2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
С., 18.01. 2016г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Т. гр. д № 5712/2015 година.
Производството е по реда на 307 ал.1 ГПК
Образувано е по молбата на Ц.- С. за отмяна на решение от 25.042014г по гр. д. №.15684/2013г на Софийски градски съд, влязло в сила след недопускането му до касационно обжалване с определение от 01.04.2015г на Върховен касационен съд ІІІ г.о,предвид противоречието му с решение №4995/18.07.2014г по дело № 6346/2013г на Административен съд София- град, оставено в сила с решение №2148/26.02.2015г на Върховен административен съд VІ отделение .
Твърдението по молбата за отмяна е за основание по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК, поради противоречиви диспозитиви на двете решения «относно законосъобразното трудоустрояване на А. С. и от там за законосъобразността на уволнението й»
Молбата не следва да се допуска до разглеждане по същество на посоченото от молителя основание
Атакуваното по реда на отмяната решение от 25.042014г по гр. д. №.15684/2013г на Софийски градски съд е постановено по трудов спор с предмет искове на А. В. С. срещу молителя Ц.- С. по чл. 344 ал.1 т.1 , 2 ,3 КТ.Исковете са уважени.С. от касатора като противоречащо на него по смисъла на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК съдебно решение е постановено по административно- съдебен ред и от административен съд , по жалба на А. С. срещу ЕР на Н. №0384 от 10.05.2013г Жалбата е отхвърлена .
Между двете съдебни решения- едното постановено по гражданско-правен (в частност трудов) спор, а другото по администранивно-правен спор, не може да има противоречие по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 ГПК предвид обективираното в тях диспозитивно съдържание, съответстващо на различния предмет на двете дела.В чл. 303 ал.1 т.4 ГПК законът има предвид противоречащи си решения , постановени по спорове от компетентност на общия съд. Това следва от указанието в чл. 307, ал.4 ГПК. Не формалният признак кой съд е постановил решението е от значение, а съдържането на акта . Допустимо е да се изтъкне противоречие на влезли в сила решения и да се разгледа молба за отмяна,ако единият съд не е зачел подсъдността и компетентността на другия и поради това са били постановени две противоречащи си решения за същото искане и на същото основание :общият съд не е зачел тази на административния , или обратно. Но случаят не е такъв и различният предмет на двете дела изключва по принцип обективния идентитет между двете решения.
Водим от горното Върховният касационен съд,ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане молбата на Ц.- С. за отмяна на решение от 25.042014г по гр. д. №.15684/2013г на Софийски градски съд на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба ,в седмичен срок от съобщаването му
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.