2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
С. 04.01. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 419/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Ж. С., срещу решение №1550 от 17.10.2011 год. по гр. дело №973/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 30.06.2010 г. по гр. дело №1634/2007 г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на П. П. П. на основание чл.49 ЗЗД 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че [фирма] трябва да носи отговорност за вредите, причинени на ищеца, настъпили в резултат на противоправното поведение на неговите служители, които не са го изключили от списъците на длъжниците. В резултат на това ищецът е получавал от [фирма] писмени покани за изпълнение на задължение от 137.35 лв. и е бил посещаван от служители на дружеството, които го предупреждавали за наличието на това неизплатено задължение. Последното дружество въз основа на договор с касатора е трябвало да организира събиране на неизплатени суми от клиентите на [фирма]. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 10 000 лв.
Ответникът по касационната жалба П. П. П., [населено място], оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца Р. И. С., [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Касаторът [фирма] е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за това кога и при какви условия юридическите лица могат да носят отговорност по чл.49 ЗЗД в случаите, при които работата е възложена за изпълнение на друго юридическо лице и за задължението на съда да обсъди всички доказателства за наличие на причинна връзка между деянието и претърпените неимуществени вреди, както и при определянето на размера на дължимото обезщетение за тях. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са ППВС №7/30.12.1959 г., ППВС №17/18.11.1963 г., ППВС №9/28.12.1966 г., решение и определение на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1550 от 17.10.2011 год. по гр. дело №973/2010 г. на Софийския апелативен съд. Първият повдигнат въпрос е решен в съответствие с посочената от самия касатор задължителна съдебна практика. Останалите повдигнати от жалбоподателя въпроси за определяне обезщетението за неимуществени вреди обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1550 от 17.10.2011 год. по гр. дело №973/2010 г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.