Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. София, 04.03. 2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р. Иванова
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 958/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм) .
Образувано е по касационна жалба на М. И. С. от гр. Д. срещу въззивно решение от 18.12.2007г по гр. д. № 874/2007г г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено решението от 02.05.2007г по гр. д. № 1634/ 2006г. на Разложки районен съд и е прекратено производството по делото . Искът с основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ е бил разгледан от първоинстанционния съд ,като окръжният съд е намерил решението за недопустимо ,доколкото имотът , предмет на спора , е бил вече заявен ,но възстановен от ОСЗГ с по-малка площ .
В касационната жалба ,неправилно озаглавена като „частна” се съдържа искане за отмяна на определението за прекратяване ,но по същество се атакува решението като незаконосъобразно. Неправилен е изводът за недопустимост на предявения иск, неправилно е прието,че имотите са идентични с реституираните .
Ответната О. с. „З” не е заявила старовище.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Жалбата е касационна и следва да бъде разгледана по отношение на решението, в прекратителната част включително. На касационнен съдебен контрол , на собствено основание и независимо от предмета на иска , подлежат въззивните решения ,с които се обезсилва първоинстанционното решение. Жалбата е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Предявеният по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ иск предпоставя формалното установяване на отрицателната процесуална предпоставка, посочените като предмет на иска имоти да не са заявявани за възстановяване. По делото е приложено уд. изх. №Б 336/07.02.2007г на ОСЗГ гр. Б. и въззивният съд е приел за установено ,че двата процесни имота в м. „Карантията” и м. „Гуровица” са заявени и вече са били предмет на реституционно производство , съответно са възстановени в реални граници, но с по-малка площ ,предвид разпоредбата на чл. 18ж ал.1 т.4 от ППЗСПЗЗ .
При тези данни правилен е решаващият извод на въззивния съд по отношение на предпоставките за допустимост на иска . От формално- правна гледна точка тъждеството между заявения за възстановяване имот от една страна и имота , който бива възстановен по реда на ЗСПЗЗ от друга , настъпва с влизането в сила на решението на поземлената комисия по реда на чл. 18ж от ЗСПЗЗ и отлагането на имота в реални граници по картата на възстановената собственост . Тезата на ищцата се основава на твърдението , че наследници на И. Т. Д. са заявили в срока по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ само част от посочените два имота,но данните по делото не подкрепят такъв извод .
И двата имота са заявени от наследниците и същите са признати за възстановяванене , видно от приложеното и неоспорено удостоверение. Реституцията им е приключила, като редът по чл. 11 ал 2 ЗСПЗЗ не е средство за оспорване на възстатновената в реални граници площ. В настоящия случай и предвид удостовереното от ОЗСГ гр. Банско , в тежест на ищцата е било да установи посредством пълно и главно доказване предпоставките за допустимост на иска, като условие за разглеждане на претенцията по същество .
Условие за допустимост на иска е имотите да не са били заявени , а не да не са реституирани , както неоснователно се поддържа в касационната жалба. Правилно и законосъобразно постановеното от първостепенния съд решение е обезсилено като недопустимо , а производството по делото – прекратено. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна, законосъобразно е и определението за прекратяване на производството. Окръжният съд е съобразил служебното си задължение да следи за допустимост от търсената защита , доводите за липса на идентичност между реституирано и претендирано по иска , е неоснователен и не е подкрепен с никакви доказателства,събрани в хода на процеса .
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.12.2007г по гр. д. № 874/2007г г. на Благоевградски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: