Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
С., 09.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 809/2010 г.
Производството е по чл.47, т. 4 ЗМТА.
Образувано е по иск на Г. Т. Б. от[населено място] дол, [община] срещу [фирма],[населено място] с правно основание чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 05.03.2010 г. по дело № 398/2010 г., постановено от арбитър Б. Г..
Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради това, че: не е бил уведомен за подадената срещу него искова молба и за образуваното арбитражно производство; не му е изпратен препис от исковата молба и декларация за безпристрастност на арбитъра; не му е указано правото да подаде отговор на исковата молба; не е призован за арбитражното заседание и по независещи от него причини не е взел участие в производството; не е спазено равенството на страните.
Ответникът – [фирма],[населено място] – оспорва иска и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Подробни съображения са изложени в депозирания по делото отговор по чл. 131 ГПК, както и в допълнително представени писмени бележки вх. № 848 от 01.02.2011 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното:
Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. От приложената по делото товарителница № 100003188940, издадена от куриерска служба „Е. Е.”, се установява, че постановеното по арбитражно дело № 398/2010 г. решение е връчено на ответника по иска /сега ищец/ Г. Т. Б. на 05.08.2010 г., като исковата молба е подадена на 25.08.2010г., т. е. в рамките на посочения срок.
По основателността на иска:
Настоящият състав намира за доказано твърдението на ищеца, че не е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него производство по арб. дело № 398/2010 г., което е довело до невъзможността му за участието в същото.
От доказателствата по делото се установява, че арбитър Б. Г. е изпратила призовка до ответника Г. Т. Б. за насроченото за 05.03.2010 г. заседание по арбитражното дело, образувано срещу него по искова молба вх. № 398 от 25.01.2010 г. на [фирма],[населено място]. Изпращането на призовката е извършено чрез куриерска фирма „Е. Е.”, за което е издадена товарителница № 1000001288661. В същата е отбелязано, че е направен „опит за доставка” на пратката на дата 11.02.2010 г. в 14.31 часа, който обаче не е завършил с предаването й на адресата, предвид липсата на подпис на последния.
С оглед на тези доказателства, следва да се приеме, че ищецът Г. Б. наистина не е бил уведомен за заведеното срещу него арбитражно дело, поради което същият не е могъл да вземе участие в производството по това дело и да организира защитата си срещу предявения иск, в т. ч. да заяви становище по иска и да ангажира съответните доказателства.
Неоснователно е поддържаното от ответника становище, че Г. Б. следва да се счита редовно призован за арбитражното заседание съгласно клаузата на чл. 18.4. от Общите условия на [фирма] за револвиращ заем на физически лица, представляваща неразделна част от сключения между страните договор № [ЕГН] от 27.02.1009 г. В тази клауза страните изрично са уредили реда за връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство, като са се споразумели, че: избраният арбитър има право да връчва документацията на посочените в договора за кредит адреси; призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора е уведомил кредитора и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Фикцията за получаване на призовките и съобщенията е предвидена и за случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен.
Посочената фикция, обаче, в настоящия случай е неприложима. Доколкото в товарителницата изобщо не е посочена причината за недоставяне на пратката на адресата, не би могло да се приеме, че е осъществена някоя от изчерпателно изброените хипотези, при които призовката следва да се счита за редовно връчена. Неоснователно в тази връзка е твърдението на ответното дружество, че пратката е била върната, тъй като ответникът по арбитражното дело Г. Б. е бил търсен многократно на посочения от него адрес за кореспонденция, но не е бил открит. Подобен извод не би могъл да бъде направен нито от съдържанието на самата товарителница, нито от другите доказателства по делото.
Не може да бъде споделен и доводът на ответника по настоящия иск, че въпросът за редовността на връчването на призовката за арбитражното заседание е ирелевантен, тъй като уговорената от страните в чл. 18.2. от Общите условия арбитражна процедура не изисква провеждане на заседание. Действително, в посочената клауза е отразено съгласието на страните по договора за револвиращ кредит арбитражното дело да се реши само въз основа на писмени доказателства и становища, без те да бъдат призовавани, като на арбитъра е предоставена преценката дали да насрочи устни преговори, ако приложените писмени доказателства са недостатъчни за разрешаване на спора. В случай, обаче, какъвто е настоящият, че арбитърът прецени за необходимо насрочването на арбитражно заседание, надлежното призоваване на страните за същото се явява абсолютна предпоставка за неговата редовност. На основание чл. 31 във връзка с чл. 27 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/, приложим субсидиарно за неуредените в процесния договор за револвиращ кредит процедурни въпроси по силата на изричното препращане в чл. 18.6. от Общите условия, на ответника по арбитражното дело следва да бъде изпратен и препис от исковата молба и доказателствата към нея, с оглед осигуряване на възможност за отговор и ангажиране на доказателства. Това императивно изискване в конкретната хипотеза не е изпълнено – видно от цитираната по-горе товарителница, предадената с нея пратка е съдържала само призовка, но не и препис от исковата молба и приложенията към нея, противно на твърдението на ответника по настоящия иск.
С оглед на всички изложени съображения, настоящият състав намира, че са осъществени предпоставките на чл. 47, т. 4, пр. 2 и 3 ЗМТА, което обосновава отмяна на атакуваното арбитражно решение и връщане на делото на арбитъра за ново разглеждане съгласно чл. 49 ЗМТА.
В тази връзка следва да се отбележи като неоснователно твърдението на ищеца, че арбитърът е длъжен да му изпрати декларация за безпристрастност, тъй като подобно задължение не е предвидено нито в уговорената от страните арбитражна процедура /чл. 18 от Общите условия/, нито в субсидиарно приложимия ЗМТА.
Неоснователно е и оплакването, че в арбитражното решение не е посочено името на арбитражния съд. Съгласно чл. 18.1. от Общите условия, страните са предоставили разглеждането на всички спорове по повод процесния договор не на институционален арбитраж /арбитражен съд/, а на арбитраж „ad hoc” при предварително определени от тях арбитри. В случая арбитражният спор е разгледан именно от един от тези арбитри, чието име е посочено конкретно в постановеното по него решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 47, т. 4, пр. 2 и 3 и чл. 49 ЗМТА
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 05.03.2010 г. по дело № 398/2010 г., постановено от арбитър Б. Г..
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: