6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 28.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ………………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2179 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 240/14.07.2016г., постановено по в.т.д.№ 50/2016г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 129/23.10.2015г. по т.д.№ 50/2014г. на Пазарджишкия окръжен съд и е отхвърлен искът на [фирма] срещу Застрахователна компания [фирма] за заплащане на сумата от 17404.50 евро, равняваща се на 34040.24 лв. и представляваща стойността на средствата, които [фирма] е изплатило на собственика на увредения товар във връзка с настъпило застрахователно събитие – пожар, възникнал на 25.07.2013г. на автомагистрала „Т.“, при който изцяло са изгорели превозваните 283 броя велосипеди и във връзка с договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ по застрахователна полица № 1201/ Q9/11-00130/16.07.2013г., ведно с лихвата за забава върху главницата от 09.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата, а касаторът е осъден да заплати на застрахователя съдебни разноски в размер на 4323.20 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост – чл.281, т.3 ГПК, а допускането до касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът ЗК [фирма] оспорва жалбата като неоснователна, а спрямо основанията за допускане до касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд поддържа, че същите не са налице.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на сключен договор за международен превоз на стоки [фирма] като товародател е възложило на [фирма] да извърши превоз на 283 бр. велосипеди. Въз основа на договора е била съставена международна товарителница (CMR) на 24.07.2013г. с отбелязване, че превозвачът щял да извърши превоза от [населено място] до разтоварен пункт гр.Амлфен-ан-де-Р., Н.. Между касатора и ответника по касационната жалба е бил сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ по застрахователна полица № 1201/ Q9/11-00130/16.07.2013г. със срок на действие от 00.00ч. на 17.07.2013г. до 24.00ч. на 16.07.2014г. На 25.07.2013г. при отпътуването на товарния автомобил от [населено място] по автомагистрала „Т.“ посока [населено място] възникнал пожар и въпреки действията, предприети от водача на автомобила и органите на служба „Пожарна и аварийна безопасност“, МПС и товарът в него са изгорели напълно.
От приетите по делото и неоспорени от страните експертни заключения на разширените пожаротехническа и автотехническа експертизи въззивният съд е приел, че вероятната причина за пожара е изпускането на дясна задна въздушна възглавница и падане на шасито надолу, вследствие на което се е получило триене между протектора на задната дясна гума и металната ламарина от пода на каросерията над нея, съпроводено с нагряването й до температура, достатъчна да предизвика запалване на кашоните с велосипедите. Изпускането на въздушната възглавница е квалифицирано като повреда в елементите на задното окачване и значителна техническа неизправност на превозното средство, която би могла да възникне внезапно по време на движение и са били необходими 15-20 мин. огънят да обхване целия влекач и да се разпространи върху прикаченото ремарке.
Въззивният съд е установил, че касаторът е уведомил своевременно застрахователя и е поискал изплащане на застрахователно обезщетение, което му е било отказано. Мотивът на ЗК [фирма] бил, че застрахователното събитие е възникнало вследствие на ел. късо съединение между влекача и ремаркето при липса на външни фактори, обосновавайки се с т. 2.6 от Общите условия на застрахователния договор.
Решаващият състав е изложил съображения за неоснователност на възраженията на застрахователя за липса на активна легитимация на превозвача да предяви иска, тъй като не бил заплатил обезщетение на товародателя, както и на въведените оспорвания на валидността на застрахователния договор.
Въззивният съд е приел за основателно възражението на застрахователя, че е налице изключен риск съгласно чл.2.6 от Общите условия на процесния договор. От фактическа страна е прието, че пожарът е възникнал вследствие на механична повреда на транспортното средство и въз основа на тези данни е направен извод, че щетите са настъпили в резултат на събитие, което попада в лимитативно изброените в чл. 2.6 от Общите условия случаи, изключени от застрахователното покритие, по конкретно „електрическа или механична повреда (освен причинена от външни фактори)“. Според състава на апелативния съд категорично следва да се изключат външни фактори за предизвикване на пожара и съответно не са споделени съображенията за първоинстанционния съд за приложение на чл.17, т.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Изложени са съображения, че конвенцията урежда отношенията между страните по договора за превоз, поради което разпоредбите й са неприложими за застрахователното правоотношение. Решаващият извод на въззивния съд е, че съгласно конвенцията отговорността на превозвача за вреди на превозваната стока не обвързва и не поражда задължение на застрахователя да покрива риска във всички случаи в т.ч. и в хипотезата на чл.17, т.3 – когато щетите са настъпили в резултат на недостатъци на превозното средство и за които превозвачът отговаря пред товародателя или получателя на стоката.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по един от поставените въпроси.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1 ГПК следните правни въпроси:
1.„Допустимо ли е, предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на ненаведени от страните възражения, факти и обстоятелства, за които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция?“. Заявено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с позоваване на задължителна практика на ВКС: решение № 96/ 05.08.2016г. по т.д.№ 907/2015г. на II т.о.; решение № 176/08.06.2011г. по гр.д.№ 1281/2010г. на ІІІ г.о.; решение № 14/03.08.2012г. по гр.д. № 217/2010г. на ІІ г.о.; решение № 222/18.07.2012г. по гр.д.№ 1186/2011г. на ІІІ г.о.; решение № 246/23.10.2013г. по гр.д.№ 3418/2013г. на І г.о.; решение № 104/29.09.2015г. по т.д. № 3894/2013г. на І т.о.; ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 96/05.08.2016г. по т.д.№ 907/2015г. на II т.о. Според касатора отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение се основава на „електрическа повреда в товарната композиция“, докато въззивният съд е приел, че е налице „механична повреда, причинена от външен фактор“, и по този начин въззивният съд е постановил решението си по невъведено от страната възражение в процеса.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът предпоставя констатиране на противоречие между въведените от страната и разгледаните от съда възражения, каквото несъответствие в случая не съществува. В отговора на исковата молба застрахователят е възразил, че е налице изключен от застрахователното покритие риск, като е изброил всички хипотези по чл.2 от Общите условия на договора, включително електрическа и механична повреди и техническа неизправност на транспортното средство, което съответства на отговора му до застрахования по образуваната щета (изцяло възпроизвеждане на клаузата на чл.2.6 от ОУ, включваща и двата вида повреди). В този смисъл възражението на застрахователя включва позоваване както на електрическа, така и на механична повреди, а определянето на вида на конкретната повреда е направено от въззивния съд въз основа на приетите за установени факти по спора при кредитиране на заключенията на вещите лица.
2.„Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по правилността на фактически и правни констатации в първоинстанционното решение, по отношение на които във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания и възражения?“. Поддържа се, че апелативният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд: решение № 176/08.06.2011г. по гр.д.№ 1281/2010г. на III г.о.; решение № 95/16.03.2011г. по гр.д. № 331/2010г. на IV г.о.; решение № 764/19.01.2011г. по гр.д. №1645/2009г. на IV г.о.; решение № 702/05.01.2011г. по гр.д. № 1036/2009г. на IV г.о.; решение № 643/12.10.2010г. по гр.д. № 1246/2009г. на IV г.о.; решение № 325/22.07.2011г. по гр.д. № 954/2010г. на IVг.о.; решение № 222/18.07.2012г. по гр.д. № 1186/2011г. на III г.о. Въпросът е поставен с оглед твърдението на касатора, че във въззивната жалба не са били направени конкретни оплаквания по отношение на приетото от първоинстанционния съд противоречие между клаузата на чл.2.6 от Общите условия на договора и разпоредбата на чл.17, т.3 на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
Поставеният въпрос не обосновава основание за допускане на касационно обжалване предвид разрешаването му в съответствие с практиката на ВКС, тъй като във въззивната жалба са били изложени подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за ангажиране на отговорността на застрахователя, включително и правни доводи по прилагането и съответно изключване приложението на разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, които въззивният съд е бил длъжен да обсъди съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК.
3.„Подлежат ли на тълкуване от съда ясните договорни клаузи, по които не е налице спор между страните, и следва ли съдът да се съобразява с изявената в договора воля на страните?“. Сочи се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а като задължителна практика на Върховния касационен съд се привеждат: решение № 16/28.02.2013г. по т.д.№ 218/2012г. на II т. о.; решение № 159/17.10.2014г. по т.д.№ 3605/2013г. на I т.о.; решение № 81/07.07.2009г. по т.д.№ 761/2008г. на I т.о. и съответно основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като правният въпрос бил разрешен противоречиво – в обжалваното и в решение № 559/17.05.1993г. по гр.д.№ 1724/1992г. на IV г.о. на ВС.
Съставът на ВКС намира, че правният въпрос е некоректно поставен предвид обстоятелството, че основният спор по делото е именно за приложението и тълкуването на клаузата на чл.2.6 от Общите условия на договора – според застрахователя е налице изключен застрахователен риск при повреда на автомобила, а според застрахования – клаузата е относима към повреди на товара, а не на транспортното средство. В този смисъл отговорът на въпроса е ясен, а тълкуването на договорната клауза е част от дейността на въззивния съд по решаване на спора, като евентуалните му грешки била имали за последица необоснованост на постановения акт.
4.„При валидно сключен застрахователен договор по застраховка „Отговорност на превозвача“ приложими ли са разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), доколкото в застрахователната полица и в Общите условия към застрахователния договор страните са договорили изрично приложението на Конвенцията към застрахователното правоотношение?“. Изтъкват се съображения за наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, а като релевантна задължителна практика на Върховния касационен съд се сочи решение № 15/01.06.2012г. по т.д.№ 279/2011г. на I т.о. Касаторът поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с оглед на решение № 955/28.05.2001г. по гр.д.№ 2165/2000г. на V г.о. на ВКС и решение № 516/04.12.2014г. на Хасковския окръжен съд, за които твърди, че давали различно в сравнение с обжалвания акт на Пловдивския апелативен съд разрешение на поставения правен въпрос. Евентуално е въведено и основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният въпрос е от значение за решаването на спора между страните, доколкото общите условия на договора препращат към конвенцията и отговорността на застрахователя произтича от отговорността на застрахования превозвач спрямо увреденото лице. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки във връзка с отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 680,80 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 240/14.07.2016г., постановено по в.т.д.№ 50/2016г. от Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 680,80 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.