2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София, 20.02.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Б. Цонев, гр. дело № 3736 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Т. С. срещу решение № 28/18.01.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 1085/2015 г. на Великотърновския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 595/03.07.2015 г. по гр. дело № 1739/2014 г. на Великотърновския районен съд, като краен резултат, жалбоподателят е осъден, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати: на ищеца С. П. К. – сумата 7 000 лв. и на ищцата А. Ц. К. – сумата 7 300 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от пътно-транспортно произшествие (ПТП), предизвикано от касатора на 23.07.2013 г. С обжалваното въззивно решение, също – при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на посоченото първоинстанционно решение, като краен резултат по предявения обратен иск с правно основание чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), третото лице ЗД [фирма] – помагач по делото на жалбоподателя е осъдено да заплати на последния горните суми 7 000 лв. и 7 300 лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 02113000359257/14.01.2013 г., при условие, че касаторът заплати тези суми на ищците. Разноските по делото са възложени в тежест на всички страни.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран материалноправният въпрос относно правото на пострадалия да получи обезщетение за вреди от делинквента, ако е получил обезщетение от застрахователя и е заявил в постигнато с последния споразумение, че получената от застрахователя сума покрива изцяло претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и тези, които евентуално биха настъпили за в бъдеще по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл. 290 от ГПК, решения на ВКС, а именно: решение № 478/22.07.2010 г. по гр. дело № 943/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 306/07.06.2011 г. по гр. дело № 1556/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 204/04.07.2011 г. по гр. дело № 220/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 425/13.01.2012 г. по гр. дело № 39/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 1104/03.12.2012 г. по търг. дело № 1104/2009 г. на ІI-ро търг. отд. на ВКС. Жалбоподателят е поискал и спиране на касационното производство, като сочи, че е висящо тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на разглеждане по което е същият материалноправен въпрос.
Ответниците по касационната жалба – ищците С. П. К. и А. Ц. К. в отговора си излагат становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване. Ответникът по касационната жалба и по обратните искове – третото лице [фирма] – помагач на жалбоподателя, не е подало отговор на жалбата в срока за това.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за спиране на касационното производство, тъй като тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, образувано за уеднаквяване на противоречива практика на ВКС по материалноправен въпрос, почти идентичен с формулирания от касатора, е приключило с постановяването на тълкувателно решение № 1/30.01.2017 г. С последното е прието, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено и следното: При сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата.
По настоящото дело е установено, че на 03.07.2014 г. двамата ищци са сключили споразумения със ЗД [фирма], по които са им изплатени, съответно: на ищеца С. К. – сумата 300 лв. и на ищцата А. К. – сумата 700 лв., представляващи обезщетения за причинените им имуществени и неимуществени вреди от касатора-ответник при процесното ПТП от 23.07.2013 г., като в споразуменията е изрично заявено от ищците, че в тези застрахователни обезщетения са включени всички претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди, резултат от същото ПТП, както и вредите, които могат да настъпят при бъдещо влошаване на здравословното им състояние и се намира в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. При тези обстоятелства по делото, в обжалваното решение въззивният съд – по направеното възражение, е изложил единствено лаконичните мотиви, че безспорно извършителят-ответник С. отговаря пред увредения ищец на основание деликт, а застрахователят отговаря на основание застрахователно правоотношение, като законодателят не е предвидил солидарна отговорност, както и че е „безспорна трайната практика на съдилищата“, че увредените лица могат да предявят исковете си както в едно производство, така и в различни производства, като ищците могат да избират и ответника. Така приетото в мотивите и постановеното с обжалваната част от въззивното решение, е в противоречие с цитираните по-горе задължителни указания и разяснения, дадени с тълкувателно решение № 1/30.01.2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос относно правото на пострадалия да получи обезщетение за вреди от делинквента, ако е получил обезщетение от застрахователя и е заявил в постигнато с последния споразумение, че получената от застрахователя сума покрива изцяло претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и тези, които евентуално биха настъпили за в бъдеще по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Касационното обжалване следва да се допусне, не само по отношение изрично обжалваната от касатора част на въззивното решение, с която срещу него са уважени исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумите 7 000 лв. и 7 300 лв. и относно разноските по делото, а също – и в частта, с която е уважен за същите суми, предявеният от него срещу третото лице – негов помагач, обратен иск с правно основание чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), тъй като последният е евентуален, респ. – и обусловен от първоначалните искове.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 286 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 28/18.01.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 1085/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, – в частта, с която по исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД Й. Т. С. е осъден да заплати на С. П. К. сумата 7 000 лв. и на А. Ц. К. – сумата 7 300 лв., по обратния иск с правно основание чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) ЗД [фирма] е осъдено да заплати на Й. Т. С. същите суми, както и относно разноските по делото.
УКАЗВА на жалбоподателя Й. Т. С. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 286 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.