7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
гр. София, 09.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2595/2017 година.
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието – жалба вх. № 3143/10.05.2017 г. по регистъра на К. на частните съдебни изпълнители на Република България срещу решение от 14.03.2017 г. по дисциплинарно дело № 32/2016 г. на Дисциплинарната комисия /ДК/ на К. на частните съдебни изпълнители на Република България /КЧСИ/.
Ответникът – ЧСИ М. М. оспорва жалбата, поддържа становище, че същата е процесуално допустима, но по същество намира, че е неоснователна.
Ответникът –КЧСИ оспорва жалбата и поддържа становище за правилност на постановеното решение по дисциплинарното дело.
Предмет на разглеждане е решение от 14.03.2017 г. по дисциплинарно дело № 32/2016 г. на ДК на КЧСИ, с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието – изх. № 94 – 00 – 38/2016 г. и вх. № 1517/31.05.2016 г. по описа на КЧСИ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на М. М., частен съдебен изпълнител, рег. № 786, с район на действие Софийски градски съд /СГС/ за заявените в него нарушения, като неоснователно.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ от лице, легитимирано да обжалва посочения акт /цитираното решение/, който подлежи на съдебен контрол пред Върховен касационен съд /ВКС/ при наличие на правен интерес, който в случая произтича от постановения правен резултат.
По същество жалбата е основателна, предвид следните съображения:
Производството по дисциплинарно дело № 32/2016 г. е образувано с акт на председателя на ДК срещу ЧСИ М. М., рег. № 786 и район на действие СГС, въз основа на искане от Министъра на правосъдието с изх. № 94 – 00 – 38 по описа на министерството и с вх. № 1517 от 31.05.2016 по описа на КЧСИ. С решение от 14.03.2017 г. по дисциплинарно дело № 32/2016 г. на ДК на КЧСИ е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието – изх. № 94 – 00 – 38/2016 г. и вх. № 1517/31.05.2016 г. по описа на КЧСИ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на М. М., частен съдебен изпълнител, рег. № 786, с район на действие СГС за заявените в него нарушения, като неоснователно. За да постанови този резултат дисциплинарният състав е приел съображения по отношение, на които ВКС в настоящия си състав намира следното:
По отношение на твърдяното нарушение по т. 1 от искането по чл. 70 ЗЧСИ, ДК е развила мотиви за това, че не са налице действия на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М. М., представляващи дисциплинарни нарушения. В искането по чл. 70 ЗЧСИ се поддържа, че в нарушение на чл. 400, ал. 1 ГПК и чл. 404 ГПК, ЧСИ М. е образувал незаконосъобразно изпълнително дело № 20147860400785 по описа си, без да е налице изпълнително основание за това. ДК е обосновала разбирането, че обезпечителната заповед е основание за образуване на изпълнително дело за изпълнение разпореждане на съда, като в ГПК не бил „фиксиран способът по който се изпълнява обезпечението по чл. 397, ал. 2”. Според състава на ДК за другите видове обезпечения начинът на изпълнение бил подробно уреден в чл. 400 ГПК, докато обезпечителната мярка „спиране на изпълнението” не била „предмет на такова описание”. В мотивите на решението си ДК е отразила как обикновено се изпълнява въпросната обезпечителна мярка – като обезпечителната заповед се входира в деловодството на съдебния изпълнител /СИ/, делото по описа на който се спира. Мотивирано е виждането, че изборът на молителя по изпълнително дело № 20147860400785 по описа на ЧСИ М. – [фирма] е бил да поиска от СИ да приведе в действие обезпечителните заповеди, което според състава на ДК не било закононарушение „ и от гледна точка на процесуална икономия за взискателя е далеч по – ефективно от депозиране на молби по всяко едно от делата”.
Изложените съображения в цитираното решение са незаконосъобразни и са обусловили незаконосъобразност на извода на ДК за липсата на дисциплинарно нарушение по т. 1 от искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, както и незаконосъобразност на постановения акт. От данните по делото е установено, че изпълнително дело № 20147860400785 по описа на ЧСИ М. е образувано на 17.06.2014 г. по молба на [фирма], въз основа на обезпечителни заповеди, подробно изброени в същата молба, издадени по търговско дело № 7126/2013 г. на СГС, с които на основание чл. 629а ТЗ по искане на [фирма] са постановени предварителни обезпечителни мерки в производството по цитираното дело на СГС, чрез спиране на производството по изпълнителни дела, подробно изброени в посочената молба, на частни съдебни изпълнители /ЧСИ/ от различни райони на страната, общо 49 обезпечителни заповеди, по 49 изпълнителни дела. От данните по делото е установено още, че на 17.06.2014 г. ЧСИ М. М. по образуваното изпълнително дело № 20147860400785 е изпратил до ЧСИ по изброените 49 изпълнителни дела „съобщения”, съгласно даденото от ЧСИ М. означение на тези документи, като всеки един от тях съдържа констатации за подадената от [фирма] молба, издадената от СГС обезпечителна заповед, на основание постановено от същия съд определение по т. дело № 7126/2013 г., образуваното изпълнително дело № 20147860400785 по описа на ЧСИ М. срещу [фирма] и диспозитив за спиране на производството по образуваното пред съответния ЧСИ изпълнително дело на основание чл. 400 ГПК, включително с определяне на дължимите такси и разноски. Тези обстоятелства са констатирани и в обжалваното пред настоящата инстанция решение на ДК. Освен това ДК е констатирала, че на 17.06.2014 г. по изпълнителното дело е изпратено съобщение до [фирма], длъжник по всички изпълнителни дела, с което дружеството е уведомено за спирането.
Правните съображения, които произтичат от тези обстоятелства мотивират друг решаващ извод по отношение на твърдяното нарушение по т. 1 от искането, предявено на основание чл. 70 ЗЧСИ, а именно за допуснато от ЧСИ М. М. дисциплинарно нарушение. Основание за привеждане в изпълнение на наложената от СГС обезпечителна мярка по чл. 629а ТЗ е възникнало с издаване на съответните обезпечителни заповеди, но както самият състав на ДК е посочил в решението си същата обезпечителна мярка се изпълнява, като обезпечителната заповед се входира в деловодството на СИ, делото по описа на който се спира, т.е. изпълнението на обезпечителните мерки в конкретния случай е следвало да се реализира от съдебните изпълнители, провеждащи производството по изпълнителните дела, по които съдът е постановил, като предварителна обезпечителна мярка спирането им. В тази връзка настоящият състав на ВКС намира за правно необосновано разбирането на ДК за непълнота на закона. Такава непълнота на правната уредба не е налице, тъй като самата мярка „спиране на изпълнението” по естеството си предполага висящо изпълнително дело, а изпълнението й съставлява временно преустановяване на следващите изпълнителни действия от съдебния изпълнител, пред който конкретното изпълнително дело е висящо. Освен това въпросната обезпечителна мярка винаги има определено приложно поле, тъй като засяга конкретно изпълнително дело, по което упражняването на процесуални права и изпълнението на процесуални задължения, образуващи съдържанието на изпълнителния процес като правоотношение следва да бъдат преустановени в изпълнение на наложената обезпечителна мярка. В този смисъл обезпечителната заповед, съдържаща такава мярка – забрана за реализиране на изпълнителния процес, като правоотношение, чрез спиране на изпълнението, не е основание за образуване на изпълнително дело пред произволен съдебен изпълнител, т.е. пред съдебен изпълнител, пред който не са висящи изпълнителните дела, по които е наложена същата мярка, тъй като той не би могъл да спре изпълнението на дело, което не е висящо пред него. Поради това ЧСИ М. М. не е следвало да образува дело по искането на [фирма], тъй като посочените изпълнителни дела, по които са постановени обезпечителни мерки са били висящи и реализирани от други съдебни изпълнители. Ето защо следва да се приеме, че твърденията за нарушение по т. 1 от искането по чл. 70 ЗЧСИ са установени.
Нарушението по т. 2 от искането по чл. 70 ЗЧСИ е формулирано, както следва:
„В нарушение на разпоредбата на чл. 432 ГПК съдебният изпълнител е изпратил съобщения до частни съдебни изпълнители по 49 на брой изпълнителни дела, с които е постановил спиране на изпълнителните дела по описа им. С посоченото действие частният съдебен изпълнител е превишил правомощията си, тъй като в нормата на чл. 432 ГПК е посочено, в кои случаи и от кого се спира изпълнителното производство”.
ДК е приела, че ЧСИ М. М. е „опосредил връчването на обезпечителните заповеди до съответните чси, водещи изпълнителните дела, така, както му е възложено от молителя – У. Б. АД, а разпореждането за спиране на изпълнителните дела е направено от Съда чрез издадените обезпечителни заповеди”. По – нататък в решението е изложено, че каквито и изрази да използва съдебният изпълнител в съобщенията си до другите ЧСИ, те нямат стойност на разпореждане за спиране на изпълнението.
Във връзка с изложените мотиви на ДК трябва да се имат предвид следните съображения:
ЧСИ М. М. не може да опосредява, както е приел ДК връчването на обезпечителни заповеди до другите частни съдебни изпълнители, водещи процесните изпълнителни дела. Такива функции и правомощия по реда на ГПК частният съдебен изпълнител няма. Освен това изпълнението се спира въз основа на оригинална обезпечителна заповед, издадена по реда на чл. 629а ТЗ, а такива заповеди в конкретния случай не са изпратени от ЧСИ М. М. до другите частни съдебни изпълнители, водещи процесните изпълнителни дела. ЧСИ М. М. по образуваното изпълнително дело № 20147860400785 е изпратил до ЧСИ по изброените 49 изпълнителни дела „съобщения”, съгласно даденото от него означение на тези документи. Макар и озаглавени съобщения, всеки един от тях съдържа диспозитив за спиране на производството по образуваното пред съответния ЧСИ изпълнително дело на основание чл. 400 ГПК. Постановяването на такъв диспозитив действително не е в компетентността, на който и да е съдебен изпълнител. Това указание не е задължително за съдебните изпълнители, към които е адресирано и които провеждат процесните изпълнителни дела, но с извършването на конкретните действия по издаване на процесните съобщения се компрометира изпълнението на обезпечителните заповеди, тъй като въпреки разпорежданията на СГС /посочените по – горе определения за допускане на обезпечителната мярка/ изпълнението по образуваните от другите съдебни изпълнители изпълнителни дела могат да продължат. Ето защо следва да се приеме, че твърденията за нарушение по т. 2 от искането по чл. 70 ЗЧСИ са установени.
По т. 3 от искането по чл. 70 ЗЧСИ е посочено, че в нарушение на чл. 78 ЗЧСИ съдебният изпълнител е начислил такси по изпълнителното производство, като същото е образувано незаконосъобразно, без изпълнително основание, от което според сезиращият орган следва, че начисляването на такси също е незаконосъобразно.
ДК е приела, че таксите са правилно изчислени, не са присъдени в тежест на длъжника, като по този начин същият да е бил обезщетен. ДК е констатирала, че таксите са внесени от молителя авансово.
Предвид изводите на настоящата инстанция за допуснати нарушения от ЧСИ М. М. по т. 1 и по т. 2 от искането, предявено на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, с които твърденията за нарушение по т. 3 са непосредствено свързани следва да се приеме, че и тези твърдения са установени. Във връзка с горните мотиви за незаконосъобразно образуване на изпълнително дело от ЧСИ М. по молба на [фирма] не е имало основание за начисляване на такси по същото дело, т.е. незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 78 ЗЧСИ. Ето защо следва да се приеме, че твърденията за нарушения по т. 3 от искането по чл. 70 ЗЧСИ са установени.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението на ДК е неправилно. Незаконосъобразно ДК е приела, че разгледаните по – горе процесуални действия на ЧСИ М. М. не са основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразена като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. В случая санкциониращият орган неправилно е приел липсата на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ М. М.. Искането на сезиращият орган по чл. 70 ЗЧСИ следва да бъде уважено. При определяне вида и размера на наказанието настоящият състав на ВКС, като съобрази обстоятелствата, относно тежестта на нарушенията /извършени са процесуални действия, които ЧСИ М. не е имал правомощия да реализира/, обстоятелствата, при които са извършени, липсата на данни за други дисциплинарни нарушения и останалите посочени по – горе обстоятелства, обуславящи вида и размера на наказанието, намира че на ЧСИ М. М. следва да бъде наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ – порицание, което съответства в най – пълна степен на извършените от него нарушения и на превантивната функция на дисциплинарното наказание.
С оглед на тези мотиви следва на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ да се отмени решение от 14.03.2017 г. по дисциплинарно дело № 32/2016 г. на ДК на КЧСИ и да се постанови друго решение, с което на ЧСИ М. М. да бъде наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ – порицание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 14.03.2017 г. по дисциплинарно дело № 32/2016 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието с изх. № 94 – 00 – 38 по описа на министерството и с вх. № 1517 от 31.05.2016 по описа на К. на частните съдебни изпълнители, за ангажиране на дисциплинарната отговорност на М. М., частен съдебен изпълнител – рег. № 786, район на действие Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на частен съдебен изпълнител М. М., с рег. № 786 и район на действие Софийски градски съд на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители, дисциплинарно наказание „порицание” за заявените в искането на Министъра на правосъдието с изх. № 94 – 00 – 38 по описа на министерството и с вх. № 1517 от 31.5.2016 г. по описа на К. на частните съдебни изпълнители нарушения.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: