, не подлежи на преглед по реда на надзора и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.