Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
гр. София, 04.03. 2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р. Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1021/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм).
Образувано е по касационна жалба на О. В.,чрез кмета К. Йорданов , срещу въззивно решение №69 от 17.01.2008г по гр. д. № 1741/2007г г. на Варненски окръжен съд , с което е оставено в сила решението от 29.06.2007г по гр. д. № 9930/ 2006г. на Варненски районен съд становителен иск за собственост, предявен срещу общината ,е бил уважен от първоинстанционния съд.
В касационната жалба се съдържа искане за отмяна на решението като процесуално и материално незаконосъобразно. Неправилен е изводът за допустимост на предявения иск и наличие на правен интерес, при липса на титул за собственост за ищеца право да се установява срещу общината. Неправилно е прието ,че искът е доказан с гласни доказателства и решението е необосновано. Липсата на преки писмени доказателства за собственост върху имота , не обуславя право в полза на ищеца.
Ответникът по касационана жалба К. С. Г. е заявил становище, с което оспорва наличието на отменителни основания .
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
По установителен иск с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК ищецът К. С. Г. е посочил като ответник О. В., за да бъде признато за установено по отношение на последната , че е собственик по наследство и давност на имот ,за който не разполага с вещноправен титул. Последното е дало основание на общинската администрация да откаже административни действия във връзка със снабдяването му с документи , предпоставящи съставяне на констативен нотариален акт по охранителен ред ,както и да счита имота за общинска собственост, до доказване на противното . Извънсъдебното оспорване съдилищата са приели за обективирано в Заповед №0433/ 01.03.2006г на Кмета на гр. В..
При тези данни правилен е изводът на въззивния съд по отношение на предпоставките за допустимост на иска. Ищецът Г. е обосновал правния си интерес и е налице спор за собственост , породен от отказа на О. В. да зачита заявените права на основание , обективирано в заповед №0433/ 01.03.2006г на Кмета на гр. В.. Наличието на правен спор относно съществуването на едно право обосновава компетентността на съдилищата да признаят или отрекат същото със силата на пресъдино нещо.
От самия факт ,че общината отказва административни услуги във връзка с обстоятелствена проверка пред нотариус , действително не следва ,че пътят за защита е непременно исков. Отказът за снабдяване със скица или удостоверение ще е правомерен, а интересът от установителен иск няма да налице в случай , при който имотът попада под режима на ЗСПЗЗ и уреденото с него реституционно производство. Приетото по делото заключение на вещо лице не обуславя извод за приложимост на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ , имота не е отнеман при кооперирането и има селищен характер(УПИ * кв.19 в м. „Лазур”,в.з. Константиново) . В случая общината оспорва извънсъдебно, а и в хода на процеса самото материално право , а не административните си компетенции и поради това следва да се яви ответник по предявения установителен иск за собственост .
С оглед развитата и поддържана от защитата на касатора теза следва да се добави ,че обективираното в кметска заповед разпореждане всички имоти , за които гражданите не разполагат с вещноправен титул , да се считат, съответно актуват като общинска собственост, е в нарушение на залегнали на Конституцията , развити в ЗДС и ЗОбС включително , основополагащи за правовата държава принципи за гарантиране неприкосновеността на частната собственост.
Правилен е и решаващият извод на Варненски окръжен съд по основанието на иска ,предвид установените по делото обстоятелства , а негативните твърдения на ответната защита за липса на проведено пълно доказване по отношение на придобивната давност като основание на правото на собственост , са неоснователни . Имотът е с наследствен произход , бил е във владение на бащата на ищеца към 1950г,който го е получил от по- далечните свои наследодатели ,а от 1976г е във владение на самия ищец и това владение продължава необезпокоявано . Обсъдените в тази насока свидетелски показания са конкретни ,не са противоречиви и кореспондират с писмените доказателства Последиците от липсата на документ, обективиращ титул за собственост ,законът не скрепва с основание такъв имот да се счита за общински ,т.е да бъде обобществен .
Окръжният съд е съобразил доказателствата по делото и доводът за незаконосъобразност на решението е неоснователен. Съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна ,не са налице и изводите на Варненски окръжен съд са обосновани .
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №69 от 17.01.2008г по гр. д. № 1741/2007г г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: