О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№179
[населено място],10.04. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2140 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Т. срещу решение № 29/11.04.2018г. по т.д. № 56/2018г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5/15.01.2018г. по т.д.№ 201/2017г. на Бургаски окръжен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на „Банка ДСК“ЕАД сумата от 29270,85лв., включваща: 17 440,76лв. главница, 6925,12лв. – възнаградителна лихва, 4784,93лв. – санкционна лихва и 120лв.– заемни такси, дължими по договор за банков кредит за текущо потребление от 19.09.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане и 1675,41лв. за разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът „Банка ДСК“ЕАД поддържа, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението. Поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно и обосновано. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск от банката срещу кастора за заплащане на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ на претендираните суми въз основа на договор за банков кредит. Решаващият състав е установил, че в предходно производство по реда на чл.422 ГПК същите вземания са били предявени, но делото е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на иска, поради ненастъпване на твърдяната предсрочна изискуемост. Тя се е осъществила след приключване на предходното дело, на 02.06.2015г. с оглед уведомяването на длъжника от банката-кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради забава в плащанията повече от 90 дни. За неоснователно е прието възражението на касатора за формирана сила на пресъдено нещо по спора предвид влязлото в сила решение по чл.422 ГПК, както и възражението му за погасяване по давност на вземанията. Във връзка с последното БАС е изложил съображения, че срокът на договора за кредит е 120 месеца, т.е. крайният падеж е 19.09.2017г., поради което погасителната давност за процесните вземания не е изтекла към датата на предявяване на осъдителния иск. Вземанията по договор за кредит не се погасяват с тригодишна давност, тъй като не представляват периодични плащания. Счел е за недоказано твърдението, че банката не е оказала съдействие на длъжника, изразяващо се според касатора в бездействие относно обявяването на предсрочната изискуемост, липса на информация относно състоянието на кредита, както и не е предоговорила условията по кредита. Въззивната инстанция е приложила чл.143 ЗЗП относно договорните клаузи, предвиждащи възможност банката едностранно да променя лихвения процент. Поради което е взела предвид договореният първоначално лихвен процент от 10,5% при съобразяване на дължимите като размер вноски и извършените плащания. Констатирано е било, че последното плащане по кредита е било на 26.08.2010г. и съобразно заключението на вещото лице съдът е приел дължимите поради обявената от кредитора предсрочната изискуемост суми за главница, договорна лихва, санкционна лихва и заемни такси.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК . Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1. Какъв следва да е обхватът на извършената от съда преценка на събрания доказателствен материал?; 2/ Как следва да се извърши преценка на събрания по делото доказателствен материал от заинтересован свидетел?; 3/ за правното действие на давността при отхвърлен иск за обявяване на предсрочна изискуемост.
По първите два въпроса касаторът намира, че е налице допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 216/04.01.2011г. по т.д. № 87/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. – по първи въпрос и с решение № 131/12.04.2013г. по гр.д. № 1/2013г. на ВКС, IVг.о. – по втори въпрос. По трети въпрос касаторът се позовава на допълнително условие по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият правен въпрос е поставен в контекст на наведени доводи за необсъждане от въззивния съд на релевантни за правния спор доказателства – признание на ищеца и констатация в заключението на ССЕ относно период на забавата и датата на последното плащане през 2010г., отнесени към датата на подаване на исковата молба през 2017г., несъобразяване в детайли на свидетелските показания, на представени писмени доказателства. Съгласно цитираната от касатора съдебна практика и служебно известната на настоящия състав такава: Решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г.на ВКС, II г.о., Решение № 323/27.09.2012г. по гр.д.№ 408/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 480/07.11.2011г.по гр.д. № 1347/2010г. на ВКС, I г.о. и др., е застъпено последователно становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд е обсъдил дните на забавата и последното плащане, извършено от длъжника, но само във връзка с изчисляване на санкционната лихва, при изрично възражение от касатора за погасяване на претендираните вземания по давност именно с оглед дългия период на забавата. Поради което на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с цитираната съдебна практика следва да се допусне същото до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: Какъв следва да е обхватът на дължимата от въззивния съд проверка по отношение на събрания доказателствен материал?
По втори и трети въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като те не отговарят на изискването спрямо общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – въпросът е от значение за изхода по конкретното дело, когато е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, а не когато има значение за правилното възприемане на фактическата обстановка и за обсъждане на доказателствата по делото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос. Вторият въпрос се отнася до проблем, който не е обуславящ изхода на правния спор, тъй като коментираните от касатора свидетелски показания са само един, а не основен, от няколкото, изложени в решението на БАС аргументи, за отхвърляне на възражението по чл.95 ЗЗД. Трети въпрос с оглед конкретната си формулировка не представлява по същността си въпрос, при това съдържа неяснота относно въведената с него хипотеза – отхвърлен иск за предсрочна изискуемост.
С оглед допускането на касационно обжалване на въззивното решение касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 585,42лв., на осн. 18, ал.2 , т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29/11.04.2018г. по т.д. № 56/2018г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора В. С. Т. в едноседмичен в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 585,42 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: