О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София 04.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1207 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Р. Д.,М. Л. Д.,Д. П. Н. и М. К. Н. чрез пълномощник адв.И. С. от САК срещу решение № 100 от 15.03.10г.по в.гр.дело № 101/10г.на Окръжен съд – Русе.
В приложеното изложение се сочат като основание за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК.Приложени са копия от решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Р. Р. М. като пълномощник на сина си К. И. М. чрез адв.Г. П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил частично първоинстанционното решение,е прогласил на основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД нищожността на договор за дарение на недвижим имот,сключен с нот.акт № 117/20004г.,по силата на който Д. Р. Д. и съпругата му М. Л. Д. даряват на М. К. Н. 5% от следния свой недвижим имот: 155/424 ид.части от дворно място по скица с площ 433 кв.м.,представляващо ПИ № 1471 в кв.269 по кадастралния план на[населено място],ведно с ? ид.ч.от построената в него полумасивна жилищна сграда с площ от 103 кв.м.,1/2 ид.ч.от паянтова жилищна сграда,построена върху 30 кв.м.,1/2 ид.ч.от вътрешна тоалетна,намиращата в паянтовата жилищна сграда,целият имот преустроен и представляващ съгласно разрешение за ползване търговски обект – ресторант с лятна градина.Със същото решение е постановено изкупуването на основание чл.33 ал.2 ЗС на 95 % от 155/424 ид.части от описания недвижим имот,предмет на нот.акт № 178/2004г.Установено е,че Д. първоначално са прехвърлили незначителна част от имота – 5% от своя дял на трето лице – М. Н. и веднага след това на същия ден,при същия нотариус са продали останалата част в размер на 95% от своя дял на същото лице,поради което е направен извод,че действителната цел на прехвърлителите не е била надаряването на Н.,а да й продадат своята част от съсобствения[населено място] имот като се избегнат ограниченията по чл.33 ал.1 ЗС.Изложени са съображения,че неприсъственото решение № 81 /5.06.08г.по гр.дело № 1159/08г.на РРС,с което е признато за установено между Д. и М. Д. от една страна и М. Н. от друга,че договорът за продажба,сключен между тях с нот.акт № 178/04г.за процесните 95 % ид.части от дела на Д. е нищожен поради привидност на сделката,прикриваща дарение,няма сила на пресъдено нещо спрямо К. М.,тъй като не е бил страна по това дело.
В разглеждания случай е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Посоченият материалноправен въпрос относно приложното поле на чл.33 ал.2 ЗС спрямо дарението е разрешен в обжалваното решение в противоречие със задължителната практика на ВКС –решение № 475 от 14.07.10г. по гр.дело № 621/09г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допустимост на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 100 от 15.03.10г.,постановено по гр.дело № 101/10г.на Окръжен съд –Русе .
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 125.86 лв и да представят платежен документ.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.