4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София, 06 март 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3899 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Ц. срещу решение № 1652/02.04.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 77/2018 г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е постановено следното: 1) отменено е първоинстанционното решение № 4290/25.05.2017 г. по гр. дело № 2347/2014 г. на Благоевградския районен съд – в частта, досежно отхвърлянето на иска за заплащане на 1 729.43 лв., представляващи стойността на подменената главина, „извършеното прихващане“ и разноските, като вместо това, е осъден жалбоподателят да заплати на „Вал ме я“ ЕООД сумата 2 725.94 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещния иск на 09.01.2015 г. до окончателното ? изплащане, получена след прихващане до размера на по-малкото измежду следните задължения: сумата от 3 235.94 лв., представляващи дължими на основание чл. 215 от КТ от „Синидо“ ЕООД на жалбоподателя командировъчни средства за периодите 24.09.2013 г. – 30.09.2013 г., 01.11.2013 г. – 20.12.2013 г. и 16.01.2014 г. – 22.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от образуване на делото до окончателното изплащане на сумата, и общо на 5 961.88 лв., дължими от жалбоподателя на „Синидо“ ЕООД, от които: 4 232.45 лв. представляват стойността на неотчетени и получени без основание парични суми от жалбоподателя за периода 01.01.2014 г. – 20.02.2014 г., и 1 729.43 лв., представляващи обезщетение за причинените от жалбоподателя имуществени вреди по главината на ответното дружество, ведно със законните лихви върху двете суми от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното им плащане; 2) потвърдено е първоинстанционното решение – в „останалите му обжалвани части“; 3) разноски по делото са възложени в тежест на двете страни.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата (предвид и уточнението ?) се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран е следният правен въпрос: „когато са направени разходи по отношение на направени разходи във връзка с осъществен транспорт в чужбина от страна на шофьора, а именно – разходи за заплащане на пътни такси, винетки, паркинги и др., следва ли издаденият документ да отговаря на изискванията на ЗСч по отношение реквизитите, за да може този документ да бъде признат като разходо-оправдателен“. Жалбоподателят твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но освен, че въпросът е неясно формулиран, не са изложени каквито и да било съображения за наличието на соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В изложението се поддържа и че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 426/06.08.2010 г. по „гр. дело № 426/06.08.2010 г.“ на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 448/17.06.2010 г. по гр. дело № 21/2009 г. на „ГО“ на ВКС, като освен, че тези решения са неточно посочени, по никакъв начин не е формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с тях според жалбоподателя. Напълно бланкетно се сочи и разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК като във връзка с нея се сочи единствено, че обжалваното решение е неправилно (дори не се твърди очевидна неправилност).
Ответникът по касационната жалба „Вал ме я“ ЕООД (с наименование „Синидо“ ЕООД към датите на подаването на исковите молби по делото) в отговора на жалбата излага становище и съображения, че касационното обжалване не следва да се допуска.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че първоначалният иск по чл. 215 от КТ на жалбоподателя (работил на длъжност „международен шофьор“) за заплащане на командировъчни средства е доказан и основателен за сумата 3 235.94 лв. и е неоснователен за разликата до 5 478 лв., както и че е основателен единият от насрещните искове на работодателя „Вал ме я“ ЕООД (с предходно наименование „Синидо“ ЕООД) – за сумата 4 232.45 лв., представляваща стойността на неотчетени и получени без основание парични суми от жалбоподателя. Окръжният съд е намерил и че районният съд правилно е отхвърлил други два насрещни иска на дружеството-работодател: за сумата 1 000 лв., представляваща платена имуществена санкция, и за сумата 2 599.82 лв., представляваща стойността на преразход от 980.28 л. на гориво. Въззивният съд е приел и че първата инстанция неправилно е отхвърлила насрещния иск за сумата 1 729.43 лв., представляващи обезщетение за причинени от жалбоподателя имуществени вреди по дясна главина на управлявания от него влекач на дружеството-работодател, като окръжният съд е приел, че жалбоподателят дължи и тази сума на работодателя. За недоказана съдът е приел насрещната искова претенция на дружеството за сумата 586.75 лв. – транспортни разходи за главината. С оглед така изложеното и „по арг. на чл. 104 от ЗЗД“, въззивният съд е извършил „ново“ прихващане на взаимно дължимите суми до размера на по-малката от тях, като е приел, че са налице всички предпоставки за това. В тази връзка окръжният съд е приел, че дружеството-работодател дължи на жалбоподателя сумата 3 235.94 лв., а последният дължи на дружеството общо сумата от 5 961.88 лв. (формирана от сбора на сумите 4 232.45 лв. и 1 729.43 лв.), предвид което съдът е намерил, че жалбоподателят следва да заплати на дружеството сумата 2 725.94 лв. При така изложените мотиви, въззивният съд е постановил обжалваното решение, цитирано по-горе.
Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване не следва да се допуска по формулирания в изложението на жалбоподателя правен въпрос, който, освен, че е граматически и логически неясно формулиран, не е и обсъждан от въззивния съд, респ. – не е обуславящ правните му изводи за постановяването на обжалваното решение; въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. При липса на формулиран правен въпрос в тази насока, няма основание касационното обжалване да се допуска и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – поради противоречие на въззивното решение с неточно посочените в изложението решения на ВКС.
Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК (в този смисъл – и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) – с оглед извършване на служебната касационна проверка относно процесуалната допустимост на въззивното решение, по следния процесуалноправен въпрос: как съдът следва да се произнесе с решението си (диспозитива), когато са предявени иск и насрещен иск за парични вземания, и едната от страните е направила изявление за прихващане между спорните вземания. Налице е и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като по този въпрос не се установява практика на ВКС и създаването на такава практика по реда на чл. 290 от ГПК би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на процесуалния закон от съдилищата в подобни случаи, което от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Жалбоподателят не дължи внасянето на държавна такса по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1652/02.04.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 77/2018 г. на Благоевградския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: