6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
С., 19.03.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1294/ 2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Туристическо дружество „В.”, [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 1390 от 25.07.2011 г. по т. д. № 161/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Врачански окръжен съд решение № 52 от 30.09.2010 г. по т. д. № 10/2010 г., е уважена молбата на [фирма], [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 630 във връзка с чл. 609 ТЗ по отношение на дружествата-касатори.
Касаторите молят за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, както и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Считат, че въззивният съд неоснователно е приел за установено наличието на изискуемо парично вземане на молителя към [фирма], произтичащо от процесния договор за заем, без да е преведено пълно и главно доказване на факта, дали сумата по него е постъпила по сметка на дружеството-заемател. Несъгласие е изразено и с приетата за осъществена по отношение на туристическото дружество хипотеза на чл. 609 ТЗ, като в тази връзка се поддържа, че не е налице нито един от елементите на скрито съучастие и по-конкретно – липсва съдружие между [фирма] и Туристическо дружество „В.” за осъществяване на търговска дейност и осъществяването на такава; липсва намерение у двете лица първото да е подставено на второто; липсва и основният елемент на института – скритост. Като неправилен касаторите определят и извода за настъпила неплатежоспособност на [фирма] с твърдението, че същият е резултат от неоснователния отказ на въззивния съд да зачете действието на извършената в хода на процеса цесия от туристическото дружество на търговското дружество, имаща за предмет вземания на туристическото дружество към трето за спора лице [фирма], [населено място].
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване на въззивния акт се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Противоречие с практиката на ВКС /конкретно цитирана и приложена/ се твърди по отношение на следните въпроси: 1. Възможно ли е при условията на главно и пълно доказване да се приеме за установено предаването на заемна сума чрез безкасово плащане само въз основа на заключение на вещо лице /решение № 2056 от 13.10.1958 г. по гр. д. № 5916/58 г. на ВС, І г. о./; 2. Следва ли съдът да възприема като безспорно заключението на вещото лице или трябва да го прецени съобразно всички доказателства по делото /решение № 1329/95 г. на ВКС, V г. о., решение № 932/91 г. на ВС, І г. о., решение № 413/2005 г. на ТК и решение № 622/2006 г. на ВКС, ІV г. о./ и 3. Налице ли е скрито съучастие по смисъла на чл. 609 ТЗ при липсата на „скритост”, т. е. когато на договарящите е било известно, че едно трето за сделката лице ще се ползва от нейните последици и именно този ефект е бил целен при договарянето /решение № 656 от 15.12.2005 г. по т. д. № 209/2005 г. на ВКС, І т. о./.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено по въпросите: 1. Кои са предпоставките за осъществяването на фактическия състав на чл. 609 ТЗ; 2. Какво представлява прикриването на търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник; 3. Какви трябва да са отношенията между скрития съучастник и неплатежоспособния търговец, за да се приеме, че първият прикрива дейността си чрез втория; 4. Какви трябва да са отношенията между неплатежоспособния търговец и третите лица, за да се приеме, че е налице скрито съучастие по смисъла на чл. 609 ТЗ; 5. Налице ли е скрито съучастие при липсата на „скритост”, т. е. когато на договарящите е било известно, че едно трето за сделката лице ще се ползва от нейните последици и именно този ефект е бил целен при договарянето; 6. Винаги ли е симулативна една правна сделка, когато е сключена с оглед нуждата от защита на интересите на страната в граждански процес.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – изразява становище за недопускане на касационното обжалване поради липса на основанията по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение. Подробни съображения са развити в писмен отговор от 11.11.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 633, ал. 1 ТЗ, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение на Врачански окръжен съд и да уважи молбата на [фирма], [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място], въззивният съд е приел за доказани всички предвидени в закона предпоставки, а именно: ответникът е търговец; същият има изискуемо задължение към иницииралия производството по чл. 625 ТЗ кредитор, произтичащо от търговска сделка /договор за заем от 15.05.2007 г., свързан с търговската дейност на длъжника/; налице е неплатежоспособност на ответното дружество, като затрудненията му нямат временен характер, а са обективни и трайни. Решаващият състав е счел за неоснователно твърдението на търговското дружество-ответник, че не дължи сумата по процесния договор за заем, тъй като не е доказано същата да е постъпила по неговата банкова сметка. В тази насока съдът се е позовал на констатациите, съдържащи се в заключенията на изслушаните пред двете инстанции счетоводни експертизи, както и на факта, че същата сума е била преведена впоследствие от заемополучателя [фирма] на [община] за плащане цената на закупения от ответното туристическо дружество конкретен недвижим имот. Изводът, че търговецът е в състояние на неплатежоспособност и че към датата 31.12.2009 г. /приета за начална дата на неплатежоспособността/ това състояние е трайно и обективно, а не с временен характер, е изграден на база подробното заключение на вещото лице К., прието в хода на въззивното производство, според което всички коефициенти за ликвидност /обща, бърза и незабавна/ са отрицателни величини, а коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост показват сериозна зависимост на дружеството от неговите кредитори. При преценката относно икономическото състояние на ответното търговско дружество съдът е приел, че доколкото в процесния договор за заем не е уговорен конкретен падеж, задължението по него следва да се разглежда като краткосрочно, а не като дългосрочно. Освен това, решаващият състав е отказал да счете за част от неговия актив вземанията, прехвърлени му от ТД „В.” със сключения след образуване на делото договор за цесия от 12.04.2010 г. по съображения, че същите не са установени по основание, размер и изискуемост.
Като последица от откриването на производство по несъстоятелност на ответника-търговско дружество и доколкото е преценил за осъществени предпоставките на чл. 609 ТЗ, въззивният съд е уважил молбата за откриване производство по несъстоятелност и на ответника-нетърговец – сдружението с нестопанска цел Туристическо дружество „В.”, [населено място]. Направен е извод, че [фирма], [населено място] е прикривало онази стопанска дейност, която едноличният собственик на неговия капитал /туристическото дружество/ е извършвало извън позволената от чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ стопанска дейност, като именно затова процесният договор за заем е бил сключен от търговското дружество, което е получило заема с цел да бъде закупен имот на името на сдружението. Като е приел, че по отношение на лице, което не е търговец, изискванията на чл. 608 ТЗ не могат да бъдат прилагани по аналогия, решаващият състав е изразил разбирането, че икономическото състояние на сдружението с нестопанска цел е ирелевантно в хипотезата на чл. 609 ТЗ, а е достатъчно само да бъде установено наличието на предпоставките за нейното прилагане.
Настоящият състав намира, че в частта, с която е уважена молбата за откриване производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място] въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Единият от поддържаните към посочената част въпроси /№ 6/ – този за симулативността на сделката /цесията/ – не е обуславящ изхода на делото. Действително, въззивният съд е счел за вероятно основателно твърдението на молителя, че договорът за цесия е сключен с оглед използването му за нуждите на процеса. Не това, обаче, е съображението му за изключване на прехвърлените вземания от активите на търговското дружество при преценката на икономическото му състояние. Отказът на решаващия състав да вземе предвид прехвърлените вземания като част от активите на търговското дружество е обоснован с тяхната неустановеност по основание и размер, респ. с неизискуемостта на част от сумите. Поради това, поддържаното по отношение на този въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да бъде обсъждано.
Макар и релевантни за делото, останалите два въпроса /№ 1 и № 2/ също не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като не е налице заявеното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тези въпроси са свързани изцяло с доказателствената стойност на заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза и правомощията на съда в тази насока. Представените от касаторите решения на ВС/ВКС установяват безспорното за практиката положение, че съдът не е обвързан от заключението на вещото лице; не е длъжен да го приеме безкритично, независимо от това дали срещу него страните са направили или не възражения, а го преценява по свое вътрешно убеждение и го обсъжда заедно с установените по делото факти и всички останали доказателства. В случая въззивният съд не се е отклонил от цитираната от касаторите практика на ВКС, а напротив – извършил е собствена преценка на събраните доказателства, в т. ч. и на заключението на експертизата, като е приел за установен фактът, че сумата по процесния договор за заем е постъпила по сметката на търговското дружество в О., позовавайки се на данните от извършената от вещото лице проверка в тази банка и в счетоводството на самото търговско дружество за отразяване на сумата по К-т с/ка 152 „Получени дългосрочни заеми” – проверка, която е абсолютно необходима за изпълнение на възложената на експерта задача. Що се отнася да правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд, същата е относима към самия касационен контрол и затова не може да бъде обсъждана в производството по допускането му, в какъвто смисъл са указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, по отношение на посочените два въпроса не може да се счете за осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1 ,т. 2 ГПК.
Касационното обжалване следва, обаче, да бъде допуснато по отношение на въззивното решение в частта, с която е открито производство по несъстоятелност на Туристическо дружество “В.”, [населено място]. Релевантните към тази част въпроси, конкретизирани в съответствие с правомощията на касационната инстанция по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение, като въпроси, свързани с предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на „скрито съучастие”, отговарят както на общото изискване да са обуславящи изхода на спора, така и на допълнителните критерии на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид липсата на достатъчно съдебна практика по приложението на чл. 609 ТЗ, произнасянето на Върховен касационен съд по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла, разяснен в т. 4 от посоченото тълкувателно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1390 от 25.07.2011 г. по т. д. № 161/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е открито производство по несъстоятелност на Туристическо дружество „В.”, [населено място].
УКАЗВА на Туристическо дружество „В.”, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 и чл. 25 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 125 лв. При неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия за насрочване.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1390 от 25.07.2011 г. по т. д. № 161/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е открито производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: