4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№190
София.16.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2588/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация „С.-2005”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. Д., срещу решение № 89 от 11.04.2014 г. по в.т.д. № 57/2014 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 48/14.11.2013 г. по т.д. № 57/2013 г. на Окръжен съд – Търговище. С посоченото първоинстанционно решение е отхвърлен предявения срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.193 и сл. ЗЗД за връщане на закупена с фактура № 799 от 27.08. 2012 г. машина – адаптер за царевица, марка 8 GERINGHOFF, модел RD 6-75 и връщане на дадената по сделката сума от 34 735.54 лв., ведно с лихва за забавата от 05.04.2013 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради непроизнасяне по всички твърдяни в исковата молба обстоятелства, недаване на указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и липсата на доклад по чл.146 ГПК, съдържащ указание за разпределението доказателствената тежест по всички поддържани обстоятелства. Наред с това, касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи на кооперацията, не е преценил изцяло приетото експертно заключение и се е позовал на неотносими доказателства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на процесуалноправни въпроси относно задължението на съда да даде правилна правна квалификация на иска; да даде указания относно подлежащите на доказване факти при неточни указания от първата инстанция; да даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, изразяващи се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум; задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания на въззивника и относно разпределението на доказателствената тежест по отношение на спорно обстоятелство. По тези въпроси касаторът поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на множество решения на ВКС. Поставени са и следните материалноправни въпроси: „ Наличието на приет „български стандарт” по смисъла на § 1, ал.2 от Закона за националната стардартизация, приложението на който не е въведено като задължително с нормативен акт по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗНС, представлява ли предпоставка и критерий за определяне на обикновеното употребление на вещ по смисъла на чл.193 от ЗЗД на дадена вещ и липсата на приет „български стандарт” по смисъла на § 1, ал.2 от Закона за националната стардартизация, възпрепятства ли определяне на обикновеното употребление по смисъла на чл.193 от ЗЗД на дадена вещ”. Твърди се, че по тези въпроси липсва съдебна практика, а правната уредба не дава ясна и пълна рекламентация, поради което е налице основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. Д., счита искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, а по същество поддържа доводи за правилност на атакувания въззивен съдебен акт. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване решение и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съдебен състав, квалифицирайки предявения иск по чл.195, ал.1, вр. с чл.193 ЗЗД, вр. с чл.324 ТЗ, е приел, че доставената от ответното дружество вещ е годна за обикновената й употреба, основавайки този извод на приетата пред първата инстанция техническа експертиза според която няма изрично установено междуредово разстояние за сеитба на царевица по БДС, независимо от установената практика за засяване на царевицата на междуредово разстояние 70 см., но и използване на по-големи междуредови разстояния. Въззивният съд е възприел експертното становище и в останалата му част – по отношение на необходимото съответствие между редовете на сеялката със комбайна/адаптера за жънене/, с цел да се избегне загуба на добив както и допълнителни разходи при събиране на реколтата и по отношение на параметрите на адаптера, видни от снимките, изпратени от ответното дружество на ищцовата кооперация.
Решаващият състав е направил извод, че ответникът не е доставил на ищеца вещ с недостатъци, поради което липсват законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му по предявения иск.
В мотивите към решението е констатирано, че друг е въпросът дали не е налице порок на волята на ищеца, обоснован евентуално с грешка в предмета, какъвто иск обаче не е предявен.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Налице са данни за вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по нередовна искова молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум с оглед поддържаните от ищеца обстоятелства и за грешка в предмета по сключения договор за търговска продажба и липсата на изрично формулирано искане във връзка с така твърдяния порок на волята на кооперацията – купувач. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС следва да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, като конкретната преценка се извършва с решението по същество. В този случай не следва да се поставя конкретен правен въпрос, както е процедирал жалбоподателя в част от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 89 от 11.04.2014 г. по в.т.д. № 57/2014 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение.
УКАЗВА на касатора Земеделска кооперация „С.-2005” със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.7, адвокат А. Д., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 694.71 лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В съобщението до касатора да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: