Решение №192 от 40151 по търг. дело №656/656 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                               
                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
 
                                                                    N 192
 
                                            София,   04.12.2009 година     
           
 
            Върховният  касационен  съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение   в съдебно заседание  на четвърти ноември    две хиляди и девета година    в състав:
 
                                                           
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА
                                                               ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР  ДОМУЗЧИЕВ
                                                                                        КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА
                                                                                          
при участието на секретаря   Ирена  Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова 
т.дело N  656/ 2009 година
 
Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба на “ Н. – А. – Х. ”, представляван от изпълнителния директор Д, за отмяна на решение № 148 от 16.02.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на решение от 17.01.2008 г. по гр.д. № 529/2007 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав, молителят е осъден да заплати на „Вертфлайш Г. – гр. В., Германия сумата 106 000 лева по договор за спогодба, сключена по повод доставка на говеждо месо, ведно със законната лихва от 08.04.2003 г. и разноски по делото в размер на 9 200 лева.
В молбата се поддържа, че в резултат на допуснати нарушения на процесуалните правила по призоваване на „Н”, в качеството му на ответник по делото и поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.51, ал.4 ГПК/отм./ дружеството е било лишено от възможността да участва в делото и да защити правата си по предявения срещу него иск. От друга страна се твърди, че още при първоначалното разглеждане на делото от СГС/т.д. № 510/2003 г./ с определение от 17.03.2003 г. е прекратено производството по отношение на „Н” ООД. Независимо от това, въззивният съд, постановил решението, предмет на молбата за отмяна изпратил съобщение за подлежащото на касация решение не на ответника „Н”, а на „Н” ООД. Независимо от неизпращането на съобщение до надлежния ответник по делото/ въззиваем в производството пред САС/ съдът приел, че решението е влязло в сила и издал изпълнителен лист. По съображения в молбата, поддържани в открито заседание на 04.11.2009 г., се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по молбата – „В” Г. , гр. В., Германия, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за отмяна на въззивното решение за неоснователно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор, поддържани в съдебно заседание.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като има за предмет решение на Софийски апелативен съд по т.д. № 745/2008 г., което не е влязло в сила.
Основателни са доводите в молбата за липса на изпратено съобщение за постановеното въззивно решение до надлежния ответник в процеса. Действително, при първоначалното първоинстанционно разглеждане на спора/гр.д. № 519/2003 г. по описа на СГС, ТО, VI-1 състав/ с влязло в сила определение от закрито заседание на 17.10.2003 г. производството по делото е прекратено в частта му срещу ответника „Н” ООД. Извън предмета на настоящото производство е преценката доколко е правилно определението за прекратяване предвид данните по делото за извършени преобразувания по реда на чл.261 ТЗ и правните последици от тях. Затова не може да се обсъждат и доводите на молителя в тази насока. Търговско дружество „Н” ООД не е конституирано като страна по делото във въззивното производство/при повторното разглеждане на спора от АС-София/, независимо от разпореждането на съдията докладчик за призоваване на посоченото дружество за съдебно заседание на 21.11.2008 г. и последващото приложение на фикцията по чл.51, ал.4 ГПК/отм./ При разглеждане на делото във АС – София, по отношение на единствения надлежен ответник в процеса, имащ качеството на въззиваем/ сега молител/, също е приложена фикцията за редовност на призоваването по чл.51, ал.4 ГПК/отм./. В тази насока съдът е взел предвид отразените от длъжностното лице връчител данни във върнатата в цялост призовка за посоченото открито заседание и последния вписан в регистъра адрес на управление на дружество по служебно изисканото от СГС, Фирмено отделение удостоверение за актуално състояние на „Н”. Независимо от тези обстоятелства, не е изпратено съобщение за постановеното въззивно решение до ответника „Н”/заедно с препис от решението/ нито такова е приложено по делото с изрично отразяване редовността на съобщаването съгласно чл.51, ал.4 ГПК/отм./ Ето защо, следва да се счете, че за ответника/сега молител/ не е започнал да тече предвиденият едномесечен срок за касационно обжалване. Едва след прилагане на съобщението по делото, с приложен препис от решението/чл283 във вр. с чл.7, ал.2 ГПК/ с отразяване на извършена от съда преценка за приложение на законовата фикция за редовност на съобщаване на решението и след изтичане на предвидения законоустановен едномесечен срок за касационно обжалване, считано от прилагане на чл.51, ал.4 ГПК/отм./ въззивното решение следва да се счита за влязло в сила. По делото е изпратено съобщение, заедно с препис от решението на АС – София само до „Н” ООД, което няма качество на ответник в процеса. Затова прилагането на разпоредбата на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./, с разпореждане на съда от 20.02.2009 г., по отношение на последното дружество е ирелевантно.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС приема, че след като не е изчерпан процесуалният ред за инстанционно разглеждане на делото, решението на Апелативен съд – София не може да се счете за влязло в сила на основание чл. 219 б.”б” ГПК/отм./ сега чл. 296, т.2 ГПК. Затова то не може да бъде предмет на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и сл. ГПК. Това обуславя и извод, че към настоящия момент е недопустимо да се преценяват доводите на молителя, които са пряко относими към инвокираното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, нито да се обсъждат възраженията на ответника по молбата.
С оглед горните констатации и изводът за недопустимост на молбата за отмяна, имаща за предмет невлязло в сила въззивно решение, основателно е особеното искане на молителя за връщане на внесеното по реда на чл.309 ГПК обезпечение.
 
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената „Н”, молба по чл.303 ал.1, т.5 ГПК за отмяна на решение № 148 от 16.02.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на Софийския апелативен съд.
ИЗПРАЩА делото на Софийския апелативен съд за предприемане на необходимите процесуални действия за надлежно съобщаване на въззивното решение.
ОТМЕНЯ определение № 396 от 19.06.2009 г. по ч.т.д. № 450/2009 г. за спиране изпълнението на решение № 148/16.02.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на Апелативен съд – София.
ОСВОБОЖДАВА внесеното от „Н” А. по сметка на ВКС обезпечение в размер на 106 000 лева, като указва на молителя да посочи номер на сметка, по която сумата да бъде преведена от счетоводството на ВКС.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 

Scroll to Top