Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
гр.София, 27.07.2016 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1653/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и е образувано по жалба, подадена от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) И. Т. Ч., рег № 783, против решение на Д….., взето на 22.12.2015 г. по дисциплинарно дело № 39/2015 г.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е немотивирано и противоречи на правната уредба. Наказанието е наложено на основание Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, но нито в мотивите, нито в диспозитивната част се сочи конкретно нарушение на закона и устава на К.. Освен това, в изпълнителното дело, в максимална степен, е защитил интересите на страните в производството и на третото лице. Предприел е действия по обратен въвод на третото лице, в изпълнение на решението на съда, но самото трето лице не се е явило за осъществяване на въвода.
К… (…), чрез юрисконсулт Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Министърът на правосъдието не е обжалвал решението на К.., което е постановено по искане на Съвета на К.. и счита, че не е страна в производството. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Т. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че възражението на министъра на правосъдието е неоснователно. Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗЧСИ, в дисциплинарното производство участва винаги и министърът на правосъдието чрез свой представител, поради което е винаги страна и в съдебната фаза, независимо кой обжалва и независимо кой е поискал налагане на дисциплинарното наказание. Съдът, ако отмени решението на ДК, решава спора по същество. От министъра на правосъдието зависи дали да изразява становище по делото, дали да изпраща представител за участие в съдебно заседание, но това не променя процесуалното му качество.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Дисциплинарното дело е образувано за нарушение, допуснато от ЧСИ И. Т. Ч. по изпълнително дело № 20147830400097, по искане на Съвета на К..
Дисциплинарната комисия е установила, че ЧСИ Ч. образувал изпълнителното производство по молба на Т. К. Р. за въвод във владение по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение, срещу Р. И. К., Д. И. К. и А. И. К.. Въводът бил насрочен на 22.04.2014 г., като в имота е заварено трето лице – Н. Е. А., която била извадена от ЧСИ. Въводът е отменен от съда с решение, постановено на 05.01.2015 г., по жалба на третото лице. На 27.01.2015 г. Н. А. подала молба за обратен въвод. Такъв е насрочен за 06.02.2015 г., но длъжниците не били редовно уведомени. Следващ въвод е насрочен за 04.03.2015 г., за който длъжниците също били нередовно уведомени. На 26.02.2015 г. взискателят подал възражение срещу обратното въвеждане на А., тъй като той бил собственик на имота. Насрочен бил нов въвод, отново по молба на третото лице, на 23.04.32015 г. В деня, на място се явили ЧСИ, взискателят и Н. А., заедно с адв. М., както и лицето П. М., който представил договор за наем на имота, без достоверна дата. ЧСИ пристъпил към въвеждане на А., като заявил, че след това ще продължи по въвода, съобразно изпълнителния лист, по който било образувано изпълнителното дело. Адв. М. възразил, че длъжниците не са редовно призовани и не се явяват лично или техни представители. ЧСИ отложил „процедурата“, като насрочил на 12.05.2015 г. фактическо възстановяване на предишното фактическо положение, след което предстояло извършване на преценка каква е относимостта на наемните отношения с П. М. и изпълнение на акта, по който било образувано изпълнителното производство. Междувременно, на 04.05.2015 г. взискателят поискал писмено да му бъде върнат изпълнителния лист, като се позовал на чл. 13 от Наредба 4/2006 г. за служебния архив на ЧСИ. С постановление от същата дата, ЧСИ Ч. прекратил изпълнителното производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
Дисциплинарната комисия приела, че ЧСИ е следвало да прекрати изпълнителното производство едва след възстановяване на фактическото положение отпреди изпълнителното действие, отменено от съда. Като не е въвел обратно А. в имота, той не се е съобразил със законните интереси на всички страни и третите лица в процеса, като е допуснал нарушение на чл. 10, ал. 2 от Етичния кодекс. Постановлението, с което е прекратено изпълнителното производство не може да се обжалва от третото лице и то се явява увредено от незаконния въвод, като е лишено от възможността да получи възстановяване на предишното положение. На ЧСИ е наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – „глоба“ в размер на 2000 лв.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че решението е правилно.
Нормата на чл. 10, ал. 2 от Етичния кодекс е обща; ЧСИ е длъжен да спазва точно закона и етичните стандарти на професията, съобразявайки основните начала на правото и на гражданския процес, предприемайки изпълнителни действия, като по този начин съобразява законните интереси на страните и третите лица.
В случая, и Съвета на К., и ДК на ЧСИ в обжалваното решението, са индивидуализирали деянието, за което е прието, че съставлява дисциплинарно нарушение. Върховният касационен съд е имал много поводи да посочи, че соченето на правна квалификация не е условие за редовност, съответно за основателност на искането, въз основа на което се образува дисциплинарно производство, нито ограничават дисциплинарния орган. Ако и той не посочи правна норма или даде грешна квалификация, това само по себе си не прави необосновано или незаконно решението му. Върховният касационен съд в производството по чл. 73, ал. 2 от Закона за частния съдебен изпълнител (ЗЧСИ) е длъжен, с оглед установените релевантни обстятелства, да приложи относимата норма, като направи заключение дали тя е нарушена, деянието съставлява ли дисциплинарно нарушение, съответно какво по вид и размер наказание следва да се наложи.
При установените обстоятелства, след подаване на молбата от взискателя за връщане на изпълнителния лист при висящо изпълнително производство, ЧСИ следва да прекрати последното, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК – взискателят е „господарят“ на изпълнителния процес.
От това обаче не следва, че с подаване на молбата изпълнителният процес ЧСИ не може да предприема никакви действия. Напротив, изрично чл. 433, ал. 2 ГПК го задължава след като постановлението за прекратяване влезе в сила, да вдигне служебно наложените възбрани и запори, без да засяга правата на упоменатите в чл. 433, ал. 3 ГПК трети лица.
При отменени от съда изпълнителни действия, ЧСИ е длъжен да извърши процесуалното действие съобразно изискванията на закона, съответно да възстанови положението от преди това – напр. събраните от длъжника суми да се върнат, отнетите движими вещи – да се предадат обратно, при отменен въвод, да се извърши обратен. Вярно е, изрична разпоредба липсва, но това е дължимото от ЧСИ поведение в изпълнение на съдебното решение, а и тълкуването е съобразено с принципа за законност – чл. 5 ГПК. Преди да изпълни съдебното решение, което е задължително за страните по него, както и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ (чл. 297 ГПК), ЧСИ не може да прекратява изпълнителното производство. Молбата по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не може да дерогира задължителната сила на съдебното решение и да оправдае ЧСИ за неизпълнението му. Ако, въпреки това, ЧСИ прекрати изпълнителното производство, без да възстанови предишното фактическо състояние, действието му е незаконосъобразно.
В случая засегнатата страна – Н. А. не може да се брани чрез обжалване по чл. 435 ГПК постановлението за прекратяване и неизпълнението на съдебното решение, което допълнително утежнява вината на ЧСИ. Извършеният спрямо нея въвод освен това е въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение – т.е., както е изяснил и съда по реда на чл. 437 ГПК, този изпълнителен лист няма изпълнителна сила спрямо нея, като трето лице. От това следва, че по така образуваното изпълнително производство ЧСИ не е имал изобщо правна възможност да въведе взискателя в имота, изваждайки от него завареното трето лице А., което не се явява длъжник по заповедта. Без значение е дали третото лице е собственик или не, съответно взискателят собственик ли е на имота – за него са съществували други правни възможности за разрешаване на спора му с третото лице със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; производството по чл. 417 ГПК не е сред тях. ЧСИ, по силата на чл. 7 ГПК е следвало да разясни това на взискателя, както и за задължението да упражнява предоставените му процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
При така изложеното, правилни са заключенията на ДК на К., че ЧСИ А. е допуснал описаното в искането на Съвета на К. нарушение, същото попада в обхвата на чл. 67 ЗЧСИ, като няма основания за замяна на наложеното наказание с по-леко или за намаляване размера на глобата .
В заключение, решението на ДК следва да бъде оставено в сила.
ЧСИ следва да заплати на КЧСИ съдебноделоводни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители (ДК на КЧСИ), взето на 22.12.2015 г. по дисциплинарно дело № 39/2015 г.
ОСЪЖДА ЧСИ И. Т. Ч., рег № 783, район на действие Софийски градски съд, да заплати на К…. сумата в размер на 300 лв. – съдебноделоводни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: