Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
гр. София, 08 август 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 114/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалби от адв. М. К., защитник на подсъдимия Л. К. А., от адв. Й. К., защитник на подсъдимия Л. П., от адв.К. Д., защитник на подсъдимия Г. В. Г., от адв.М. Т., защитник на подсъдимия К. Д. М. и от адвокати К. Е. и М. Гладнишки, защитници на подсъдимия И. Б. П. срещу решение № 31 от 12.12.2016 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, първи състав, постановено по ВНОХД № 87/2016 г. по описа на същия съд.
В касационната жалба от адв.К. – защитник на подсъдимия А. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като приоритет е даден на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че въззивният съд е осъществил непоследователен, превратен и тенденциозен анализ на доказателствената съвкупност, довел го до грешни фактически и правни изводи относно вината на подсъдимия А., въз основа на които го осъдил, вместо да го признае за невинен и да го оправдае по повдигнатите му обвинения. Оспорва се поставянето на обясненията на подсъдимия К. М. от досъдебното производство, приобщени към доказателствените материали по реда на чл.279 ал.2 пр.1 вр.ал.1 т.4 пр.1 от НПК в основата на осъдителните съдебни актове на първата и въззивната инстанции, независимо от императивната забрана в ал.4 на чл.279 от НПК те да се основават единствено на такъв източник на доказателства. Аналогично е възражението на адв.К. и относно позоваването на инстанциите по същество на данните от специалните разузнавателни средства въпреки законовата забрана на чл.177 ал.1 от НПК. Критиката към решаващите съдебни органи спрямо последния способ за събиране на доказателства се изразява и в това, че СРС са експлоатирани в края на инкриминирания по обвинителен акт период, а съдържанието им не позволява да се установи поведението на всеки един от подсъдимите, конкретните действия по съгласуване на волята за участие в ОПГ, поставяните задачи и изпълняваните задължения съобразно функциите на всеки от участниците в групата.
Наред с горното, въззивната инстанция е упрекната и в превратна оценка на основните и допълнителни технически експертизи и разясненията на вещите лица в съдебно заседание, включително с оглед извършения превод на установената „Skype“-комуникация (неразделна част от техническите експертизи, приложени в т.9 и т.16 от ДП) на компютърните конфигурации, изследвани по делото. За тази теза основание е дало становището на вещите лица за това, че въз основа на установената информация на конкретната компютърна конфигурация не може да се направи идентификация на комуникатора с физическото лице, осъществило комуникацията, което е пренебрегнато. Вместо това съдът е приел за установена идентичност на подсъдимите с псевдонимите, под които е извършена изследваната „Skype“-комуникация единствено въз основа на това от чий дом са били иззети изследваните компютърни конфигурации.
По-нататък в жалбата от адв.К. се изтъква, че в резултат на посочените процесуални нарушения и първата, и въззивната инстанции са накърнили основни принципи на наказателния процес и най-вече този по чл.13 от НПК, изискващ разкриване на обективната истина. Това от своя страна е довело до постановяване на съдебни актове, които противоречат на материалния закон. Така престъпленията, за извършване на които се твърди, че е създадена организираната престъпна група са отразени единствено с оглед членовете от НК, в които те са регламентирани, без да са конкретизирани кои от различните форми на изпълнителни деяния, визирани в тези текстове от наказателния закон подсъдимите са предвиждали да реализират; не е обосновано защо е прието, че подсъдимите са предвиждали извършване на престъпление по чл.246 от НК, след като в този престъпен състав е регламентирано осъществяването му чрез „престъпно сдружаване“, а не от ОПГ, в какъвто смисъл е налице конкуренция между обща и специална норма, разрешаването на която в полза на чл.321 ал.3 от НК не е мотивирано.
Въз основа на изложените доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, от защитника на подсъдимия А. се обосновава искане за отмяна на въззивното решение, признаването му за невинен и оправдаването му по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Алтернативно се развива оплакване и за явна несправедливост на наложеното на този подсъдим наказание, аргументирано от една страна с недостатъчната оценка на смекчаващите отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, млада възраст, здравословно състояние, а от друга – с продължителния срок на воденото срещу него наказателно производство – вече 5 години, сочещ на нарушение по чл.6 от ЕКЗПЧОС. Въз основа на това се прави искане за намаляване размера на наложеното наказание и отлагане ефективното му изтърпяване с приложение на института на условното осъждане по чл.66 от НК.
Касационната жалба от защитника на подсъдимия Л. П. – адв.К. дословно възпроизвежда оплакванията по всички касационни основания, развити в жалбата на подсъдимия А.. Допълнително се акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият П. не е бил поставян под контрол при експлоатираните СРС, поради което позоваването на данни, придобити чрез тях за участието му в ОПГ без изготвяне на фоноскопска експертиза е абсурдно и невярно.
С оглед изложените аргументи в жалбата и от адв.К. се отправя искане към ВКС да отмени решението на въззивната инстанция, да оправдае подсъдимия Л. П. по повдигнатото му обвинение или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно се развива оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, аргументирано по аналогичен начин както в жалбата от подсъдимия А. – от една страна с недостатъчната оценка на смекчаващите отговорността му обстоятелства: чисто съдебно минало, добри характеристични данни, млада възраст, здравословно състояние, а от друга, с продължителния срок на воденото срещу него наказателно производство – вече 5 години, сочещ на нарушение по чл.6 от ЕКЗПЧОС. С оглед тези аргументи се прави искане за намаляване размера на наложеното наказание и отлагане ефективното му изтърпяване с приложение на института на условното осъждане по чл.66 от НК.
Касационна жалба е депозирана и от адв.Д. в качеството му на защитник на подсъдимия Г., в която също са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон акцентират върху осъществен непоследователен, превратен и тенденциозен анализ на доказателствената съвкупност от инстанциите по фактите, довел до грешни фактически и правни изводи относно вината на подсъдимия Г. и осъждането му вместо да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В подкрепа на тази теза се изтъква липсата на познанство между него и подсъдимите М., А. и П., както и с осъдения преди тях С., което е признато от въззивната инстанция, отчела че липсват каквито и да било гласни доказателства, уличаващи Г. Г. в престъплението, за което е привлечен да отговаря. Независимо от това, за да обоснове обратната теза, според защитата апелативният съд се е позовавал на доказателствени източници, несъотносими към обвинението на подсъдимия Г.. Като такива са посочени обясненията на подсъдимия К. М. от досъдебната фаза, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.4 пр.1 от НПК, както и на резултат от изследване на телефона на този подсъдим, свързан с проведен разговор с подсъдимия П., който факт защитата нарича „лъжовен“, доколкото от този подсъдим не е изземван телефон, а цитираният разговор подсъдимият П. е провел с друго лице.
И в тази жалба въззивната инстанция е упрекната в превратна оценка на техническите експертизи, които според заключенията си сочели, че в изследваните компютри, иззети от дома на подсъдимия Г. не са намерени данни по поставените задачи в постановлението за назначаване на експертиза. Нещо повече, предвид изявленията на в.л.Л. при допълнителните разяснения в съдебно заседание за това, че е работила „…с мисълта, че става въпрос за банкови карти…“ и се е водила от тази мисъл, адв.Д. обосновава теза за предубеденост на вещите лица, доколкото с постановлението за назначаване на експертиза водещият разследването ги е „навел“ към изводи, свързани с разследването на ОПГ. С жалбата са оспорени и изводите, свързани с извършения превод на установената „Skype“-комуникация по аргументи, аналогични с изложените в жалбите на останалите подсъдими. В заключение адв.Д. обосновава извода, че неговият подзащитен Г. Г. е признат за виновен и осъден за участие в ОПГ единствено въз основа на информацията, съдържаща се в двата иззети от дома му компютъра и съдържанието на ВДС, като акцентира върху доказателствената тежест на информацията, придобита чрез СРС съобразно забраната на чл.177 ал.1 от НПК обвинението и присъдата да се основават единствено на тях.
Възраженията, свързани с приложението на материалния закон са идентични с тези, залегнали в жалбите от адв.К. и адв.К. и касаят липсата на яснота относно конкретните форми на изпълнително деяние на престъпленията по чл.243, 244 и 246 от НК, за извършване на които се твърди създаването на организираната престъпна група, както и за конкуренцията между „престъпното сдружение“ по чл.246 от НК и ОПГ по смисъла на чл.321 от НК.
Предвид тези аргументи адв.Д. също отправя искане към ВКС да отмени решението на въззивната инстанция, да оправдае подсъдимия Г. Г. по повдигнатото му обвинение или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В условията на алтернативност се развива оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание, аргументирано с недостатъчната оценка на смекчаващите отговорността на Г. обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, млада възраст, ангажиментите му, свързани със семейство и малко дете, както и продължителния срок на воденото срещу него наказателно производство, за който той няма никаква вина – вече 5 години, сочещ на нарушение по чл.6 от ЕКЗПЧОС. Въз основа на тези съображения се прави искане за намаляване размера на наложеното наказание и отлагане ефективното му изтърпяване с приложение на института на условното осъждане по чл.66 от НК.
В депозираната от адв.Т., защитник на подсъдимия К. М. касационна жалба се релевират също касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументират с липса на процесуално годни доказателствени източници, които да установяват участие на подсъдимия М. в организирана престъпна група, което е довело до осъждането му на базата на предположения. Като последица от този подход на въззивния съд, защитникът твърди, че той не е успял да индивидуализира инкриминираното на М. престъпление по време и място, а осъщественият доказателствен анализ се свежда единствено до отбелязване на способите на доказване, приложени спрямо този подсъдим. Според адв.Т. в постановеното от АСпНС решение липсват мотиви относно участието на подсъдимия М. в инкриминираната ОПГ, липсва корелация между фактическите и правни положения, приети от съда, в резултат на което правото на защита на подсъдимия К. М. е ограничено, тъй като същият е поставен в невъзможност да узнае за кои негови твърдени фактически действия е осъден. Изложените доводи според защитата обосновават допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от апелативната инстанция, които обуславят отмяна на постановения от него съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Според адв.Т. изтъкнатите процесуални нарушения са предопределили и нарушението на закона, като подсъдимият М. е осъден за участие в ОПГ при доказана комуникация единствено с подсъдимия П., без съзнание за причастност на трето лице, наличие на каквато е минималното изискване за наличие на организирана престъпна група. Наред с това защитата твърди, че от предположенията, въз основа на които АСпНС е приел обвинението за доказано, не може да се изведе умисъл за участието на К. М. в ОПГ, доколкото у него липсва знание за участие на други лица в дейността на групата, липсва съгласуване на дейността му с такива лица и в крайна сметка липсва знание изобщо за самата дейност, за която се твърди, че е създадена инкриминираната ОПГ. Предвид тези свои аргументи адв.Т. отправя искане към ВКС за оправдаване на подсъдимия М., дори и в случай, че касационната инстанция не констатира твърдените от нея съществени процесуални нарушения.
Касационна жалба е депозирана и от защитниците на подсъдимия И. Б. П. – адвокати Е. и Г. с оплаквания за нарушение на закона, който е приложен неправилно и допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от въззивния съд. Несъгласие се изразява още с размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и начина на изтърпяването му, макар това оплакване да не е конкретно развито и свързано с искане по смисъла на чл.348 ал.5 от НПК.
На първо място са изложени аргументи за несъответствие на въззивното решение с изискванията на чл.339 ал.2 от НПК, тъй като в него липсват отговори на доводите на защитата, отстоявани във въззивното производство. Като последица от това се е стигнало до процесуално нарушение от категорията на абсолютните – липса на мотиви в постановения съдебен акт, обуславящи необходимостта от неговата отмяна.
На следващо място в жалбата от защитниците на подсъдимия П. се обосновават съществени нарушения на процесуалните му права, изразили се в отказ на въззивната инстанция да уважи доказателствени искания за проверка на изнесената от него информация в обясненията му, с което се стигнало до нарушение и на основните принципи на наказателния процес по чл.13 и чл.14 от НПК.
Критика е отправена и към доказателствената дейност на АСпНС, който е упрекнат в превратно тълкуване на доказателствата и изграждане на обвинителната теза върху вероятности и предположения в нарушение на разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК. Нарушенията на основни принципи на наказателния процес, както и пренебрегването на правилата на формалната и правна логика, според защитата са довели до опорочаване процеса на формиране вътрешното убеждение на инстанциите по същество. С оглед тези аргументи към ВКС са отправени искания за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на АСпНС.
По делото е постъпило възражение от прокурор при АСпП на основание чл.351 ал.3 от НПК, с което се изразява несъгласие с изтъкнатите доводи в жалбите от подсъдимите по всички касационни основания и се предлага същите да бъдат оставени без уважение.
В съдебното заседание на ВКС подсъдимите Г. Г. и И. П., редовно призовани се явяват, като лично и чрез упълномощените си защитници – съответно адв.Д. и адв.Ф. поддържат депозираните жалби по изложените в тях съображения и отправят същите искания.
Подсъдимите Л. А., Л. П. и К. М., редовно призовани не се явяват. Явяват се защитниците им както следва: адв.К. за подсъдимия А.; адв.К. за подсъдимия П.; адв.Т. за подсъдимия М. – всички редовно упълномощени, като поддържат касационните жалби по изложените в тях съображения и отправят същите искания.
Представителят на ВКП намира жалбите на подсъдимите за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение, а решението на въззивната инстанция като законосъобразно и справедливо предлага да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 9 от 24.04.2014 г., постановена по НОХД № 996/2013 г., Специализираният наказателен съд е признал подсъдимия И. Б. П. за виновен в това, че в началото на м. Януари 2011 г. образувал и до 22.05.2012 г. ръководил на територията на [населено място] организирана престъпна група с участници Л. К. А., Г. В. Г., К. Д. М., Г. П. С. и Л. П., като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.243, чл.244 и чл.246 от НК, поради което и на основание чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 от НК го осъдил на 8 /осем/ години „лишаване от свобода“.
Със същата присъда подсъдимият И. П. е признат за виновен и в това, че на 22.05.2012 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества както следва: кокаин с нетно тегло 0,17 грама и съдържание на активен компонент кокаин 1 %, на стойност 13,60 лв.; кокаин с нетно тегло 0,17 грама и съдържание на активен компонент кокаин 24,9 %, на стойност 15,30 лв.; кокаин с нетно тегло 0,41 грама и съдържание на активен компонент кокаин 26,4 %, на стойност 36,90 лева; кокаин с нетно тегло 0,95 грама и съдържание на активен компонент кокаин 16,6%, на стойност 85,50 лв.; марихуана с нетно тегло 0,55 грама и съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 1,4 %, на стойност 3,30 лв.; 1 бр. таблетка с нетно тегло 0,30 грама, със съдържание на активно действащ компонент амфетамин, на стойност 09,00 лв. и 1 бр. таблетка с нетно тегло 0,296 грама, със съдържание на активно действащ компонент фенил пипразин /СРР/, на стойност 0,04 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.354а ал.5 вр.ал.3 пр.2 т.1 от НК е осъден на „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева.
С присъдата си по НОХД № 996/2013 г. СпНС признал подсъдимия И. П. за виновен и в това, че на 22.05.2012 г. в [населено място] държал платежни инструменти по чл.243 ал.2 т.3 от НК в големи количества – 76 бр. банкови карти, подробно описани в диспозитива на присъдата, поради което и на основание чл.244 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.243 ал.2 т.3 от НК го осъдил на 5 /пет/ години „лишаване от свобода“.
С цитираната присъда подсъдимият П. е признат за виновен и в това, че на 22.05.2012 г. в [населено място] е пазил и укривал предмети, подробно описани в диспозитива на присъдата, за които знаел че са предназначени за подправка на платежни инструменти по чл.243 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.246 ал.3 вр.чл.243 ал.2 от НК е осъден на 2 /две/ години „лишаване от свобода“.
На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия И. П. е определено общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор, а на основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Към наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева.
С обсъжданата присъда СпНС признал подсъдимия И. П. за невинен в това, на 22.05.2012 г. в [населено място] да е държал движим археологически обект по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН, който не е идентифициран и регистриран по реда на Наредба № Н – 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистър на движими културни ценности, издадена на основание чл.107 от ЗКН, а именно: един брой монета – бронзова римска сестерция на император Т. I /98 – 117 г. сл. Хр./, на стойност 200 /двеста/ лева, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.278 ал.6 от НК.
С присъдата си по НОХД № 996/2013 г. Специализирания наказателен съд признал подсъдимия Г. В. Г. за виновен в това, че за периода от началото на м.Януари 2011 г. до 22.05.2012 г. на територията на [населено място] е участвал в организирана престъпна група с ръководител И. Б. П. и участници К. Д. М., Г. П. С., Л. К. А. и Л. П., като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.243, чл.244 и чл.246 от НК, поради което и на основание чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл.59 от НК времето, през което Г. бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ било приспаднато.
Със същата присъда СпНС признал подсъдимия К. Д. М. за виновен в това, че за периода от началото на м.Януари 2011 г. до 22.05.2012 г. на територията на [населено място] е участвал в организирана престъпна група с ръководител И. Б. П. и участници Г. П. С., Г. В. Г., Л. К. А. и Л. П., като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.243, чл.244 и чл.246 от НК, поради което и на основание чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъдил на 1 /една/ година „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл.59 от НК времето, през което М. бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ било приспаднато.
С цитираната присъда Специализираният наказателен съд признал подсъдимия Л. П., италиански гражданин за виновен в това, че за периода от началото на м.Януари 2011 г. до 22.05.2012 г. на територията на [населено място] е участвал в организирана престъпна група с ръководител И. Б. П. и участници К. Д. М., Г. П. С., Г. В. Г. и Л. К. А., като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.243, чл.244 и чл.246 от НК, поради което и на основание чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на 4 /четири/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл.59 от НК времето, през което П. бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ било приспаднато.
С обсъжданата присъда СпНС признал и подсъдимия Л. К. А. за виновен в това, че за периода от началото на м.Януари 2011 г. до 22.05.2012 г. на територията на [населено място] е участвал в организирана престъпна група с ръководител И. Б. П. и участници К. Д. М., Г. П. С., Г. В. Г. и Л. П., като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.243, чл.244 и чл.246 от НК, поради което и на основание чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на 4 /четири/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл.59 от НК времето, през което А. бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ било приспаднато.
Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимите.
По жалби от всички подсъдими било образувано ВНОХД № 175/2014 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, който с въззивна присъда № 4 от 02.06.2015 г. отменил присъда № 9 от 24.04.2014 г., постановена по НОХД № 996/2013 г. по описа на СпНС в частта, с която подсъдимият И. Б. П. бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 от НК, като вместо това го оправдал по обвинението да е извършил това престъпление.
Първоинстанционната присъда била отменена и в частите, с които подсъдимите Г. В. Г., К. Д. М., Л. К. А. и Л. П. били признати за виновни и осъдени за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК, както и в частта, с която тези подсъдими били осъдени да заплатят разноски по делото, като вместо това били признати за невинни и оправдани по обвинението да са извършили това престъпление.
С присъдата си Апелативния специализиран наказателен съд изменил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която подсъдимия И. Б. П. бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.244 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.243 ал.2 т.3 от НК, като го признал за невинен и оправдал за това да е извършил деянието по отношение на 14 /четиринадесет/ от инкриминираните банкови карти, подробно описани в диспозитива на въззивната присъда.
Първоинстанционната присъда била изменена и в частта относно определеното общо наказание на подсъдимия И. П. в размер на 8 /осем/ години „лишаване от свобода“, като на основание чл.23 ал.1 от НК спрямо същия било определено общо наказание от 5 /пет/ години „лишаване от свобода/, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип.
В останалата част присъдата на Специализирания НС била потвърдена, като АСпНС се произнесъл по разноските, които подсъдимия П. следва да заплати.
По касационен протест на прокурор от АСпП и касационна жалба от защитниците на подсъдимия П. пред ВКС било образувано НД № 1124/2015 г. по описа на I НО, като с решение № 495 от 23.03.2016 г. въззивната присъда била отменена в частите, с които присъда № 9 от 24.04.2014 г. на СпНС била отменена и изменена, включително относно определеното общо наказание на подсъдимия П. по реда на чл.23 ал.1 от НК, както и в частта относно разноските по делото, като същото било върнато за ново разглеждане от друг състав на АСпНС, а в останалата част проверяваната присъда била оставена в сила.
При повторното разглеждане на делото от Апелативния специализиран наказателен съд било образувано ВНОХД № 87/2016 г., като с решение № 31 от 12.12.2016 г. присъдата по НОХД № 996/2013 г. на СпНС била изменена на основание чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.1 т.1 и т.2 от НПК както следва:
– по отношение на подсъдимия И. Б. П.: деянието по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 от НК било преквалифицирано в такова по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК; наложеното му наказание за това престъпление било намалено от 8 /осем/ години „лишаване от свобода“ на 6 /шест/ години „лишаване от свобода“, а наказанието за престъплението по чл.244 ал.2 от НК било намалено от 5 /пет/ години „лишаване от свобода“ на 4 /четири/ години „лишаване от свобода“; по реда на чл.23 ал.1 от НК било определено общо наказание в размер на 6 /шест/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор;
– по отношение на подсъдимите К. Д. М., Г. В. Г., Л. К. А. и Л. П.: всички те били признати за невинни и оправдани за това да са участвали в организирана престъпна група на територията на [населено място], ръководена от И. Б. П., както и за периода от началото на м.Януари 2011 г. до края на м.Септември 2011 г.; намалени били наказанията както следва: на подсъдимия Г. Г. от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ на 3 /три/ години „лишаване от свобода“, на подсъдимия Л. А. от 4 /четири/ години „лишаване от свобода“ на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ и на подсъдимия Л. П. от 4 /четири/ години „лишаване от свобода“ на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“.
– с решението си АСпНС конкретизирал периода, през който всеки от подсъдимите е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и на основание чл.59 от НК го приспаднал от наложеното наказание „лишаване от свобода“.
В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена, като съдът се произнесъл и по допълнително направените разноски по делото.
Касационните жалби от защитниците на подсъдимите И. Б. П., К. Д. М., Г. В. Г., Л. К. А. и Л. П. са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК.
Разгледани по същество, касационните жалби на всички подсъдими са неоснователни.
I. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав намира, че най-напред следва да разгледа оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, застъпени в жалбите на всички подсъдими, които се твърди, че са засегнали съществено качеството на наказателното производство срещу тях, тъй като резултатът от проверката на тези твърдения би имал съществено значение за изхода на делото. А значителното припокриване на възраженията, развити от защитниците в тази насока позволява едновременното им разглеждане.
Основният акцент в жалбите и на петимата подсъдими е поставен върху пороци в доказателствената дейност на въззивната инстанция, изразили се в непоследователен, превратен и тенденциозен анализ на доказателствените материали и свързаната с него неправилна тяхна оценка. В резултат на това според защитата изводите на съда по същество са изградени въз основа на доказателства и доказателствени средства, които са несъществуващи, които са неотносими към предмета на доказване, или за които е налице законова забрана обвинението и присъдата да се основават единствено на тях. В същото време други, напълно процесуално съответни доказателствени източници са били игнорирани, в резултат на което се е стигнало до нарушение на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за разкриване на обективната истина чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства поради нарушение на изискванията по чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК за внимателна проверка на всички доказателства – не само тези, които подкрепят обвинителната теза, а и тези, които оневиняват подсъдимите.
Във връзка с тези оплаквания на подсъдимите и техните защитници, ВКС осъществи контрол върху процесуалната законосъобразност на доказателствената дейност на въззивната инстанция и правилността на формиране на вътрешното й убеждение. В рамките на този контрол настоящият съдебен състав констатира, че контролирания съд е изпълнил в пълен обем задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към предмета на доказване в процеса. Доказателствените материали не са анализирани едностранчиво, превратно или в разрез с правилата на формалната логика, а тъкмо обратното – много внимателно и въпреки сложността и спецификата на престъпленията – предмет на делото, благодарение на прецизния анализ на доказателствената съвкупност е успял да пресъздаде максимално подробно фактологията на събитията и така да даде отговор на въпроса дали подсъдимите са извършили престъпленията, за които са привлечени да отговарят. Повтарящите се обширни възражения на защитниците на всички подсъдими по отношение доказателствената дейност на решаващия съдебен орган се свеждат до несъгласие с оценката, която същият е дал на съвкупността от преобладаващите косвени доказателства като система от факти, които свързани помежду си и в единство с преките доказателства изясняват предмета на доказване по чл.102 от НПК – характерът и видът на престъпленията, за извършване на които е създадена организираната престъпна група, мащабът на дейността й, яснотата у подсъдимите за участие на повече от две лица в същата независимо от личното им познанство, мястото и ролята на всеки един от тях в конкретната ОПГ.
Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на въззивния съд за наличието на достатъчно събрани по надлежния процесуален ред доказателствени източници, годни да мотивират крайните осъдителни изводи.
В тази връзка преди всичко внимание заслужават обясненията на подсъдимия К. М., дадени на досъдебното производство и надлежно присъединени по реда на чл.279 ал.2 т.4 пр.1 от НПК. Като източник на преки доказателства това доказателствено средство изяснява в максимална степен характера на престъпната дейност на организираната престъпна група, периода на действието й и участниците в нея, с изключение това на подсъдимия Г.. Достоверността на тези обяснения не може да бъде оспорена по съображения, че в хода на съдебното производство подсъдимият М. е отказал да дава обяснения, доколкото това е негово регламентирано в чл.55 ал.1 от НПК процесуално право. Не без значение е и изявлението му при проведения допълнителен разпит в хода на първото разглеждане на делото от въззивния съд в съдебното заседание на 04.03.2015 г., че не желае да дава обяснения, но поддържа тези, които е дал на досъдебното производство. Достоверността на обсъжданите обяснения не може да бъде поставена под съмнение и с оглед съдържанието им, имащо характер на „оговор“. Последното само поставя завишени изисквания към инстанциите по същество за проверка на това гласно доказателствено средство с оглед изясняване верността на възпроизведените чрез него факти. В тази връзка касационният съд констатира, че проверяваната инстанция е подходила прецизно при анализа на придобитата по този процесуален ред доказателствена информация. Видно от изложеното на стр.19 –