О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№178
гр.София, 21.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1036/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. И. Г., М. И. Г., Д. П. К., Н. Г. Г., Д. Г. Ц., Ж. К. М., А. К. Т., Н. М. И., М. И. Д., Р. И. Д.-П. и А. С. Г. от[населено място], са подали касационна жалба вх.№ 1395 от 31.05.2010 год. срещу въззивното решение № 210 от 12.05.2010 год. по гр.дело № 1205/2009 год. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решението от 21.08.2009 год. по гр.дело № 172/2008 год. на Етрополския районен съд в частта му, касаеща Н. А. Т. и са отхвърлени предявените срещу нея от касаторите искове за признаване за установено правото на собственост на основание придобивна давност, за период преди образуване на ТКЗС в[населено място], наследство и реституция, на ливада от 0.726 дка в м.”И.” в регулацията на вилна зона „Р.”, за която е отреден УПИ ХІV-1 в кв.2, при граници: улица, УПИ ХV-1, УПИ ХІ-1 и УПИ ХІІІ-1 в същия квартал на[населено място].
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречиво разрешаван въпрос относно активната материалноправна легитимация на собствениците на земеделски земи при спорове, по които ответниците не противопоставят свои права, които да са възникнали преди обобществяването на имотите. Жалбоподателите се позовават на влезли в сила решения на Етрополския районен съд и на Софийския окръжен съд, постановени по идентични казуси по отношение на други парцели, които са били включени в нотариален акт № 437, том І, нот.дело № 582 от 03.12.1998 год. на нотариуса при Етрополския районен съд.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е уважен предявения от касаторите срещу Н. А. Т. и В. А. Т.-Д. установителен иск за собственост върху възстановената в полза на наследниците на И. П. Г. с решение № 5210 от 22.03.1999 год. на ПК-Е. ливада от 0.726 дка в строителните граници на града, м.Г., м.”И.”, имот пл.№ 4 в кв.2, парцел 14-1 по кадастралния план от 1973 год. Районният съд е приел, че преди образуване на ТКЗС собствеността върху имота е принадлежала на наследодателя на ищците-касатори, който го е придобил по давност. Прието е, че ответниците не могат да противопоставят валидно насрещни права върху този имот, доколкото и праводателят им А. М. Т. не е придобил собствеността по договора за покупко-продажба, предмет на нотариален акт № 140, т.1, нот.дело № 169/1978 год. продавач, по която сделка е било Предприятието за мляко и месо към А.-Б.. Според районния съд, вещнопрехвърлителният ефект на сделката от 22.03.1978 год. е отнет по изричното разпореждане на закона /чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ/, а приобретателите на такива имоти не могат да се позовават и на придобивна давност.
Въззивният съд е уважил жалбата на ответницата Н. А. Т. и след като е отменил решението по отношение на нея, отхвърлил иска. Съдът е приел, че ищците /сега касатори/ не са установили наследодателят им да е упражнявал повече от 20 години самостоятелно и непрекъснато фактическата власт върху целия процесен имот, за да го придобие по давност, а оттам, че имотът не е придобит и от тях в резултат на наследствено правоприемство и реституция.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са представени копия от влезли в сила решение № 475 от 01.07.2008 год. по гр.дело № 218/2008 год. и решение № 290 от 17.04.2009 год. по гр.дело № 171/2009 год. на Софийския окръжен съд, постановени по аналогични казуси. С тях са уважени установителни искове, като наследниците на И. П. Г. /бивш жител на[населено място], починал на 06.06.1962 год./ са били признати за собственици на имоти в землището на[населено място], находящи се във вилна зона „Р.”, м.”И.”, собствеността върху които земеделски земи е била възстановена с решение на поземлената комисия-Е.. По двете дела е прието, че ответниците не могат да противопоставят свои права върху имотите, които да са възникнали в периода преди обобществяването им, тъй като договорите за покупко-продажба от 1978 год., сключени с А.-Б.-Предприятие за мляко и месо-гр.Е., нямат вещнопрехвърлителен ефект, а приобретателите не могат да се позовават и на изтекла в тяхна полза придобивна давност /чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ/.
Предвид противоречивото разрешаване на посочения по-горе материалноправен въпрос, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 210 от 12.05.2010 год. по гр.дело № 1205/2009 год. на Софийския окръжен съд по жалба вх.№ 1395 от 31.05.2010 год.
ДАВА на жалбоподателите едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 25/двадесет и пет/лева и в същия срок да представят в съда квитанцията за внесената сума, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/