О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София 22.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 612 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.307 ал.2,във вр.с чл.303 ал.1 т.5 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от Д. Л. Г. от гр. Б. молба с вх. № 3* от 14.03.2009г. за отмяна на влязлото в сила решение № 233 от 09.07.2008г. по гр.д. № 417 по описа за 2008г. на Окръжен съд Бургас. Мотивирана е с твърдение за лишаване от възможност за участие в делото – в нарушение на разпоредбите на чл.56 ал.2,чл.54 ал.1 т.3,чл.60 ал.1 и чл.54 ал.5 от СК/отм./, изразяващо се в това,че не е призоваван за съдебно заседание,не са му изпращани преписи от исковата молба и приложенията й и не му е връчван препис от решението. Искането на молителя е за отмяна на постановеното решение на БОС и връщане на делото за ново разглеждане. Отделно се позовава и на основанието по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК,като соченото ново обстоятелство е,че не е искал детето му да бъде осиновявано.
Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор,по смисъла на чл.306 ал.3 от ГПК от подалият молбата за осиновяване М. А. Б./въз основа на която е постановено решението,чиято отмяна се иска/,с който се оспорва-и допустимостта, и основателността й. Искането е – молбата да бъде оставена- или без разглеждане като недопустима-първо защото решенията,постановени в осиновително производство не подлежат на отмяна и второ – поради просрочие, или без уважение,тъй като-в случаите,когато родителят е изразил съгласие за осиновяване на детето си с писмена декларация с нотариално заверен подпис, призоваването и участието му в съдебното производство не е задължително/а само е възможно-по преценка на съда/. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.,за удостоверяването на които прилага договор за правна помощ.
В съдебно заседание страните лично не се явяват. Явява се процесуален представител на ответника/различен от изготвилия гореописания отговор/,който също оспорва подадената молба за отмяна. Във връзка с направеното възражение за просрочие на молбата- представя удостоверение № 715 от 8.02.2010г., издадено от Окръжен съд Бургас в уверение на това,че молителят Д. Л. Г. е подал на 3.11.2008г.искова молба с вх. № 1*,по която е образувано гр.д. № 715/08г. с предмет-прекратяване на осиновяването на М. М. Б. поради нарушение на чл.54 ал.5 от СК. Претендира-от името на доверителя си- направените разноски за явяване пред ВКС в размер на 500лв.
Становището на Прокуратурата на РБ е, че разгледана по същество молбата е основателна. Относно възраженията за допустимостта й-предоставя произнасянето на съда.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,след като обсъди направеното искане,изразените становища и доказателствата по делото,намира молбата за недопустима поради просрочие по следните съображения :
Искането е за отмяна на влязло в сила решение,с което е допуснато пълно осиновяване на детето М. Д. Г. от М. А. Б.,като занапред осиновяваната се именува М. М. Б. Със същото е постановено да се състави нов акт за раждане на детето,в който осиновителят да се впише като родител.
Решенията по осиновителните производства подлежат на отмяна /вж. Постановление № 3 от 29.05.1975г.на Пленум на ВС/,тъй като независимо,че не е истинско исково производство- производството по осиновяване е едно защитно, особено производство,което е уредено в специален закон/Семейния кодекс / и което не съдържа един от съществените белези на охранителното производство -да е безспорно /за извършването му се изисква съгласие на посочени лица, мнение на определени органи,допуска се оспорване на искането за осиновяване, съдът е длъжен да се произнесе с мотивирано решение/.
Съгласно чл.305 ал.1 т.5 от ГПК –искането за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК може да бъде направено в тримесечен срок,считано от деня на узнаване на решението. В случая,тъй като решението не е съобщавано на молителя /той не е участвал в производството по гр.д. № 417/08г.на БОС/ и пред вид представеното удостоверение № 715 от 8.02.2010г.на БОС,настоящият съдебен състав приема, че същият е научил за постановеното решение на съда най-късно на 3.11.2008г., когато е подал искова молба с правно основание чл.64 ал.1 т.1 от СК за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл.54 ал.5 от СК. Предвиденият в закона преклузивен тримесечен срок е изтекъл на 3.02.2009г.,а молбата за отмяна е подадена на 14.03.2009г. С изтичането на срока по чл.305 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК се преклудира възможността на страната да иска отмяна на влезлия в сила акт. Погасеното право да се иска отмяна изключва за настоящия състав възможността да се произнесе по същество и да разгледа изложените доводи.
Не може да се обоснове друг извод дори и да се приеме,че молбата е подадена на основание- чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Това е така,защото в този случай искането следва да бъде направено в тримесечен срок,считано от деня на узнаване на новото обстоятелство, а такова на практика не се сочи. Тезата,че не е налице съгласие за осиновяване, не може да се приеме при положение,че в делото е налице писмена декларация с нотариално заверен подпис на Д. Л. Г. от 24.06.2008г.,с която-същият изрично е декларирал по един от посочените в чл.56 ал.2 от СК начини-съгласието си да бъде осиновено детето му М. Д. Г. „при условията на пълно осиновяване от съпруга на майката- М. А. Б.”, както и че разбира,че „с влизане в сила на съдебното решение за осиновяване ще настъпят последиците от пълно осиновяване”. Налице е дадено съгласие,срещу валидността на което молителят не е изложил доводи,поради което и твърдението за липса на такова като ново обстоятелство е неприемлива.
С оглед на горното –молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане,а производството по делото да се прекрати.
С оглед направеното искане,на основание чл.78 ал.3, във връзка с ал.1 от ГПК и представените доказателства за направени разноски пред касационната инстанция от ответната страна –на същата следва да бъде присъдено заплатеното възнаграждение за един адвокат. В случая са представени два договора за правна помощ,като в единия е посочено уговорено възнаграждение от 300лв.,за което е отбелязано,че е заплатено в брой,а в другия-е посочено възнаграждение от 500лв.,без да е отбелязано,че е заплатено. С оглед отбелязването за заплащане-съдът счита,че следва да бъде присъдена сумата от 300лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима поради просрочие подадената от Д. Л. Г. от гр. Б. молба с вх. № 3* от 14.03.2009г. за отмяна на влязлото в сила решение № 233 от 09.07.2008г. по гр.д. № 417 по описа за 2008г. на Окръжен съд Бургас и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 612 по описа на 2009г.на Върховен касационен съд.
ОСЪЖДА Д. Л. Г. да заплати на М. А. Б. направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 /триста / лева.
ОПРЕДЕЛЕТНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в седемдневен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.