10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 184/2019 г.
София, 20.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1175 по описа за 2019 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 535/ 18.06.2019 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на А. Д. М. против въззивно решение № 1923/15.11.2018 год.на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д.№ 1554/2018 год. в частта,с която е потвърдено решение № 1858/ 30.04.2018 г.по гр.д.№ 4391/2017г. по описа на Районен съд – Варна,в частта,с която са отхвърлени обективно съединените му искове с правно основание чл.128,т.2 КТ,чл.224 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД във вр.чл.199з КТК срещу „Булминерал“АД/понастоящем в несъстоятелност/ за заплащане солидарно с „ВМ Интернешанъл“ЕООД на следните суми: 8 479,67 щ.д.,представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения,както следва : за месец февруари 2015 г. – 2 871,07 щ.д.,за месец март 2015 г. – 2 874,31 щ.д.и за месец април 2015 г.- 2 491,84 щ.д.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 241,45 щ.д.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни относно 2015г.,както и 953,36 щ.д.,представляваща сбор от обезщетения за забава върху вземанията за периода 27.04.2016 г. – 3.06.2016г. Първоинстанционното решение по делото не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която тези искове са уважени срещу „ВМ Интернешанъл“ ЕООД.
Касационното обжалване е допуснато по следните правни въпроси: за правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме, на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и за задълженията на съда при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси,съобрази следното:
Отговорът на поставения материалноправен въпрос относно правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме е даден с разпоредбата на чл.27,ал.1,т.5 във вр.т.4 КТК според която,под български флаг може да плава кораб,който е нает по договор за беърбоут чартър/респ.пренает по договор за подбеърбоут чартър- чл.199г КТК/от чуждестранно юридическо лице,но само ако същото е от страна – членка на ЕС и при условие,че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица, или физически или юридически лица от страна-членка на ЕС, установени в България. Съгласно разпоредбата на чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК кораб, нает по договор за беърбоут чартър /респ. – пренает по договор за подбеърбоут чартър/ от чуждестранно юридическо лице, може да бъде вписан в регистровите книги на тези кораби /чл. 34, ал. 1, т. 3 от КТ), но само ако чуждестранното юридическо лице е от страна-членка на ЕС и са налице и останалите условия по чл. 27, ал. 1, т. 4 от КТК, както и другите условия по чл. 39 а от КТК. Следователно корабите, наети по договор за беърбоут чартър от лице извън обхвата на тези по чл. 27, ал.1 КТ не могат да плават под знамето на Република България; не могат да бъдат вписани в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” /чл. 39а, ал.1 КТК/, нито може да им бъде издадено временно свидетелство за регистрация удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме /чл.35а КТК/. Всяко вписване, извършено в нарушение на тези императивни норми на закона, е недействително и не може да породи правни последици.
Когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър, е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал.1 КТ, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартьора, комуто е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършено последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т.ч. на екипажа на кораба, чието правно положение, съгласно чл. 12 КТК, се урежда от закона на знамето на кораба /в този см. решение № 168/12.06.2019 г. по гр. дело № 2476/2018 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 169/12.06.2019 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 170/21.06.2019 г. по гр.д. № 2505/18 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 171/21.06.2019 г. по гр.д. № 2912/18 г. на IV г.о. на ВКС решение № 151/30.07.2019 г. по гр.д. № 4044/18 г. на III г.о., решение № 157/17.07.2019 г. по гр.д. № 1741/18 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 140/19.07.2019 г. по гр.д. № 2501/18 г. на III г.о./.За да се изведе този извод следва да се вземе предвид,че съгласно Конвенцията на организацията на Обединените нации по морско право /обн. ДВ. бр. 73/27.08.1996 г., обн. ДВ. бр. 74/30.08.1996 г./, корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават, като всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме документи, удостоверяващи това – чл. 91, т. 1 и т. 2. Съгласно чл. 94 от Конвенцията относно задълженията на държавата на знамето, всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера; води корабен регистър, съдържащ имената на корабите под нейно знаме и техните данни и взема мерките, необходими за осигуряването на безопасността по море.
Във вътрешното ни законодателство, връзката между кораба и държавата на знамето е уредена в чл. 27 КТК,според който под знамето на Република България плава само кораб, който: 1. е собственост на държавата; 2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 3. повече от половината, от който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, при условие, че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица, или физически или юридически лица от страна – членка на Европейския съюз, установени в Република България и кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 – 4 за времето на действие на договора. Тази уредба гарантира, че под български флаг е възможно да плават само кораби с доказана и съществуваща реална връзка с Република България.
Съгласно чл. 33, ал.1 КТК, всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище, като регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция „Морска администрация“. Регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме. Кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги, ако е нает от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТК. Съгласно чл. 35 КТК, на корабите, вписани в регистровите книги се издава свидетелство за регистрация, а съгласно чл. 35а КТК, на корабите, наети по договор за беърбоут чартър се издава временно свидетелство за регистрация, удостоверяващ правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години. При тази уредба на закона, корабите, наети по договор за беърбоут чартър от лице, извън обхвата на тези по чл. 27, ал.1 КТК не могат да плават под знамето на Република България и не могат да бъдат вписани в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” (чл. 39а, ал.1 КТК), нито може да им бъде издадено временно свидетелство за регистрация удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме (чл.35а КТК). Всяко вписване, извършено в нарушение на тези императивни норми на закона се явява недействително и не може да породи правни последици.
Когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър, е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал.1 КТК, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартьора, комуто е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършено последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т.ч. на екипажа на кораба, чието правно положение, съгласно чл. 12 КТК, се урежда от закона на знамето на кораба.
Отговорът на процесуалноправния въпрос следва да бъде съобразен с трайно установената практика на ВКС,която се споделя от настоящия състав и според която,въззивният съд,като съд по съществото на спора,е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата,които подлежат на изясняване,след като прецени всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното право и да направи свои фактически и правни изводи по делото.Съдът е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства,възражения и доводи на страните при спазване правилата на формалната и правната логика,т.е.фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани.
По касационните основания
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение,поради нарушение на материалния ,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответната страна „Булминерал“АД/н./не взима становище.
Релевираните касационни доводи са основателни.
За да се произнесе с обжалваното решение, въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства : А. Д. М. е работил на кораба м/к „Батя“,плаващ под български флаг,съгласно индивидуален трудов договор между него и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за изпълнение на длъжността „моторис“,през периода 16.01.2015 г.- 29.04.2015 г. Съдът е посочил, че страните не спорят относно обстоятелството, че ищецът е престирал труда си; уговореното в договора месечно трудово възнаграждение било в размер на 1600 щ.д. По отношение размера на дължимите суми – неизплатено трудово възнаграждение,обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и лихвата за забавено плащане е приета съдебно-счетоводна експертиза.По спорният въпрос между страните дали „Булминерал“ АД като работодател е солидарно отговорен с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД,т.е. приложима ли е нормата на чл.123а,ал.3 КТ съдът е посочил,позовавайки се на разпоредбата на чл.121 ЗЗД,че солидарност между двама или повече длъжници възниква,само когато е уговорено,а по пътя на тълкуване на закона не би могло да се направи извод за наличието й,респективно в настоящия случай тълкувайки волята на страните по договора.С оглед представените по делото договори от 7.05.2013 г. между „Шипинг лоджистик”С.А/подбеърбоут чартър/ и „Булминерал“ АД/беърбоут чартър/ за предоставяне за ползване на кораба”Батя” и за мениджмънт на кораба между „Шипинг лоджистик”С.А и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, както и обстоятелството,че корабът е бил заличен от българския регистър на корабите на 17.11.2015 г.,поради продажбата му , съдът е приел , че корабопритежател на кораба „Батя“ е „Шипинг Лоджистик С.А.“,а„ВМ Интернешанъл“ ЕООД е назначил екипаж на кораба,действайки от свое име,поради което и правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в неговата сфера ,а в тези случаи законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежаля .Позовавайки се на легалните дефиниции в КТК на понятията „корабособственик” и „корабопритежател”,съдът е приел,че корабопритежателят е лицето,което експлоатира кораба от свое име независимо от това,дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание, поради което „Булминерал“ АД не е солидарно отговорен с работодателя „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за заплащане на претендираните суми. Не са налице основания за приложението на чл. 199 з КТК за ангажиране отговорността на „Булминерал”АД, доколкото същата се отнася за отговорността на наемателя за вреди,причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба,а членовете на екипажа нямат качеството на трети лица по смисъла на чл.199з КТК . Приел е за недоказано твърдението за наличие на симулация при реализирането на втория договор за беърбоут чартър между „Шипинг Лоджистик С.А“ и „Булминерал“ АД. С тези съображения е потвърдил първоинстанционното решение, с което обективно съединените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД против „Булминерал“ АД са отхвърлени.
В противоречие с отговора на процесуалноправния въпрос, въззивният съд не е обсъдил въведените по надлежен ред релевантни доводи, че в корабния дневник е вписано наименование на корабособственика „Булминерал” АД, комуто е издадено и временното свидетелство за регистрация; че корабът е плавал под българско знаме, както и че вписването в Регистъра на корабите на договора с „Шипинг Лоджистик” С.А. е в нарушение на българското законодателство; относно отговорността на ответника „Булминерал” АД като корабопритежател. Съдът не е преценил поотделно и в съвкупност относимите доказателства: временно свидетелство за регистрация на кораба в пристанище Варна, издадено на „Булминерал” АД, с което му е разрешено да издигне националното знаме на Република България на кораб „Батя”, извлечение от корабния дневник на м/к „Батя” и удостоверение на Агенция „Морска администрация“ за извършените вписвания в регистъра на корабите.
Основателни са и касационните оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизяснена фактическа обстановка и неточност в правните изводи,че през процесния период ответното дружество“Булминерал“АД/н./ не е имало качеството на наемател/беърбот чартьор/ и на корабопритежател, което се е отразило върху крайния резултат по спора.
Въззивният съд е формирал изводите си за неоснователност на исковете и при неточно приложение на чл. 39а, ал.1 КТК, вр. с чл. 27, ал.1 КТК. Неотносимо е подвел установените факти към правилата на Кодекса на труда, без да съобрази, че приложимите норми към морския трудов договор са: Конвенция на организацията на Обединените нации по морско право /Обн. ДВ. бр.73 от 27 август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 август 1996г./; Морска трудова конвенция /ратифицирана със закон, приет от 40-ото НС на 27.05.2009 г. – ДВ, бр. 42 от 5.06.2009 г., обн., ДВ, бр. 76 от 30.08.2013 г., в сила от 20.08.2013 г.,/; Кодекс на търговското корабоплаване; Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя /приета с ПМС № 226 от 14.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г./; Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите /обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2003 г./ и Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи /обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г./.
Съгласно Глава Втора /Трудови отношения/ от Морска трудова конвенция /т.1, б. а и б. с/, моряците, работещи на кораби, плаващи под знамето на държава, ратифицирала конвенцията, притежават моряшки трудов договор, подписан както от моряка, така и от корабособственика или негов представител, които се явяват страни по трудовия договор. Във вътрешното ни законодателство това правило е регламентирано в чл. 88б, ал. 1 КТК, съгласно който текст трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. Съгласно Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, „работодател” е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба /§1, 7 ДР/, а съгласно чл. 6, преди постъпване на работа между кандидата и работодателя или негов представител, се сключва трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа данни за моряка и работодателя: наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ или ЕИК.
Така установената уредба на трудовите правоотношения с екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, изключва възможността морският трудов договор да бъде сключен с лице, което не е корабособственик /беърбоут чартьор/ или негов представител. Мениджърът /лице, компания, институция, агенция или друга организация, занимаваща се с набиране на моряци от името на корабособственици или настаняване на работа на моряци при корабособственици – чл. ІІ, б. h от Морска трудова конвенция/ не е работодател по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения с екипажа на кораба. Мениджърът комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя /чл. 225а, т. 2 КТК/, поради което данните за представителната му власт са включени в минималното съдържание на договора за корабен мениджмънт /чл. 225б КТК/. Той действа като представител на корабопритежателя /беърбоут чартьора/ – работодател, поради което правните последици от договора възникват пряко в сферата на представлявания – чл. 36, ал.2 ЗЗД.
По силата на чл. 27, ал.1, т. 5 КТК, под знамето на Република България може да плава кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от българската държава или от лице по чл. 27, ал.1, т. 2, т.3 и т. 4 КТК, т.е. от българско физическо или юридическо лице; повече от половината от кораба да е собственост на българско физическо или юридическо лице, или от физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз при спазването на определени изисквания. Корабът трябва да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителната агенция „Морска администрация“ /чл. 33, ал.1 КТК/, а условията за вписване на договора за беърбоут чартър, съгласно чл. 39а, ал.1, т.1 КТК е корабът да бъде нает от лицата по чл. 27, ал.1, т.5 КТК. Само при спазване на тези изисквания на кораба, може да бъде издадено свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме – чл. 35а КТК. Без такова свидетелство корабът не може да отплава от българско пристанище и следва да бъде задържан от капитана на пристанището или от оправомощено от него лице – чл. 363, ал.1 и ал. 2 КТК. Въззивният съд, в противоречие с материалния закон, е достигнал до извод, че моряците на кораб „Батя” са били наети от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД от името и за сметка на „Шипинг лоджистик“ С.А., който е корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК; че „Булминерал“ АД не е имал качеството на работодател, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана.
По изложените съображения,на основание чл.293,ал.2 ГПК обжалваното въззивно решение ,като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила,следва да бъде касирано като неправилно.Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия,поради което съставът на Върховния касационен съд следва да се произнесе по съществото на спора, съгласно чл. 293, ал.3 ГПК и исковете бъдат уважени за сумите, установени с неоспореното заключение по допуснатата по делото съдебна експертиза.
Безспорно е по делото,че касаторът – ищец полагал труд на кораба м/к „Батя“ по силата на сключения на 22.12.2014 г. трудов договор между него и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за изпълнение на длъжността „втори помощник капитан“,до 26.04.2015г.,когато било прекратено трудовото правоотношение.Между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че „Шипинг лоджистик“ С.А. е учредено по правото на Република Маршалови острови, т.е., акционерното дружество е правен субект извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39а, ал.1 КТ – не е българско юридическо лице, нито повече от половината е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз. Ето защо, договорът от 07.05.2013 г. за подбеърбоут чартър с „Шипинг лоджистик“ С.А. за моторен кораб „Батя“ не е следвало да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Вписването на този договор е извършено в нарушение на императивни норми на закона и е недействително. Поради тази причина и на „Шипинг лоджистик“ С.А. не е издадено временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораб „Батя” да плава по време на действие на договора под българско знаме. Корабът е отплавал от българско пристанище, под българско знаме, с временно свидетелство за регистрация, издадено на „Булминерал” АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневник, удостоверяващ фактите, изискващи се, както от международните договори, страна по които е Република България, така и от националното законодателство – чл. 2 от Наредбата за корабните документи.
Договорът за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., сключен между „Булминерал” АД и „Шипинг лоджистик“ С.А., е валиден в отношенията между страните, доколкото чартьорът е могъл да плава под чуждо /но не и българско/ знаме. Същият обаче е непротивопоставим на членовете на екипажа на кораба, явяващи се трети добросъвестни лица. Такова спрямо тях се явява и извършеното в нарушение на закона вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Мениджърът,съгласно чл. 225а, т. 2 КТК комплектова корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, т.е. действа като негов представител, поради което, съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовите отношения в трудовия договор, следва да се посочат данни за работодателя и представителната власт на мениджъра, което не е сторено от ВМ Интернешанъл“ ЕООД в трудовия договор, сключен с ищеца. При сключването на трудовите договори и изпълнението им, работникът е действал добросъвестно, поради което и съгласно принципите на трудовото право, отношенията с работника следва да се уреждат като при действителен трудов договор – на работника се дължи уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение и то се дължи от работодателя, независимо дали той е точно посочен в трудовия договор.
Съдът не е обвързан от дадената от ищеца квалификация по отношение на ответниците – „работодател” и „корабопритежател”. Кой от двамата ответника – „Булминерал“АД/н./ и ВМ“Интернешанъл“, е действителният работодател на ищеца и дължи ли трудовото възнаграждение самостоятелно или при условията на солидарност той, е въпрос на правна преценка и се следва от правната уредба на правоотношението. Искането за солидарното осъждане на ответника „Булминерал” АД ведно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД също не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка дали вземането се дължи при условията на солидарност.
Кой е работодателят на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на §1, т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК корабопритежателят отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. По отношение на екипажа на кораб „Батя” работодател по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения е корабопритежателя „Булминерал” АД, вписан валидно като такъв в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и в корабния дневник, с чието свидетелство за регистрация корабът е плавал в процесния период през 2015 -2016 година. По делото няма спор, а е и установено по несъмнен начин, че М. е престирал труда си в изпълнение на поетите по договора задължения. Корабопритежателят /беърбоут чартьор/ „Булминерал АД е приел изпълнението на работата – осигурил е отплаването на кораба с наетия в него екипаж от българското пристанище под националния ни флаг, предоставил е временното си свидетелство за регистрация, както и плаването на кораба в процесния период с документи, осигуряващи му правото да плава по море с този екипаж под българско знаме, изплатил е трудовото възнаграждение на част от екипажа, независимо от твърдението, че плащането е извършено в изпълнение на чужд дълг. Разгледани в тяхната съвкупност, посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут чартьорът „Булминерал” АД е работодател на екипажа по смисъла на §1, 7 ДР от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. Обстоятелството, че има влязло в сила решение, с което първият ответник – „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, е осъден да заплати дължимото на А. М. трудово възнаграждение,обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни относно 2015 г. и лихва за забава, няма отношение към допустимостта на иска, предявен и разгледан срещу втория ответник – „Булминерал” АД, както и за основателността на същото. Съдът не е обвързан от влезлия в сила съдебен акт поради липсата на субективен идентитет.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение е в общ размер 8 479,67 щ.д.,както и 241,45 щ.д. обезщетение за 7 дни неизползван платен отпуск. Размерът на лихвата за забавено плащане върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 27.04.2016 г.-3.06.2016 г. е в размер на 953,36 щ.д.Исковете по чл. 128, ал. 1 КТ,чл.224 КТ и по чл.86,ал.1 ЗЗД се явяват основателни и доказани в пълния им предявен размер и следва да бъдат уважени.
Работодателят „Булминерал“ АД /н./следва да заплати по сметка на съдебната власт дължимите по делото за всички инстанции държавни такси по уважените срещу него искове – 630,31 лв. за първа инстанция; 315,15 лв. за въззивна инстанция и 315,15 лв. за касационна инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1923/ 15.11.2018 год.на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д.№ 1554/2018 год. в частта,с която са отхвърлени,предявените от А. Д. М. срещу „Булминерал“АД/в несъстоятелност/ обективно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 КТ ,чл.224 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД във вр.чл.199з КТК за заплащане на следните суми: 8 479,67 щ.д.,представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения,както следва : за месец февруари 2015 г. – 2 871,07 щ.д.,за месец март 2015 г. – 2 874,31 щ.д.и за месец април 2015 г.- 2 491,84 щ.д.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 241,45 щ.д.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни относно 2015г.,както и 953,36 щ.д.,представляваща сбор от обезщетения за забава върху вземанията за периода 27.04.2016 г. – 3.06.2016г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Булминерал“АД/в несъстоятелност/,ЕИК 203107778 да заплати на А. Д. М., ЕГН [ЕГН] на основание чл.199ж,ал.1 КТК сумата 8 479,67 щ.д.,представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за месец февруари 2015 г. до месец април 2015 г.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба – 6.06.2016 г. до окончателното й изплащане; 241,45 щ.д.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни относно 2015г.,както и 953,36 щ.д.,представляваща сбор от обезщетения за забава върху вземанията за периода 27.04.2016 г. – 3.06.2016г.
ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на „Булминерал“АД/н/,ведно с ВМ“Интернешанъл“АД.
ОСЪЖДА „Булминерал“ АД /н/, ЕИК 203107778, с назначен синдик Я. Н. С. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, да заплати в полза на съдебната власт дължимите по делото държавни такси, както следва: 630,31 лв. по сметка на Варненски районен съд, 315,15 лв. по сметка на Варненски окръжен съд и 315,15 лв. по сметка на Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: