4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 184
гр. София, 11.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3813/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. Б. М. срещу въззивно решение № 421/ 12.03.2018г. по в. гр. д. № 2562/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен искът му по чл.128 КТ за плащане на трудово възнаграждение за м.март и април 2015г. в размер на 9080,84 щатски долара, заедно със законната лихва от забавата до окончателното плащане, предявен срещу „Булминерал“ АД.
За да отхвърли иска, в който се твърди, че ищецът е бил член на екипажа на моторен кораб Батя ИМО №8000836, плаващ под български флаг с корабопритежател ответника „Булминерал“АД, но не му било платено трудовото възнаграждение за м.март и април 2015г. в размер на 9080,84 щатски долара, заедно със законната лихва от забавата до окончателното плащане, въззивният съд е приел, че корабопритежател е бил чуждестранното лице „Шипинг Лоджистик“С.А, регистрирано на Маршалови острови, а работодател на ищеца е бил корабния мениджър „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, с който е бил подписан трудовия договор. Като неотносими за спора са приети възраженията на ищеца, че чуждестранното лице е нямало право да плава под български флаг, както и че в корабния дневник като корабопритежател е бил вписан ответника „Булминерал“ АД и съответно не са били обсъдени доказателствата, установяващи тези обстоятелства. Варненски окръжен съд е констатирал, че с договор за беърбоут чартър /договор за наемане на кораб/, сключен на 06.01.2012 г., корабособственикът ИНДИВИДЮЪЛ ТЕХНОЛЪДЖИ“ СА е предоставил МК /морски кораб/ „Батя“ под наем на „БУЛМИНЕРАЛ“ ООД за срок от 11.01.2012 г. до 06.01.2017 г., както и че на 07.05.2013 г. „БУЛМИНЕРАЛ“ ООД е преотдал кораба под наем на „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК“С.А. за времето от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г., а на същата дата последното дружество е сключило с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД договор за корабен мениджмънт на МК „Батя“; прието е за безспорно обстоятелството, че трудовият договор на ищеца е сключен с корабния мениджър, който при сключването му е действал от свое име; аргументирано е разбирането, че трудовите договори с членовете на екипажа могат да бъдат сключени както от корабопритежателя, така и от негов представител, респективно мениджър, предвид правомощията на мениджъра, съгласно договора за корабен мениджмънт и нормите на чл. 225а КТК /Кодекс за търговско корабоплаване/; изложено е още, че корабният мениджър има право да сключва трудови договори с членовете на екипажа от името и за сметка на корабопритежателя и е направено разграничение за това, че при сключен трудов договор в рамките на представителната власт на корабния мениджър, правата и задълженията възникват в правната сфера на представлявания корабопритежател, а при сключен трудов договор от корабния мениджър, от негово име, задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, като отношенията между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудово възнаграждение, се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт; за конкретния случай съдебният състав е направил извод, че трудовият договор е сключен с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, гр. Варна, действало от свое име, поради което правата и задълженията са възникнали в неговата правна сфера и е констатирал, че в същата хипотеза, законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежателя; отхвърлени са позоваването от страна на въззивника на чл. 199з КТК, предвид относимостта на нормата към отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба и липсата на това качество спрямо членовете на екипажа.
В касационната жалба са изложени доводи, че ответникът по иска „Булминерал“ АД е бил корабопритежател през процесния период и поради това работодател на ищеца. Според касатора този факт се установява от плаването на кораба под български флаг и вписването в корабния дневник, че корабопритежател е ответникът, но тези възражения и доказателства не били обсъдени от въззивиня съд в нарушение на съдопроизводствените правила.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос- „Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата и доводите на страните и въз основа на тях да посочи кои факти приема за установени?“.
По този въпрос е последователна практиката на ВКС за задължението на въззивния съд да отговори на оплакванията и доводите във въззивната жалба и да обоснове свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, включително съображения за възприемане изводите на първата инстанция, когато е налице съвпадение с изводите й. Мотивирането на въззивното решение по посочения начин е обусловено от необходимостта да се приложи процесуалното правило, обективирано в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, насочено към осигуряването на възможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от касационната инстанция.
В случая въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията на въззивника в жалбата му относно отговорността на ответника „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, гр. Варна като първоначален наемател на процесния кораб, вписването на същия в регистъра по чл. 39 КТК и произтичащите от посочените факти последици за изплащане възнагражденията на екипажа. Не са преценени обстоятелствата, че когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал. 1 КТК, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартъора, на когото е издадено това свидетелство, а извършеното последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е непротивопоставимо по отношение на трети лица, включително на екипажа на кораба. Съдът не е обсъдил във връзка с възраженията на въззивника уредбата на трудовите отношения, съдържаща се в цитираните нормативни актове – Морската трудова конвенция, чл. 88б, ал. 1 КТК и Наредбата за трудовите и неспосредствено сързани с тях отношения между членовете на екипажа и корабопритежателя. Поради това неправилно е приел, че мениджърът е работодател, както и че „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, гр. Варна не е имал качеството на работодател, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана. В тази връзка следва да се има предвид и необсъждането във въззивното решение в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК на доводите относно недействителността на вписването на „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК“ С.А. /дружеството е учредено по правото на Република Маршалови острови, т.е. е правен субект извън кръга на посочените в чл. 39а, ал. 1 КТК, не е българско юридическо лице или повече от половината да е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна членка на ЕС, поради което процесният договор от 07.05.2013 г. с „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК“ С.А. не е следвало да бъде вписван в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация“/, както и относно отговорността на ответника „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, [населено място] като корабопритежател, чийто кораб „Батя“ е отплавал от българско пристанище под българско знаме с временно свидетелство за регистрация, издадено на „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, гр. Варна, вписан като корабопритежател в корабния дневник.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които включват и трите категории основания, регламентирани в нормата – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 421/ 12.03.2018г. по в. гр. д. № 2562/2017 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в същата част от друг състав на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: