О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 12.04.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 998/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Б”, гр. П. срещу решение № 108 от 17.07.2009 г. по в. т. д. № 160/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 583 от 10.12.2008 г. по т. д. № 227/2008 г. С първоинстанционния акт частично е уважен предявеният от А. А. Д. и В. Г. Д. , двамата от гр. П., иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като търговецът-касатор е осъден да им заплати сумата 5 820 евро неустойка за забавено изпълнение на договор за изработка от 08.02.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото – 13.04.2008 г. – до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 940 лв.
Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Развива подробни съображения срещу извода на въззивния съд за дължимост на неустойка за забавено изпълнение по процесния договор за строителство, като счита, че същият е в пряко противоречие с волята на страните да обвържат срока за изпълнение по т. ІІІ.1. единствено със степента на завършеност на обектите, конкретно посочена в т. 2.1. и т. 2.2. от договора, но не и с момента на снабдяване с всички необходими строителни книжа по Закона за устройство на територията и Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Изрично оплакване е релевирано и срещу отхвърлянето на възражението за нищожност на клаузата за неустойка по т. VІ.4. като противоречаща на добрите нрави.
Именно с въпроса нищожна ли е неустойка поради противоречие с добрите нрави, когато не е уговорен краен срок за начисляването й е обосновано и допускането на касационно обжалване, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. По отношение на този въпрос касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, като се позовава на: решение № 561 от 06.10.2004 г. по гр. д. № 1885/2003 г. на ІІ т. о.; решение № 173 от 15.04.2004 г. по гр. д. № 788/2003 г. на ТК и решение № 460 от 24.08.2006 г. на ІІ т. о.
Ответниците по касация – А. А. Д. и В. Г. Д. , двамата от гр. П. молят да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение. Конкретни доводи са изложени в писмения отговор по чл. 287 ГПК от 05.11.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е споделил изцяло изводите в него по основните спорни въпроси, а именно – налице ли е неизпълнение на процесния договор за строителство по отношение на уговорения срок за предаване на обектите – 31.12.2006 г. – и нищожна ли е клаузата за неустойка по т. VІ.4. от същия поради противоречие с добрите нрави. В резултат на извършеното тълкуване на относимите към дължимия обем на изпълнението уговорки и при съобразяване на установените в Закона за устройство на територията и Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, решаващият състав е приел, че действителната воля на страните е била процесният обект да бъде предаден не само в степента на завършеност, уточнена в т. 2.1. и т. 2.2. от договора, но и с издадени всички необходими документи за ползване на сградата.
Като неоснователно е преценено направеното от строителя възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Застъпено е становището, че ограничаването на срока на действие или размера на неустойката би довело до ограничаване на превантивната й, а също и на обезпечителната й функция.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По поставения от касатора материалноправен въпрос, който в случая е от обуславящо значение за изхода на делото, е налице противоречива практика. Освен становището, застъпено в приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК три решения, постановени от Върховен касационен съд, Търговска колегия, в множество други негови актове, служебно известни на настоящия състав, се застъпва противоположно становище по отношение нищожността на клаузата за неустойка при липса на краен срок за начисляването й. Именно поради констатираното противоречие в практиката, в т. ч. и на Върховен касационен съд, този въпрос е включен в предмета на образуваното на основание чл. 128 ЗСВ тълкувателно дело № 1/2009 г. по описа на Търговска колегия.
Ето защо, касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 108 от 17.07.2009 г. по в. т. д. № 160/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на Е. “Б”, гр. П., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 227.66 лв. При неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: