Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
София, 15 юли 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четиринадесети май …………….. 2015 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ………………………….
ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев ………………..
.. Лада Паунова ……………………………….
при секретар .. Илияна Петкова ………………………………. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ……………, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ……………………… КНОХД № .. 494 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия Я. К.. Обжалва се решение № 48 от 10.02.15 г., постановено по ВНОХД № 53/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. С решението е потвърдена присъда № 317 от 15.12.14 г. по НОХД № 4092/14 г. по описа на Софийски градски съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на К. по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б. „б” от НК. Посочени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НК. Иска се подсъдимият да бъде оправдан или да се намали наказанието.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, посочените основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното:
С цитираната присъда К. е признат за виновен в това, че на 16.03.14 г. в [населено място], отнел чужди движими вещи на обща стойност 30.00 лв. от владението на Н. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б. „б” от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, търпими в затвор при първоначален строг режим.
Съдът се е произнесъл по вещественото доказателство и разноските, направени по делото.
С решението присъдата е потвърдена.
Въззивната инстанция, отговаряйки на доводите за недоказаност на авторството и опорочено разпознаване на К. от пострадалата, е изложила подробни съображения (л. 22 и 23) защо приема, че извършеното процесуално действие не противоречи на закона и деецът е установен по категоричен начин. Взето е отношение и по изводите на СТЕ. Излишно е да се преповтарят доказателственият анализ и изводът за авторството на деянието, направени от САС, и в настоящото решение. Единствено, следва да се отрази, че в кориците на досъдебното производство не е приложен протокол за разпознаване по снимков материал. Такова процесуално действие се извлича от добросъвестните свидетелските показания на С., която сочи, че от представените и снимки не е установила нападателя си. Същата с категоричност е посочила К. при извършеното разпознаване на 24.04.14 г. (л. 12 – 16, ДП). Следственото действие отговаря на изискванията на чл. 169 – 171 от НПК. С увереност сочи подсъдимия за извършител на грабежа и в съдебно заседание. Във връзка с посоченото и за настоящата инстанция не възниква никакво съмнение, че К. е извършител на престъплението.
В наказателния процес няма ограничения относно способите за доказване на правото на собственост. В съдебно заседание на 15.12.13 г. вещото лице по оценителната експертиза е посочило, че при изготвяне на заключението е ползвала данните от протокола за разпит на свидетелката, в който е дадено описание на вещите (портфейла). Защитата на подсъдимия не е имала въпроси към експерта и заключението е прието без възражения (л. 51, НОХД № 4092/14 г.). Доказателствено искане във връзка със стойността на отнетия портфейл не е отправено до САС. Не е оспорена и сумата, държана в него, поради което касационното възражение от страна на защитата е неоснователно.
Пред настоящата инстанция отново се поставя въпроса за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Той не е намерил отговор в решението. В случая не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 339, ал. 2 от НПК, доколкото в допълнението към въззивната жалба само е загатнато, че неправилно СГС не е приложил чл. 9 от НК. Не са посочени конкретни доводи. Преценен по същество, въпросът е неотносим към конкретния казус. Времето и мястото на извършване на деянието, проследяването на жертвата, отправените закани за живота и, използваното средство за сломяване на съпротивата, което, макар и малко по размер, е с възможностите сериозно да нарани пострадалата до степен, достатъчна за реализирането и на други квалифициращи елементи от състава на престъплението, не водят до извод за малозначителност на грабежа. Същите съпоставени с обстоятелствата, че е отнет портфейл, в който е могло да се съхранява и много по-голяма сума, намерението на дееца да отнеме цялата чанта на пострадалата, което не е осъществил поради активната и защита и създалата се ситуация, съпоставени богатото съдебно минало на К., насочват към липсата на предпоставките за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.
Наложеното наказание на подсъдимия от три години и шест месеца лишаване от свобода, определено по реда на чл. 55, ал. 1 от НК е явно несправедливо, но не в насоката, очертана в касационната жалба. СГС незаконосъобразно е наложил наказание под предвидения в закона минимален размер на санкцията. Макар и сравнително млад, К. е с богато съдебно минало (осъждан е двадесет и един пъти, от които единадесет пъти като пълнолетен). В ситуацията: е употребил достатъчна сила за отнемане на портфейла, без да предполага наличната в него сума; направил е неуспешен опит да изтегли пари от безконтактната карта на пострадалата, блокирана навременно от нея; не е успял да отнеме чантата, поради ответната реакция на С.. Не са съобразени ръстът и динамиката на този вид престъпления срещу собствеността, както и психическите последици, търпени от пострадалите.
САС е констатирал тази явна несправедливост на наказанието, но поради липсата на съответен протест не е имал процесуалната възможност да я коригира.
Съгласно посоченото касационната жалба е НЕОСНОТАНЕЛНА и решението на САС следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48 от 10.02.15 г., постановено по ВНОХД № 53/14 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:………………………………………….
…………………………………………..