1
РЕШЕНИЕ
№ 189/07.10.2013 г.
В името на народа
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Даниела Цветкова
като изслуша докладваното от съдията Л. Андонова гр.дело № 744 по описа за 2011 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.
Касаторът [фирма] обжалва решение от 5.3.2011 г, постановено по гр.дело № 9886/2010 г на СГС, Втори „Г” въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 21.7.2008 г на СРС, 58 състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] срещу В. Е. В. и И. Е. К. установителен иск за признаване за установено, че ищцовото дружество е собственик на имот с бивш пл.№…, к.л…. по плана от 1939 г на м.”Н.” или тази част от него, която попада в УПИ .., кв…., местност[жк]по сега действащия регулационен план на [населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния закон, свеждащо се то това, че съдът е постановил съдебния акт по съществото на спора на основания, извън исковата молба, с която е бил сезиран.Предявеният от ищеца иск е бил инцидентен установителен, а съдът се е произнесъл по положителен установителен иск, поради което решението е недопустимо и следва да се обезсили.Подържа, че на ответниците незаконосъобразно е реституиран процесния имот по реда на ЗСПЗЗ при липса на законовите предпоставки за това, тъй като е бил включен в капитала на ищцовото дружество по реда на чл.8 от З. /отм/.
Ответниците по касация В. Е. В. и И. Е. К. вземат становище, че касационната жалба е неоснователна.Молят решенията на въззивния и на първоинстанционния съд, в частта относно предявения установителен иск да бъдат обезсилени, тъй като се касае за насрещен установителен иск, съединен в делбеното производство след първото по делото съдебно заседание, поради което не е следвало да бъде разгледан от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
С определение № 215/23.4.2012 г, постановено по делото Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение с оглед задължителните разрешения, дадени с ТР 1 от 19.2.2010 г на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г на ОСГК, а именно, че в касационното производство в стадия на селектиране на касационните жалби следва да намери приложение т.10 от ТР 1/2001 г на ОСГК и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му ще се реши с решението по същество на подадената касационна жалба.
От данните по делото се установява следното :
На 26.4.2006 г ищците В. Е. В. и И. Е. К. са предявили срещу [фирма], [фирма], Индустриален холдинг [фирма], дъщерна фирма на „Х.” с наименование „Х.”, [фирма], С. Г. В., Е. И. И., Г. И. К. и държавата чрез МРРБ иск за делба на сграда, състояща се от четири етажа, сутерен и терасовиден етаж със застроена площ от 724 кв.м на всеки етаж и сутерена или обща разгърната площ от 4344 кв.м, при граници на етажите-от четири страни двор, която сграда е построена в УПИ .., от кв.. по регулационния план на [населено място],, одобрен със заповед № 172/19.6.1972 г в м. ж.к”Г.”, целият с площ от 23 281 кв.м, която сграда ищците сочат, че попада частично във възстановения им с решение на ПК „С.” № 338/28.12.1999 г недвижим имот пл.№ …, к.л… по плана от 1939 г на м.”Н.”, сега имот пл.№ …, к.л. .. по кадастралния план от 2000 г, представляващ ливада с площ от 1650 кв.м, четвърта категория, находяща се в строителните граници на [населено място], С., м. „Ч.” при граници по нотариален акт № ../… г, т…, рег.№ .., дело № ../… г : изток-улица и паркинг, запад-имот пл.№ .., север-имот пл.№ .. и юг-имот пл.№ ….Ищците претендират правото на собственост върху сградата по приращение на основание чл.92 от ЗС.
В първата фаза на делбеното производство ответникът [фирма] е предявил на основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ срещу ответниците В. Е. В. и И. Е. К. установителен иск за собственост на частта от възстановения на ищците недвижим имот в която, частично попада сградата, предмет на делбата.Първоинстанционният съд не е приел за разглеждане посочения установителен иск като е счел, че същият не може да бъде съединен за разглеждане в особеното исково производство каквото е делбеното, поради което следва да бъде разгледан по общия ред в отделно исково производство.С определение № 508/19.7.2002 г по ч.гр.дело №[ЕИК] г Софийски градски съд е върнал делото на първоинстанционния с указания установителния иск за собственост по чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ да бъде присъединен и разгледан в делбеното производство.
С решение от 21.7.2008 г, постановено по гр.дело № 817/2000 г, Софийски районен съд, 58 състав е отхвърлил предявения иск по чл.34 ал.1 от ЗС за делба на процесната сграда, и предявения от [фирма] срещу В. Е. В. и И. Е. К. иск за собственост на терена, който е възстановен на ищците, и в който частично попада сградата.
Първоинстанционното решение е обжалвано само от [фирма], в частта, с която по отношение на В. Е. В. и И. Е. К. е отхвърлен иска за собственост по чл.97 ал.1 от ГПК /отм/.В останалата част решението на СРС е влязло в сила.
С решение от 5.3.2011 г по гр.дело № 9886/2010 г, Софийски градски съд, Втори „Г” въззивен състав е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която установителния иск е отхвърлен като неоснователен.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесният имот не е индивидуализиран според актуалния му статут и не представлява годен обект на иск за собственост.Претендирания имот представлява единствено неиндивидуализирана част от УПИ II в кв.52.Приел е също, че изслушаните по делото експертизи касаят УПИ II, а не процесния недвижим имот № 4433 от к.л.15.Поради това от доказателствата по делото не се установява активната материално правна легитимация на ищеца по предявения иск.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Спори се по делото дали предявеният установителен иск по чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ представлява насрещен установителен или инцидентен установителен иск.
За да бъде даден отговор на този въпрос следва да бъде разгледана спецификата на делбеното производство като особено исково производство.Целта на това производство е прекратяване състоянието на съсобственост върху общата вещ или съвкупност от вещи и установяване какви са правата на страните в съсобствената вещ. Тези въпроси се разрешават в първата фаза на делбеното производство с решението по чл.344,ал.1 ГПК/чл.282,ал.1 ГПК/отм./. В тази фаза непосредствената цел е установяване съществуването на съсобствеността, разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ, доколкото това е допустимо в делбеното производство. Преценката дали е допустимо съединяване на даден правен спор в първата фаза на съдебната делба се прави с оглед значението на решението по допускане на делбата и разпоредбите на чл.279 ГПК-/отм./ и чл.281 ГПК-отм./.
Следователно исковете, които се разглеждат в първата фаза на делбеното производство разрешават спорове относно имота, предмет на делбата, относно страните и относно делбените квоти.В първата фаза на делбеното производство е допустимо съединяването на установителни искове, но не допустимо съединяването на всякакви права, предявени по формата на индидентни такива и въздигнати по този начин в главен предмет на делото.
В качеството си на установителен иск инцидентният установителен иск по чл. 118 ГПК /отм./ изисква наличието на преюдициално оспорено правоотношение, на което чрез този иск се дава самостоятелна защита чрез сила на присъдено нещо. Чрез инцидентния установителен иск преюдициалното правоотношение се превръща в предмет на делото, наред с обусловеното право, което е било първоначалния предмет на делото. Законът постановява, че страната иска от съда да се произнесе „и относно съществуването или несъществуването“ на преюдициалното правоотношение, т.е. че един нов предмет на делото се прибавя към досегашния спорен предмет.Съгласно чл. 118 ГПК /отм./ инцидентният установителен иск има за предмет преюдициално спрямо предмета на основния спор правоотношение.Така основния спор по настоящото дело касае иск за делба на пететажна сграда, за която ищците твърдят, че е съсобствена на основание чл.92 от ЗС. Ответникът-ищец по установителния иск твърди, че е собственик на част от терена, върху който е разположена сградата и който терен е възстановен на ищците с решение на поземлената комисия.Действително предявения установителен иск по чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ има връзка с предмета на делото, затова той може да бъде определен като насрещен иск.Той не е по характера си инцидентен установителен иск, чието съединяване е допустимо в делбеното производство, тъй като последното представлява особено исково производство, в чиято първа фаза могат да бъдат установявани инцидентно права, но само доколкото същите са свързани с главния предмет на делото : наличието или липсата на съсобственост, страните и квотите.Следователно недопустимо е в делбата страните свободно и по свое усмотрение да съединяват всякакви инцидентни установителни искове, които имат връзка с главния предмет на делото, но от изхода по тях не зависи уважаване на иска за прекратяване на съсобственост.Противното виждане би създало порочна съдебна практика, която да доведе до съединяване на всевъзможни установителни претенции в първата фаза на делбеното производство.Възникналите между страните спорове, доколкото не са пряко свързани с предмета на делбата следва да бъдат разглеждани по общия ред извън рамките на особеното исково производство.Такъв спор е и настоящия. Предявяването му с насрещен иск е следвало да стане в рамките на преклузивния срок по чл.104 ал.1 от ГПК /отм/, а именно най късно в първото по делото съдебно заседание.В разглеждания случай първото по делото редовно съдебно заседание е проведено на 8.5.2000 г , насрещната искова молба е постъпила в съда на 31.10.2001 г, т.е.повече от година след проведеното по делото първо редовно съдебно заседание.Поради това предявения насрещен иск е недопустим, а постановеното по него решение следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо.
Обстоятелството, че с определение № 508/19.7.2002 г по ч.гр.дело №[ЕИК] г, Софийски градски съд е дал указания производството по установителния иск да бъде съединено за разглеждане в делбения процес не прави недопустимото процесуално действие валидно и не санира порока му.Указанията на въззивната инстанция не са задължителни за настоящия съд който може да констатира липса на валидни предпоставки за съединяване на иска в делбения процес.
Процесуалният въпрос за допустимостта на иска, по който е допусната касационна проверка, е разрешен от въззивния съд в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което е постановено решение по недопустим иск. На основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК то ще бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.
По касационна жалба вх.№ 57104 от 28.5.2012 г срещу решение № 2832 от 18.4.2012 г постановено по гр.дело № 9886/2010 г по реда на чл.193 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу решението, с което въззивният съд е отхвърлил като неоснователна молбата на [фирма] за допълване на решението от 5.3.2011 г в частта относно разноските.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна, а постановеното решение е правилно като краен резултат.
Съгласно разпоредбата на чл.64 ал.1 от ГПК /отм/ при действието на която разпоредба е протекло производството по чл.193 ал.1 от ГПК /отм/ заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.Следователно отговорността за разноски възниква в хипотеза, при която предявеният иск е изцяло или частично уважен.В разглеждания случай предявеният иск по чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ е приет за недопустим, поради което ищецът по него няма право на разноски.
Поради това въззивното решение постановено по реда на чл.193 ал.1 от ГПК /отм/ е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 5.3.2011 г, постановено по гр.дело № 9886/2010 г на СГС, Втори „Г” въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 21.7.2008 г на СРС, 58 състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] срещу В. Е. В. и И. Е. К. установителен иск за признаване за установено, че ищцовото дружество е собственик на имот с бивш пл.№ …, к.л. 15 по плана от 1939 г на м.”Н.” или тази част от него, която попада в УПИ …., кв.57, местност[жк]по сега действащия регулационен план на [населено място].
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №.744/2011 г на ВКС, Първо гражданско отделение в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2832 от 18.4.2012 г, постановено по гр.дело № 9886/2010 г по реда на чл.193 ал.1 от ГПК на СГС, Втори „Г” въззивен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.