Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. София,12 ноември .2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МИХОВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при секретаря Мира Недева и
с участието на прокурора от ВКП Д.
като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 729/2019 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на адв. Р. А. и на подсъдимия И. Г. П. срещу решение № 176 от 25.04.2019 г. на АС- София по внохд № 1004/2018 г.
В тях са заявени касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като разследването не е проведено всестранно и пълно, като съдът допуснал нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Не са положени усилия за проверка обясненията на подс. П., в които сочи друго лице за автор на деянието, като по този начин е нарушено правото му на защита. Изразено е несъгласие с размера на определеното наказание, което е явно несправедливо.
В съдебното заседание пред ВКС, защитникът поддържа становището си в касационната жалба като излага подробни аргументи.
Подс. П. настоява за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане, за да докаже, че е невинен.
Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение на САС не страда от посочените в него пороци и следва да остане в сила.
ВКС след като се запозна с доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното :
Касационните жалби на подс. П. и на адв. А. са основателни.
С присъда № 128 от 29.05.2019 г. по нохд № 5583/17 г. СГС е признал подсъдимия И. Г. П. за виновен в това, че между 19,27 и 19,35 часа на 12.11.2014 година в [населено място] от АТМ устройство № 01062414 в съучастие с неустановено по делото лице в условията на продължавано престъпление – с пет деяния използвал платежен инструмент–банкова карта, издадена от „У. б.к“- АД на Н. Д. И., без нейно съгласие, като изтеглили общо сумата от 2000 лв., като деянието не съставлява по- тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим, както и глоба в размер на 3 000 лв., като го е оправдал за това да е извършил деянието в съучастие с П. П. Й..
Признал е подс. П. П. Й. за невиновен в това, че между 19,27 и 19,35 часа на 12.11.2014 година в София от АТМ устройство № 01062414 в съучастие с И. Г. П., в условията на продължавано престъпление – с общо седем деяния е използвал платежен инструмент –банкова карта издадена от „У. б.“ АД на Н. Д. И., без нейно съгласие, като помагач на И. Г. П. да е изтеглил общо сумата от 2000 лв., като деянието не съставлява по- тежко престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдавал по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК
Осъдил подс. И. Г. П. да заплати направените по делото разноски в размер на 785,48 лв. по сметка на СГС и пет лева за издаването на изпълнителен лист.
По жалба на подс. П. в САС е образувано внохд № 1004/18 г. С решение № 176 от 25 април 2019 г. САС е потвърдил присъдата на СГС.
Не е лишено от основание оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на съда, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия П.. Инстанциите по същество не са провели всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства от значение за разкриването на обективната истина по делото. Игнорирали са задължението да формират вътрешното си убеждение след обективно разследване, като използват всички процесуални способи и средства, предвидени в НПК за разкриване на обективната истина, с което са се отклонили от залегнали в чл.13 и чл. 14 от НПК стандарти. Съображенията се основават на следното :
В хода на първоинстанционното производство подсъдимият П. е дал обяснения, в които е отрекъл участието си в инкриминираното деяние, като твърди, че в деня на извършване на престъплението – 12.11.2014 г. се е намирал извън страната. След като се е запознал със заключението на лицево идентификационната експертизата, приета от СГС, е посочил С. С. М. като лицето, което според него е заснето от камерата на АТМ устройството. Съдът е изискал от Първо РПУ на МВР снимков материал за посоченото лице, от където са постъпили копия от заявления за издаване на документ за самоличност и снимки към тях. Направена е констатация от прокурора при СГП, че лицето от тях действително има външна прилика с подсъдимия, с което е мотивирано искане за назначаването на лицево идентификационна експертиза, която да даде отговор дали подсъдимият или назованият от него мъж е заснет на видеозаписа от камерата на АТМ- устройството, от което с картата на св. Д. е изтеглена сумата от 2000 лв.
Първоинстанционният съд е счел, че „няма основания“ за уважаване на искането, тъй като по делото „били назначени и изслушани две идентификационни експертизи, които „давали отговор на въпроса кои са заснетите лица на предоставения им снимков материал от АТМ –устройството“/л.124/. В същото съдебно заседание е обявил съдебното следствие за приключено и е постановил присъда, с която е признал подсъдимия П. за виновен. Съдът е приел в мотивите, че обясненията на подсъдимия не кореспондират с експертните становища, в които са открити общо 11 признака на съвпадения на заснетия от камерата на АТМ устройството мъж, с лицето на подсъдимия.
При въззивното разглеждане пред САС защитата е представила: 1. декларация от сръбския гражданин М. Т., съгласно която, подсъдимият се е намирал при него за периода 13-18 ноември 2014 г. и 2. удостоверение № 4799 от 27.09.2018 г., издадено от началник служба БДС при СДВР /л.25/ в което е отразено, че в системата „справки МВР“ за подсъдимия са регистрирани два броя преминавания през ГКПП на страната – напускане на 15.09.2014 г. през ГКПП – Видин и завръщане на 18.11.2014 г. в 9,48 ч. през ГКПП- К.. Защитата е настояла пред съда за назначаването на повторна лицево идентификационна експертиза за съпоставка на заснетото от камерата на АТМ- устройството лице със С. С. М. с приложените за него снимки от БДС при МВР.
В изпълнение на правомощията си като втора – първа инстанция по фактите, въззивният съд е допуснал провеждането на допълнително съдебно следствие, като е приел писмените документи и е назначил поисканата експертиза. За изготвянето и вещите лица са счели, че приложения на л. 113 и сл. от нохд № 5583/17 г. снимков материал не е достатъчен и че е необходим сравнителен снимков материал, за който М. следвало да се яви лично в лабораторията на НИК- МВР. Това е наложило призоваването му. Търсен е на адрес в [населено място],[жк], ет. 3, ап.12, като по сведения на собственика на жилището, той никога не е живял там. Изискана е справка от НБД- Население, за постоянен и настоящ адрес. Направени са запитвания до мобилните оператори -А1, „Виваком“ и „Теленор- България“ за адреси и телефонни номера на М.. От НСлС служба е направено запитване – дали се намира в следствените арести и затворите, от ГД- Гранична полиция за пътуванията му извън страната, които не са дали резултат. Изискана е справка от НБД- Население за адрес на съпругата на М.- К. М. М. и на сина му. Постъпила е информация за техен настоящ и постоянен адрес в София,[жк], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 228. За М. С. М.- пълнолетен син на М. е постъпила информация за адрес за призоваване в [населено място], Район „П.“,[жк], ап. 37, вх. Б, от където призовката е върната в цялост с отбелязване, че адреса е посещаван многократно и никой не отговаря на оставените бележки.
При това положение, въззивният съд е счел, че е изчерпал всички възможности за установяване на М. и че са събрани „доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на делото“, поради което е отменил определението за назначаване на експертизата.
Настоящият съдебен състав не споделя този извод и намира, че в нарушение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК, съдебният състав не е направил всичко възможно за събиране и проверка на доказателствата имащи значение по делото. Обясненията на подсъдимия като годно доказателствено средство в процеса съгласно чл. 107, ал.5 от НПК винаги подлежат на внимателна проверка и съпоставка с останалите доказателства, независимо в кой стадии от производството са били депозирани и в този смисъл практиката на касационната инстанция е последователна/ Р 639–05 г. к.д. №989/04 г. Първо НО, Р №430/15 г. по к.д. № 1289/14 г. Първо НО и др. /. Това не е направено от съда, като по този начин съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимия да сочи доказателства, които го оправдават. Този недостатък в дейността на съда не се компенсира с предприетите действия по издирване на М. и с твърдението, че останалите доказателства компрометират достоверността на обясненията му. Съдът не е проверил със средствата на НПК версията, че подсъдимият се е намирал извън пределите на страната на 12.11.2014 г. и че друго, конкретно сочено от него лице е участвало в деянието. Налични са данни, които внасят съмнение в обвинителните доказателства, което е налагало проверката им, включително чрез запитване към мобилния оператор, обслужвал телефона на подсъдимия, дали съхранява информация за проведени разговори в роуминг на 12.11.2014 г.
На следващо място не е направено всичко възможно за установяване на лицето, сочено като извършител на деянието, с оглед предоставянето на снимков материал за извършването на сравнително изследване и изготвяне на лицева идентификационна експертиза, която би могла да внесе яснота по спорните за страните въпроси.
Становището и на двата състава по същество, че по делото са събрани достатъчно доказателства, позволяващи правилното решаване на делото е неубедително защитено и не държи сметка на това, че експертизите, на които съдилищата се позовават за да обосноват авторството на деянието в лицето на подс. П. не са доказателство или доказателствено средство по смисъла на НПК и не установяват доказателствени факти, а са способ за тяхната проверка. Наличието на първично доказателство, каквито са обясненията на двамата подсъдими, отричащи участието си в деянието и сочещи друго лице като автор, задължава съда да прояви по- голямо усърдие в изясняване на персоналната идентификация на извършителя на деянието, което неминуемо преминава през установяване на св. М.. За него следва да се изискат допълнително справки : от Националния Осигурителен институт за местоработата му- за да бъде призован от там, справки от А1 / тъй като има данни, че подсъдимият е негов абонат /с оглед установяване на адрес, който е предоставен при сключване на договора/. На следващо място следва да бъдат призовани съпругата и пълнолетния му син за изясняване на местоприбиваването му. Следва да се проведе допълнителен разпит на подсъдимия, тъй като в писмените си бележки, които не са източник на доказателства, сочи, че разполага със сведения за адреса на фирмата, в която работи М. и най- накрая, да бъде обявен за издирване.
Поради изложените до тук съображения, настоящия касационен състав прецени, че следва да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т.4 от НПК, като отмени въззивното решение и върне делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание за изпълнение на дадените указания. При този развой на делото касационната инстанция няма задължение да обсъжда оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание на подс. П..
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354,ал.1, т. 4 от НПК
ВКС –Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 176 от 25.04.2019 г. на Апелативен съд – София по внохд № 1004/2018 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател : Членове : 1. 2.