О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София,15.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 949/2009 г.
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на Г. С. Ш. от[населено място] за изменение на решение № 231 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 949/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта за разноските- адвокатско възнаграждение, които е осъден да заплати на другата страна. Молителят счита, че адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, и иска разноските да бъдат намалени.
Ответницата по молбата С. П. Р. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Молбата е процесуално допустима.
С решение № 231 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 949/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., е оставена без уважение молбата на Г. С. Ш. за отмяна по чл.303 ал. 1 т. 1 ГПК на решението от 13.06.2008 г. по гр.д. № 3786/2007 г. Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отд., с което е признато за установено, че ищцата С. П. Р. е собственик на 80,22% ид.части от недвижим имот-апартамент в[населено място] поради частична трансформация на нейни лични средства на основание чл.21 ал.2 СК, и молителят е осъден да заплати на ответницата по молбата, представлявана от пълномощник-адвокат, заплатените разноски за производството- адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв.
Молбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК предвижда възможност за намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение ако то е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но тя е ограничена до минимално определения размер по чл. 36 ЗАдв., в ал.2 на който е посочено, че договореното възнаграждение между адвоката и клиента не може да бъде по- ниско от предвидения в Наредба на В. адвокатски съвет размер за съответния вид работа Съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 78 ал. 4 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. В случая минималното възнаграждение за защита на ответницата по молбата по делото с оглед определения интерес и съобразно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, е 1 490,64 лв., респ. трикратния му размер е 4 471,92 лв. Договореното и заплатено възнаграждение по договора за правна защита е 4 000 лв., т.е. под регламентирания размер, до който е допустимо намаляването му. Предвид изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. С. Ш. от[населено място] за изменение на решение № 231 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 949/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: