Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
С. 30.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря А. Б.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5160 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. И. Г. от [населено място], чрез процесуалните си представители-адвокатите П. и Б. против въззивно решение № 65 от 30.07.2008г.по в.гр.д.№ 543 по описа за 2005г.на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 14.01.2005г.по гр.д.№ 340/2003г.на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени като неоснователни предявените от М. И. Г. против А. Н. Н. искове по чл.26 ал.2 изр.2 от ЗЗД за приемане на установено,че договор,сключен с н.а.№ 65 т.І рег.№ 4345 д.65/2002г. на нотариус В. К., за покупко-продажба на апартамент №9,на втори жилищен етаж от жилищна сграда-Ж.”Зенит”, находящ се в [населено място],район „Т.”, [улица] площ от 78 кв.м., състоящ се от две стаи,вестибюл,кухня,баня,тоалетна,черно и входно антрета,ведно с прилежащото му избено помещение № 5 с площ от 9 кв.м. и таванско помещение № 1 с площ от 19.50кв.м.,както и 9.78/100ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, е нищожен и за отмяна на основание чл.431 от ГПК/отм./ на н.а.№ 65 т.І рег.№ 4345 д.65/2002г. на нотариус В. К..Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове.Претендират се и направените по делото разноски.
С определение № 402 от 06.04.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за това дали при предявен иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД – за прогласяването на нищожност,поради липса на съгласие,на договор, сключен чрез пълномощник – автентичността на подписа на упълномощителя, положен под даденото пълномощно- е достатъчно и единствено обстоятелство,за да се приеме,че е изразено съгласие за упълномощаване и че сделката е сключена с валидна представителна власт.
В съдебно заседание двете страни не се явяват,но се представляват. Изразеното становище от процесуалните им представители- съответно е, че поддържат и оспорват изложеното в касационна жалба,като всеки един представя и писмено изложение на доводите си.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
При постановяване на решението си, въззивният съд не е възприел довода на ищцата,че тя не е изразявала воля нито за продажба на имота си, нито за упълномощаване на лицето Б. Д. с пълномощно с рег.№ 21717 от 16.10.2002г.,по силата на което то-”да се разпорежда както намери за необходимо” с процесния имот , „при цена и условия каквито намери за необходимо, да подписва от нейно име и за нейна сметка необходимите документи, включително да набавя оценки, скици, удостоверения за наследници, да го декларира от нейно име в данъчната служба и да плаща дължимите данъци и такси на имота ”.Съдът се е мотивирал по следния начин: 1.За авторството на лицето,подписало копията на пълномощното от 16.10.2002г. и двете декларации от същата дата, изводът на вещите лица е вероятностен,но за оригиналните документи- декларация по чл.226 от Д. /отм./и декларация-разписка от 30.10.2002г./е категоричен,че са подписани от ищцата,а тези документи са нотариално заверени при същите условия и процедура/отразени са в регистъра на нотариуса и са с поредни номера/ както изследваните копия, 2.разписката от 30.10.2002г./за която е установено,че е подписана от ищцата/ е косвено доказателство за действителността на предхождащата я на 16.10.2002г.сделка, тъй като от нея се установява,че ищцата е получила продажната цена и е предоставила власт на купувача да се разпорежда с личните й движимите вещи за след смъртта й, 3.Съдът се е доверил на установеното с показанията на свидетелите Р./която е нотариуса заверил пълномощното от 16.10.2002г./, Б. Д./упълномощената с това пълномощно/, К./която е нотариуса, осъществил процесната сделка/ и В. /бащата на ответницата/,които е определил като „последователни, обективни и непротиворечиви”,както и подкрепени от показанията на свидетеля К./племенник на ищцата/.Не е възприел установеното с показанията на свидетеля К.,тъй като ги е счел за вътрешнопротиворечиви,както и теза на свидетелката Ц. /съседка на ищцата,която през процесния период е полагала грижи за нея/ -които е квалифицирал като „явно насочени в защита на ищцата”и на свидетеля Б.-„изолирани и неподкрепени”, 4.В. съд се е мотивирал и с установения по делото факт,че оспорените от ищцата документи са подписани след печатния текст,поради което е счел за недоказано твърдението,че същата е подписала бял лист.
Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.Тезата на касаторката е,че сделката е нищожна поради липса на изразено от нея съгласие за продажба.Твърди,че не е упълномощавала свидетелката Д.,но е подписала в дома си празен бял лист,подведена от непозната жена,представила се като служител на социална служба.В подкрепа на твърдението си- се позовава на : показанията на свидетелите Б.,К. и Ц., на липсата на категоричност на заключенията на приетите по делото експертизи и на множество косвени факти /ищцата се е подписала върху празен бял лист, извършена е кражба на оригиналите на пълномощното и декларациите, оценката на имота е взета от трето,непознато за ищцата лице, наличие на други идентични случаи за продажби на имоти на възрастни и самотни хора/, които преценени в съвкупност водят до извод за липса на валидно упълномощаване,а от там и до липса на съгласие за извършената продажба.
Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторката.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, във връзка с представено решение от 1.03.2006г.по гр.д.№ 300/05г.на СГС, потвърдено с решение № 631 от 10.09.2007г.по гр.д.№ 624/06г.на ВКС, където е прието /в противоречие с настоящето въззивно решение/,че фактът, че въз основа на заключение на графологическа експертиза е прието, че ищцата е автор на пълномощното,с което е извършена продажбата не е достатъчен/с оглед направено оспорване/, за да се приеме,че тя е изразила воля за осъществяване на сделката,а за да се направи този извод е необходимо цялостната и съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,която да води безпротиворечиво до убеждение за валидност на сделката.
Настоящият съдебен състав възприема тази теза.
В случая-спорният по делото въпрос за това-дали ищцата/сега касатор/ е изразила воля за прехвърляне на собствеността върху имота- е решен въз основа на едностранна преценка на доказателствата.Неправилно въззивният съд изцяло се е доверил на показанията на свидетелите – Р., Д.,К. и В.-без да извърши преценка с оглед разпоредбата на чл.136 от ГПК/отм./.Без основание- не е зачел установеното от показанията на другата група, разпитани по делото свидетели /Ц.,Б. и К./,преценяйки ги като „явно насочени в защита на ищцата”.Не е извършена и съпоставка между двете групи свидетелски показания /например между тези на свидетелите Р., Ц. и К. досежно тежкото физическото състояние на ищцата, преценено и във връзка с експертно решение № 462 от 1.06.1998г.на ТЕЛК/ Съдът не е изложил доводи във връзка с безспорно установения от свидетеля Б. факт,че ищцата е подписала празен бял лист,който е предоставила именно на лицето,което твърди,че е упълномощено от нея. Липсват доводи и относно противоречието между даденото заключение от единичната експертиза пред Градския съд и приетата тройна от Апелативния съд относно авторството на пълномощното,както и за изписания ръкописния текст : „М. И. Г.” под подписа в пълномощното с нотариална заверка с рег.№ 21717 от 16.10.2002г.Извън вниманието на съда е останал и факта,че именно оригиналите на изследваните документи са били предмет на кражба.Тези обстоятелства, разгледани във връзка с данните по делото,че ищцата е 82 годишна жена /към 2002г./,която живее сама,няма деца и е с изключително ограничени контакти,с множество заболявания и с оглед доказателствата /във връзка с което и настоящия състав допусна касационно обжалване на основание чл.280 т.2 от ГПК /- за наличие на идентичен случай на осъществена продажба на имот по гр.д.№ 300/2005г.на СГС,въз основа на автентично пълномощно, на което е положен подпис под ръкописно изписване на собствено и фамилно име, след като ищцата по това дело също е подписала празен бял лист, като по тези две дела има съвпадане и на лицето,по чието искане са издавани документи от Общината-Т. В. И.,дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за неправилен извода на въззивния съд, че може категорично да се приеме,че „упълномощителната сделка, материализирана в пълномощното от 16.10.2002г.,даваща представителна власт на Б. Д. е валидна и е породила действие”.
В случая процесната сделка за покупко-продажба на апартамент №9 с площ от 78 кв.м.,ведно с избено и таванско помещение за сумата от 30 209.50лв., е осъществена в необходимата нотариална форма,като волята на продавача е изразена чрез пълномощник- Б. Д., упълномощена въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя с № 21717 от 16.10.2002г.на нотариус Р., с рег.№ 104 та Нотариалната камера.За осъществяване на сделката са били приложени и две декларации с подател-М. Г. – за гражданско, семейно и имотно състояние,с нотариална заверка на подпис под № 21718 от 16.10.2002г.на нотариус Р. и по чл.226 ал.1 от Д. с нотариална заверка на подпис под № 21719 от 16.10.2002г.на нотариус Р.. Безспорно е,че от тези три документа/пълномощното и двете декларации/- в оригинал е налична само декларацията по чл.226 от Д./иззета от Службата по вписванията/.Оригиналите,останали при нотариуса и на трите документа,не са налични,тъй като са били предмет на кражба. Двете назначени експертизи/единична и тройна/,които са се произнесли по въпроса за авторството им/с оглед направеното от ищцата оспорване/ -са работили с ксероксни копия на пълномощното и декларацията за гражданско, семейно и имотно състояние и с оригинала на декларацията по чл.226 от Д..Предмет на изследване е и оригинал на разписка от 30.10.2002г., с която е удостоверено от М. Г.,че е получила сумата от 30 210лв.и е упълномощена купувачката на имота- ответницата А. Н. след нейната смърт да се разпорежда”както намери за необходимо/безвъзмездно/с всички вещи,мебели,ценности и др.,находящи се в продадения недвижим имот”.
Заключението на двете назначени от Градския съд единични експертизи /отразени в Протоколи с №458 и с №532/ е,че подписът под декларацията по чл.226 от Д. е положен от М. Г.,подписът под декларацията за гражданско, семейно и имотно състояние -„най-вероятно” е положен от М. Г.,подписът положен от името на М. И. Г. в пълномощното с нотариална заверка с рег.№ 21717 от 16.10.2002г.-най-вероятно не е положен от нея и ръкописният текст„М. И. Г.” под подписа,положен от името на М. И. Г. в пълномощното с нотариална заверка с рег.№ 21717 от 16.10.2002г.-„най-вероятно” не е написан от нея.
Назначената от Апелативния съд тройна експертиза,приема,че най-вероятно подписите под декларацията за гражданско, семейно и имотно състояние и под полномощното са положени от М. Г.,като не е изследвала въпроса за ръкописният текст„М. И. Г.” под подписа в пълномощното.
Двете експертизи са единодушни,че подписът,положен от името на М. Г. в разписката с дата 30.10.2002г. и върху декларацията по чл.226 от Д. са положени от нея.
Разминаването между двете експертизи е относно авторството на пълномощното,като е установено /при положение,че само единичната експертиза се е произнесла по този въпрос/, че ръкописният текст„М. И. Г.” под подписа,положен от името на М. И. Г. в пълномощното с нотариална заверка с рег.№ 21717 от 16.10.2002г.- не е написан от нея.Установено е и от допълнително заключение на тройната експертиза,че точките,подчертаващи подписа и линията,подчертаващи текста „М. И. Г.”в разписката от 30.10.2002г. са отпечатани съответно преди полагане на подписа и написване на ръкописния текст.
Като взе пред вид разминаването между двете експертизи е относно авторството на пълномощното,фактите, че ръкописният текст„М. И. Г.” под подписа,положен от името на М. И. Г. в пълномощното с нотариална заверка с рег.№ 21717 от 16.10.2002г.- не е написан от нея и че в разписката от 30.10.2002г.подписът на ищцата е положен върху предварително отбелязано за това с точки място, като съобрази и отразената във всички заключения уговорка на експертите, че когато се изследват копия-те дават вероятностен,а не категоричен извод относно факта,дали подписите са положени от конкретното лице,защото „винаги подписа от ксерокопие може да бъде прехвърлен от друг документ върху оригинала”, настоящият съдебен състав намира,че в случая експертните заключения не са достатъчни и въз основа само на тях не може да се обоснове категоричен правен извод за изразена воля от страна на ищцата за упълномощаване на Б. Д. и за осъществяване на процесната сделка.
Такъв извод не може да бъде изведен и от преценката на останалите ангажираните по делото доказателства,които са свидетелски показания и експертно решение на ТЕЛК.
Свидетелите Ц.,Б. и К.,които единствени са посещавали редовно ищцата през процесния период /около датата на прехвърлителната сделка на 28.10.2002г./ и са с непосредствени впечатления от състоянието й –твърдят,че на ищцата „не й е било възможно да излиза от дома сама”и винаги когато това се е налагало- е била придружавана.Тримата са категорични,че тя винаги е ходила с две патерици./Обстоятелството,че ищцата се е движили с две патерици се потвърждава и от показанията на свидетелите Д. и В./.Според свидетеля К.-през 2002г.състоянието й се е влошило и когато е излизала-тя е била с инвалидна количка,придружавана от друго лице.В този смисъл е и издаденото експертно решение № 462 от 1.06.1998г.на ТЕЛК,съгласно което М. И. Г. е инвалид първа група с чужда помощ,с „вродени кости-мускулни деформитети, дисплазична двустранна коксартроза, спондилоза,артериална хипертония ІІ стадий,умерена степен, хипертонично сърце,Х.-Л. СН І-ІІ, паркинсонов синдром, медикаментозно повлияно състояние след десностранен лумборадикулерен синдром с лекостепенна отпадна симптоматика,хипертонична ангиопатия на ретината, начална катаракта”.
Свидетелят Б. установява,че в негово присъствие,някъде около месец септември 2002г.-в дома на ищцата е дошла жена,на средна възраст, която я е накарала да си напише имената и да се разпише”някъде по средата” на бял лист.
Показанията на тази група свидетели неправилно са били игнорирани от въззивния съд.Касае се за лица,които по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото,за разлика от другата група свидетели- Р.,Д.,К. и В.,които в качеството си на нотариус, извършил на 16.10.2002г.заверката на документите с №№ 21717-21719 включително, на упълномощена с оспореното пълномощно, на нотариус,осъществил процесната сделка и на баща на ответницата,са заинтересовани във вреда на ищцата,по смисъла на чл.136 от ГПК/отм./ и техните показания следва да бъдат преценяни с оглед на всички други данни по делото,като се има пред вид възможната тяхна заинтересованост. В случая техните показания са противоречиви,нелогични и не съответстват на установеното с другите доказателства по делото.Така например според показанията на свидетелката Р. – за заверката на гореописаните две декларации и пълномощното -М. Г. е дошла лично,като се е движила сама,с „бастун или патерица”и с нея е било и упълномощеното лице/ т.е. Б. Д./.Разпитана пред съда- свидетелката Д. по повод на даденото й пълномощно заявява : „не съм ходила за това пълномощно при нотариуса”,”М. сама ходи при нотариус, за да завери пълномощното”.
Заявеното от Р. противоречи на установеното с показанията на свидетелите Ц. и К. и с отразеното в цитираното решение на ТЕЛК досежно физическото състояние на ищцата,както и е в противоречие с показанията на свидетелката Д. относно присъствието на последната при извършването на нотариалната заверка.
Нелогично е установеното от показанията на свидетелката Д., което е в смисъл, че болна,трудно подвижна, възрастна жена,с изключително ограничени контакти-ще се довери на малко позната жена, работила при нея като чистачка от месец и ще я е упълномощи да й продаде единственото жилище,само защото щяла да й намери купувач и за това ще отиде сама до нотариуса/при положение,че е установено че през този период тя се е движила само с придружител/.
/Свидетелите В. и К. не установяват факти във връзка с упълномощаването,поради което и съдът не ги обсъжда./
При обсъждането на така събраните доказателства,в тяхната съвкупност,единственият възможен извод,който може да бъде направен е, че ищцата не е изявила воля за упълномощителната сделка по нотариално завереното пълномощно с рег.№ 21717 от 16.10.2002г. Този извод не се разколебава от разписката от 30.10.2002г., с която е отчетена сумата от 30 210лв.,тъй като по всяка вероятност-това съдържание по-късно е попълнено върху разписания от ищцата бял лист /косвено това се потвърждава от заключението на допълнителната тройна експертиза,че върху разписката от 30.10.2002г подписа на ищцата е положен след като предварително с точки е отбелязано място/.
Едностранната упълномощителна сделка е нищожна поради липса на съгласие.Като последица следва и нищожността на сключения договор за покупко-продажба.
Като е приел обратното-въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен и вместо това постановен друг,с който искът да бъде уважен.
С оглед направеното от касаторите искане за присъждане на разноски по делото, изхода на делото и като взе пред вид,че са представени доказателства/вносни бележки за внесени държавни такси в размер на 206лв. и за адвокатско възнаграждение на един адвокат- 1 000 лв./ следва в тежест на ответната страна да бъде присъдена сумата от 1 206лв.
Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 65 от 30.07.2008г.по в.гр.д.№ 543 по описа за 2005г.на Софийски апелативен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.26 ал.2 изр.2 от ЗЗД, във вр. с чл.97 ал.1 от ГПК/отм./ по иск,предявен от М. И. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.3 ап.9 против А. Н. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ж.к. Надежда” [улица], че сключения на 28.10.2002г. договор за покупко-продажба с н.а.№ 65 т.І рег.№ 4345 д.65/2002г. на нотариус В. К.,с район на действие:Районен съд София,с рег. № 269 на Нотариалната камера- на апартамент №9,на втори етаж от жилищна сграда-Ж.”Зенит”, находящ се в [населено място],район „Т.”, [улица] площ от 78 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл,кухня,баня,тоалетна,черно и входно антрета,при съседи: от югозапад- [улица],от североизток-двор, от югоизток- М. и стълбище и от северозапад- етажна жилищна собственост на [улица], ведно с прилежащите му избено помещение № 5 с площ от 9 кв.м.,при съседи- от югозапад- [улица],от североизток-Т. и коридор и от северозапад- етажна жилищна собственост на [улица] таванско помещение № 1 с площ от 19.50кв.м., при съседи: от югозапад- коридор,от североизток-двор, от югоизток-стълбище и от северозапад- В. и коридор, както и 9.78/100ид.ч.от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавната земя,върху която е било учредено право на строеж за построяване на Ж.”Зенит”,както и от урегулирания поземлен имот,върху който е построена сградата,целият с площ от 448 кв.м.,представляващ УПИ № ХІ-4 от кв.362 по плана на [населено място],местността”Г.-Г-6 част ІІ”, при гриници по скица: [улица],УПИ ХІІ-5, УПИ №ІІ-10 и 11 и УПИ № Х-3 е нищожен поради липса на съгласие и ОТМЕНЯ нотариален акт от 28.10.2002г. за покупко-продажба № 65 т.І рег.№ 4345 д.65/2002г. на нотариус В. К. с район на действие:Районен съд София,с рег. № 269 на Нотариалната камера на основание чл.431 от ГПК/отм./
ОСЪЖДА А. Н. Н. да заплати на М. И. Г. сумата от 1 206 лв./хиляда двеста и шест/, представляваща направените от нея по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.