Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
София 26.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2583/2018 година.
Производството е по чл. 303,ал.1,т.2 ГПК .
Образувано е по молба на М. Д. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 298/ 10.11.2011 г. постановено по гр.д.№ 299/2011 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново,с което е потвърдено решение № 188/ 14.04.2011 г.по гр.д.№ 410/2010 г.по описа на Окръжен съд – Русе,с което М. Д. Г. е осъдена да заплати на Д. Г. Д. на основание чл.240,ал.2 ЗЗД сумата 32 000 лв.,предоставена в заем по писмен договор от 10.05.2008 г.,ведно със законната лихва,считано от 19.05.2010 год.до окончателното й изплащане и договорна лихва върху главницата за периода 10.05.2008 г.-10.05.2009 г.в размер на 424 лв.
Поддържа , че с влязла в сила присъда Д. Г. Д. е признат за виновен в това,че за периода от 26.11.2004 г. до 7.03.2014 г. е извършвал по занятие банкови сделки,без съответно разрешение – лиценз ,поради което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение,породено от договора за заем.
Ответникът Д. Г. Д. оспорва молбата за отмяна и моли тя да се остави без уважение.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното:
Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл.305,т.4 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението, чиято отмяна се иска,е постановено по предявени от Д. Г. Д. срещу молителката М. Д. Г. обективно съединените искове с правно основание чл.240 вр.чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.240,ал.2 ЗЗД.Г. е оспорила исковете с твърдения,че договорът е симулативен и прикрива договор за влог,както й е оспорила истинността му относно авторството.Съдът е приел,че в договора за заем от 10.05.2008 г.са обективирани признанието на Г. за реално получаване на сумата от 32 000 лв. в заем от Д.,както и поетото от нея задължение да върне сумата в срок от 12 месеца,считано от подписване на договора,т.е.налице е признание на съществуващия дълг.Наличието на писмен документ,съдържащ разписка за получаването на сумата от заемателя и поетото задължение за нейното връщане на заемодателя с уговорен,скрепен с подписа на Г. е дало основание на съда да приеме,че между страните са възникнали правоотношения въз основа на договор за заем.
С молбата за отмяна се представя влязла в сила присъда № 191/05.06.2017 г. по внохд № 173/17г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново,с която Д. е признат за виновен в това, че за периода от 26.11.2004 г. до 07.03.2014 г. в [населено място], без съответно разрешение – лиценз, изискващ се по Закона за банките/чл.11, ал.1 от ЗБ/ и по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции, извършил по занятие банкови сделки-предоставил парични средства под формата на кредити/заеми/ в българска и чужда валута на физически и юридически лица/И. Д., Т. „П.” – [населено място], Ц. Г., С. М. и М. Г./ със задължение за тях при връщане на заема да заплащат и съответната начислена лихва върху предоставената сума, като с тази си дейност им е причинил значителни имуществени вреди от платени суми за лихви в размер общо на 42 976,68 лв. и е получил значителни неправомерни доходи в размер на 42 976, 68 лв., поради което на осн. чл. 252, ал. 2, пр. 1 и пр.2 във връзка с ал.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на 3/три/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 4000/четири/ хиляди лева. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието”лишаване от свобода” за срок от 5/пет/ години, считано от влизане в сила на присъдата; Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е причинил на М. Д. Г. имуществени вреди в размер на 70 342 лв. от публична продан на недвижим имот-собственост на М. Д. Г. от ЧСИ № 760 по изп.д. № 816/2012година. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец М. Г. сумата от 21 293, 03 лв. – обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.03.2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 2000 лв. – разноски, направени от гражданския ищец. Отхвърлен е предявения граждански иск от М. Г. срещу подсъдимия Д. за сумата над 21 293,03лв. до пълния предявен размер от 91 635,03лв, като неоснователен и недоказан. На Д. са възложени разноските по водене на делото и държавна такса върху уважената част на гражданския иск.
Според една от хипотезите, уредени с разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато по надлежен ред се установи престъпно действие на страна по делото във връзка с решаването на делото. В тази хипотеза неправилността на влязлото в сила съдебно решение е в резултат именно на извършеното от страната престъпление. За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е достатъчно престъплението да е установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК . Необходимо е извършеното престъпление да е обусловило неправилност на влязлото в сила решение. Когато решението би останало същото като резултат, независимо от извършеното и установено престъпление, основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като липсва изискваната от закона връзка между престъпното деяние и решаването на делото.Такъв е конкретният случай.Извършеното от Д. престъпление е по чл.252,ал.1 НК за извършване по занятие,като физическо лице,без съответно разрешение на банкови сделки – отпускане на кредити/заеми/срещу получаване на лихва.Осъщественото престъпно деяние няма обуславяща връзка с влязлото в сила решение,тъй като договора за заем от 10.05.2008г.предмет на влязлата в сила присъда не може да бъде свързан с твърденията по гражданското дело за симулативност на договора,нито с твърденията,че не е получена сумата по договора.Именно поради това на молителката Г.,в качеството й на граждански ищец в наказателното производство й е присъдено обезщетение за причинените имуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление от Д.,а именно платените от нея лихви в размер на 21 293,03 лв.
След като установеното по надлежния ред престъпно деяние няма обуславяща връзка с влязлото в сила решение, то молбата за отмяната на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора молителката следва да заплати на ответника по молбата за отмяна направените и доказани разноски за настоящето производство в размер на 300/триста/лв.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 298/ 10.11.2011 г. постановено по гр.д.№ 299/2011 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново,с което е потвърдено решение № 188/ 14.04.2011 г.по гр.д.№ 410/2010 г.по описа на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА М. Д. Г.,ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Г. Д. разноски за настоящото производство в размер на 300/триста/лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: