4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр. София, 14.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4126/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационната жалба с вх. № 3798/28.06.2017 г., на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу решение № 131 от 11.05.2017 г. по в. гр. д. 162/2017 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1305/15.12.2016 г. гр. д. 3643/2016 г. на Пернишки районен съд, с което е частично уважен предявения от А. А. М. иск с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ, като на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 13.02.2015 г., в размер на 5 000 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, като към нея е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС е разрешен въпросът относно задължението за посочване в мотивите на решението на всички обстоятелства, обуславящи претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и значението на тези обстоятелства за размера на присъденото обезщетение, както и въпросът относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите на страните. Излага твърдения, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД, като прилага решение от 06.12.2007 г на САС по кас. гр. д. № 238/2007 г. Счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 по въпроса относно преценката за наличие на проявена груба небрежност от страна на пострадалия. Твърди, че по въпроса относно момента, към който се определя обезщетението за неимуществени вреди е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В приложението по по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени и доводи за неправилност на обжалвания акт.
В отговора на касационната жалба ищецът по делото А. М. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като при евентуално допускане до разглеждане по същество моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следните съображения:
Производството по делото е образувано по иск на А. А. М. срещу [фирма] с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 20 000 лв. /предявен като частичен от цялостната претенция за 49 200 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 13.02.2015 г., ведно със законната лихва от тази дата. Ответникът е оспорил предявени иск по размер и е направил възражение за наличие на принос от страна на ищеца поради допусната груба небрежност, но не е посочил факти, от които прави извод за наличие на съпричиняване.
По този иск въззивният съд е приел от фактическа страна, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „инженер-енергетик“ в електростоманодобивен цех. На 13.02.2015 г., при изпълнение на трудовите си задължения, ищецът трябвало да възстанови електрозахранването на съоръжение след извършен ремонт, като при опит да изключи автоматичния прекъсвач, възникнала волтова дъга, която му причинила изгаряне на дясна предмишница – в областта на китката на ръката. По време на инцидента пострадалият бил с осигурено от работодателя работно облекло – памучни дрехи, обувки и каска. С разпореждане № 11 от 27.02.201 г. на ТП на НОИ – П. злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. При злополуката са причинени изгаряния на 2 % от телесната повърхност на пострадалия, като са констатирани както повърхностни, така и дълбоки изгаряния. Въз основа на съдебно – медицинската експертиза е установено, че по време на изгарянето и непосредствено след това ищецът е изпитвал силни болки. След злополуката ищецът е бил хоспитализиран двукратно (от 13.02.2015 г. до 19.02.2015 г. и от 26.02.2015 г. до 27.02.2015 г.), като са извършени необходими хирургически интервенции. Лечението е продължило шест месеца, през първите два от които е било необходимо да извършването на регулярна смяна на превръзките, като тези манипулации са причинявали болки и страдания, особено интензивни през първия месец. През периода на лечение ищецът изпитвал затруднения, тъй като обичайно си e служил предимно с дясната ръка. Въз основа на извършената в хода на производството съдебно – медицинската експертиза е прието, че функционалността и захватът на дясната ръка на ищеца са възстановени, но все още бил видим белег в областта на палеца на дясната ръка. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането. За необосновани са приети твърденията на ответното дружество за проявена от страна на ищеца груба небрежност, тъй като работодателят не бил посочил факти, които са довели до съпричиняване, а освен това нямало нарушения на нормите за безопасност на труда. За да определи справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд направил преценка на следните фактори: младата възраст на пострадалия към момента на увреждането, интензитета и продължителността на понесените болки и страдания, причинениете битови неудобства, местонахождението на белега, малката степен на загрозяване, пълното възстановяване на функционалността на ръката, размера на миниланата работна заплата за страната към момента на увреждането и към момента на определяне на размера на обезщетението. Съобразен е и фактът, че на ищеца е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 800 лв.
При така поставените решаващи мотиви на въззивния съд, настоящата касационна инстанция счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване- да е формулиран обуславящ въпрос и въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС/т.р. №1-2010- ОСГТК/.
В случая първият поставен въпрос относно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД е обуславящ, но въззивният съд се е съобразил със задължителната практика, установена с ППВС 4/68г. като е обсъдил всички относими доказателства, доводи на страните и установените обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението- характер на увреждането, интензивност и продължителност на болките и страданията, емоционални страдания, загрозяване и осакатяване, социални условия и обществено положение на увредения. Освен това наличието на задължителна практика по този въпрос изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК /т.р. №1-2010- ОСГТК/.
Вторият поставен въпрос относно съпричиняването поради груба небрежност не е обуславящ и е без значение за производството по делото, тъй като в срока за отговор на исковата молба работодателят не е посочил факти от поведението на работника или служителя, които да са съпричинили противоправния резултат, поради което възражението за съпричиняване е останало извън предмета на спора и предмета на доказване. В този смисъл е трайната практика на ВКС относно възражението за съпричиняване, която постановява, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да направи възражението за съпричиняване, но и да го обоснове фактически, иначе правата му се преклудират / решение №69-2017-ІVГО/.
Третият въпрос е обуславящ, но въззивният съд се е съобразил с трайната и установена задължителна практика на ВКС, че размерът на обезщетението се определя към момента на увреждането, откогато се присъждат и лихвите за забава /решение №1-2012- ІVГО и др./. Липсват и основания за изоставяне или изменение на установената трайна и задължителна практика на ВКС, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 11.05.2017 г., постановено по в. гр. д. 162/2017 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: