Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
София, 10.06.2013година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 1318/2012 година
Производството е по чл.307 и чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
Образувано е по молба на М. Т. от [населено място], Република Турция, подадена чрез адв. К. П., за отмяна на влязлото в сила решение №147/01.12.2012г. по в.гр. дело №318/2011г. на Търговищкия окръжен съд (ТОС) в частта, с която е потвърдено решение № 498/15.09.2011г. по гр. дело № 336/2011г. на Търговищкия районен съд (Т.). С последното е прекратен бракът между Е. К. Т. и М. Т., гражданин на Р.Турция, със заявен в страната адрес [населено място], общ.Т., [улица], сключен на 14.12.2007 г. в Република Турция, за което е съставен акт за граждански брак № 8/13.02.2008г., издаден от [община], като дълбоко и непоправимо разстроен, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е. Д. Т., родено на 10.04.2008г., е предоставено на неговата майка Е. К., определен е режим на лични контакти на бащата М. Т. с детето Е. Д. Т. всяка първа и трета събота от 09.30 до 18.00 часа, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, осъден е М. Т., да заплаща месечна издръжка за детето Е. Д. Т., чрез неговата майка и законен представител Е. К. Т., в размер на 90 лв., считано от влизане на решението в сила, до настъпване на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване, постановено е, че след прекратяването на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Д.. Осъден е М. Т. да заплати по сметка на Търговищкия районен съд окончателна държавна такса за водене на брачния процес в размер на 40 лв.
В молбата за отмяна молителят е посочил , че иска отмяна на влязлото в сила решение на Т., постановено по гр.д№ 336/2011г. Доколкото това решение е било предмет на въззивно производство, настоящият състав на ВКС приема, че предмет на производството е именно въззивното решение №147/01.12.2012г. по в.гр. дело №318/2011г. на Търговищкия окръжен съд (ТОС) и то в частта, с която е потвърдено решение № 498/15.09.2011г. по гр. дело № 336/2011г. на Търговищкия районен съд (Т.). Това е видно както от обстоятелствата, изложени в молбата за отмяна, на които молителят основава искането си и въз основа на които съдът определя точната правна квалификация на заявеното основание и искане, така и от заявения петитум на същата. В тази връзка следва да се посочи, че едно първоинстанционно решение може да бъде предмет на отмяна само в хипотезата, когато поради необжалването му е влязло в сила и инстанционното разглеждане на делото е приключило с постановяването му. При разглеждане на гражданския спор от въззивен съд единствено въззивното решение подлежи на отмяна независимо от това, дали този съд е отменил първоинстанционното решение или го е потвърдил.
С въззивното решение на ТОС е обезсилено като недопустимо поради произнасяне “плюс петитум” първоинстанционното решение в частта на произнасянето по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Настоящият състав на ВКС приема, че тази част на въззивното решение не е предмет на молбата за отмяна, доколкото в същата не се съдържат никакви доводи и съображения, никакви основания и не е формулирано никакво искане касаещо тази част на решението. На следващо място в съдебно заседание на 24.01.2013г. процесуалният представител на молителя е заявил, че поддържа молбата за отмяна на решението единствено в частта на произнасянето по иска за предоставяне на родителските права по отношение на роденото от брака дете. Доколкото обаче не е извършено по надлежния ред изрично оттегляне на молбата за отмяна , съдът приема, че предмет на последната е решението в цялата му останала част.
В молбата, като основание за отмяна , се сочи чл.303 ал.1 т.5 ГПК с твърдението, че като страна в процеса в следствие нарушаване на процесуалните правила е бил лишен от възможност да участва в делото, не е бил надлежно представляван, не е могъл да се яви лично поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Като такова непредвидено обстоятелство сочи езиковата бариера и не владеенето на български език. Поддържа, че не му е назначаван преводач и, че такъв не е искан и от защитника му във въззивното производство, въпреки, че искал лично да участва в процеса. Поддържа и това, че в хода на въззивното и на касационното производство не е получавал призовки и други съдебни книжа, тъй като се е намирал на адрес различен от посочения в делото поради изтичане на разрешението за временно пребиваване в страната, като отново езиковата бариера е довела до това нарушение.
Ответникът по молбата за отмяна Е. К., чрез адв. А. М., взема становище за недопустимост на молбата за отмяна досежно решението в частта за прекратяване на брака и за неоснователност на молбата в останалата част.
Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.307 и чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:
Молбата за отмяна в частта, насочена против решение №147/01.12.2012г. по в.гр. дело №318/2011г. на ТОС в частта, с която е потвърдено решение № 498/15.09.2011г. по гр. дело № 336/2011г. на Т. в частта, с която е прекратен бракът между Е. К. Т. и М. Т., гражданин на Р.Турция, със заявен в страната адрес [населено място], общ.Т., [улица], сключен на 14.12.2007 г. в Република Турция, за което е съставен акт за граждански брак №8/13.02.2008г., издаден от [община], като дълбоко и непоправимо разстроен , е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството за отмяна е извънинстанционно, по естеството си е извънреден способ за отмяна, т. е. има за предмет влязъл в сила съдебен акт и само с наличието на конкретни, лимитивно очертани предпоставки може да бъде преодоляна неговата сила на пресъдено нещо и то в определените срокове, тъй като пряко се засяга стабилитетът на съдебното решение, чрез иницииране на производство, което предполага при основателност на молбата, възобновяване на висящността на спора. Това производство е двуфазно – арг. чл. 307 ГПК. В първата фаза на производството се правят изводи относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна и съответно се извършва преценка за това, че правото да се подаде молбата е предвидено в закона и не е преклудирано, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. Тази проверка за допустимост винаги предхожда втората фаза – проверката за основателност на молбата.
Съгласно императивната норма на чл.303 ал.2 ГПК не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. Тези решения са изключени от обхвата на отменителното производство. Изложеното е достатъчно да обоснове извод за недопустимост на молбата за отмяна в частта, насочена против решението в частта на произнасянето по иска за прекратяване на брака. Предвид изложеното молбата за отмяна в тази й част е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Молбата за отмяна в останалата част е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
Производството за отмяна, както бе посочено по-горе в настоящото определение, е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай молителят твърди, че са налице първите три възможни хипотези – поради нарушаване на процесуалните правила е бил лишен от възможността да участва в производството, не е бил надлежно представляван, както и, че е бил лишен от възможността лично да участва в процеса поради обстоятелството, че не владее български език, а не му е бил назначен преводач.
Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството – ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. В случая видно от молбата за отмяна като такова нарушение на правилата се сочи нарушение на нормата на чл. 4 ал.2 от ГПК. Съгласно същата когато в делото участват лица, които не знаят български език, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда. Видно от данните по делото молителят – ответник по предявените искове, е гражданин на Република Турция. Несъмнено с оглед данните по делото /удостоверение на ОД на МВР Т. – лист 21 от първоинстанционното дело/ същият притежава разрешение за продължително пребиваване в Република България като член на семейство на гражданин на Европейския съюз към датата на подаване на исковата молба и е адресно регистриран в [населено място], [община], като към дата 07.02.2012г. е напуснал страната. Съобразявайки тези данни първоинстанционният съд е предприел активни мерки за установяване местонахождението на ответника с цел надлежно връчване на съдебните книжа и обезпечаване участието му в процеса. Предвид неустановяване адреса на ответника в Република Турция и подадената в тази връзка декларация от страна на ищцата, съдът е разпоредил призоваването на ответната страна чрез държавен вестник. За да обезпечи надлежното му представляване по делото с нарочно определение е предоставил правна помощ за процесуално представителство и защита на същия, назначил му е служебна защита на разноски на ищеца в лицето на адвокат Л. М., посочена от АК – [населено място]. В хода на първоинстанционното производство ответникът е представляван от служебния си защитник, на когото са връчени надлежно всички съдебни книжа. Въззивната жалба против постановеното от Т. решение е подадена на български език лично от ответника и е подписана от него, като това обстоятелство не се оспорва от молителя. По въззивното производство е приложен и договор за правна защита и съдействие, изготвен на български език, подписан от ответника, съгласно който последният е упълномощил адв. М. / служебния му адвокат от първата инстанция/ да го представлява по делото до приключването му във всички инстанции. Съдебните книжа са връчвани чрез адв.М., като в единственото открито съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, ответникът е представляван от упълномощения процесуален представител. По делото няма данни съдът да е сезиран с искане за назначаване на преводач, нито такива, от които да е могъл да обоснове извод, че ответникът не владее български език. Доводи и съображения в тази насока не са изложени и от самия ответник в подадената лично от него въззивна жалба, изготвена на български език. Отделно от това видно от протокола на проведеното съдебно заседание същият не се е явил лично в съдебно заседание, а е бил представляван от адвоката си. Отделно от това няма й твърдения досежно това същият да е искал предприемането на някакви конкретни действия по процесуална защита , които да са останали неосъществени поради твърдяното нарушение на процесуалните правила. По отношение на заявеното, че е бил препятстван да представи декларация, съдържаща заявление за оттегляне на дадено преди това съгласие за пътуване на детето в чужбина с майката, следва да се има предвид, че последната е с дата 04.01.2012г., следваща приключването на въззивното производство – въззивното решение е постановено на 01.12.2011г. Предвид изложеното се обосновава извод, че не е налице основанието по чл.303 т.5 пр.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Второто поддържано основание – по чл.303 т.5 пр.2 ГПК е налице в случаите, когато страната не е била надлежно представлявана. Тук попадат случаите, при които страната е лишена от защита поради нарушение на нормите, свързани с представителство от законен представител или пълномощник. Молителят не твърди нарушение на такива норми, а отново обосновава наличието на това отменително основание с нормата на чл.4 ал.2 ГПК. По изложените вече съображения в частта по първото поддържано основание се обосновава извод за неоснователност и на това твърдение. Следва да се има предвид и това, че видно от данните по делото решаващите съдебни инстанции са предприели в съответствие със закона всички необходими процесуални действия и са обезпечили надлежното представителство на молителя в процеса. Във всички инстанции молителят като ответник в производството е бил надлежно представляван от адв.М..
Молителят поддържа и наличие на основанието по чл.303 т.5 пр.3 ГПК – същото е налице в случаите, когато страната не е могла да се яви в съдебно заседание лично поради особени непредвидени обстоятелства , които не е могла да отстрани. Причината следва да е внезапна и непреодолима или преодоляването й да е свързано за страната с рискове,които е неоправдано да се иска тя да понесе. Такава причина могат да бъдат природни бедствия, военни катаклизми, внезапно заболяване и др. В процесния случай като такова непреодолимо обстоятелство се сочи не владеенето на български език. Това обстоятелство на първо място не е внезапно, нито е непреодолимо. На следващо – не са налице и данни за достоверност на същото, а по скоро материалите по делото дават основание да се направи обосновано заключение в обратната насока- подадената лично от молителя въззивна жалба, подписана от него е на български език, пълномощното, с което е упълномощена адв. М. за процесуален представител също е изготвено и написано на български език и е подписано от страната. Тези обстоятелства не са оспорени от молителя в производството. Не на последно място дори да се приеме, че същият не владее български език и е препятствано участието му в първоинстанционното производство, същият е имал процесуалната възможност при полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса във въззивното производство, инициирано от него, да уведоми съда за наличието на езикова бариера, да поиска назначаване на преводач или да упълномощи адвокат , владеещ и родния му език. Същият не е предприел такива действия и носи вина за собственото си процесуално бездействие.
Неоснователен е и доводът на молителя, че в хода на въззивното и на касационното производство не е получавал призовки и други съдебни книжа, тъй като се е намирал на адрес различен от посочения в делото поради изтичане на разрешението за временно пребиваване в страната, като отново езиковата бариера е довела до това нарушение. Данните по делото сочат, че ответникът е призоваван на посочения лично от него във въззивната жалба съдебен адрес и надлежно са му връчвани всички съдебни книжа. Задължение на страната е при промяна на посочения по делото адрес , на който вече е била редовно призована, да уведоми съда за настъпилата промяна. Същият не е сторил това, а за съда не е установено задължение да издирва новото му местонахождение.
Изложеното налага извода, че в случая липсва нарушаване на съдопроизводствени правила, които да обосноват приложимост на нормите на чл.303 т.5 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение.
Предвид изхода разноски на молителя не се следват, а от ответника по молбата не са претендирани.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Т. от [населено място], Република Турция, подадена чрез адв. К. П., за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение №147/01.12.2012г. по в.гр. дело №318/2011г. на Търговищкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 498/15.09.2011г. по гр. дело № 336/2011г. на Търговищкия районен съд в частта, с която е прекратен бракът между Е. К. Т. и М. Т., гражданин на Р.Турция, със заявен в страната адрес [населено място], общ.Т., [улица], сключен на 14.12.2007 г. в Република Турция, за което е съставен акт за граждански брак № 8/13.02.2008г., издаден от [община], като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Т. от [населено място], Република Турция, подадена чрез адв. К. П., за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение №147/01.12.2012г. по в.гр. дело №318/2011г. на Търговищкия окръжен съд в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд в частта, с която молбата е оставена без разглеждане, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: