О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 09.12.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 377 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “А”ООД срещу тази част от Решение № R* от 10.03.2008 год. по гр.д. № 608/2007 год. на Бургаския окръжен съд с която е оставено в сила решението по гр.д. № 2350/2006 год. на Бургаския районен съд за осъждането на дружеството да заплати на „Металстрой“А. сумата 9556.80 лв.
Въззивното решение е постановено по жалбата на ”М”А. срещу решението от 20.04.2007 год. по г.д. № 2350/06 год. на Бургаския районен съд. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от “М”А. г. П. срещу “А”ООД срещу иск с правно основание чл.82 вр.чл.258 ЗЗД вр.чл.288 ТЗ за сумата 9556.80 лв. ред.
Последователно подържаната теза на “А”ООД е, че е изправна страна по договора.
Първоинстанционният съд е приел, че вредата е причинена в периода по чл.2 от двустранния протокол вр.чл.2 от договора, поради което на основание чл.5 ал.1 от договора е ангажирана отговорността на изпълнителя-ответник. Въззивният съд е прил, че вредата е възникнала в различен период, но отговорността на изпълнителя се е простирала и върху него, поради незадължителност на писмената форма по чл.13 от договора.
Заявеното основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторът се позовава на противоречие с постоянната практика на ВС и ВКС по чл.9 ЗЗД, регламентиращ свободата на договаряне – ТР № 122/1986 год. на ОСГК; Решение № 147/25.05.1994 год. по гр.д. № 690/1993 год. на ІV г.о. на ВКС; Решение № 16/02.02.1959 год. по гр.д. № 132/1958 год. на ОСГК на ВС и Решение № 425/08.06.2000 год. по гр.д. № 10/2000 год.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице. Въпросът за свободата на договаряне и по-конкретно, задължителността на договорните клаузи е съществен материално-правен въпрос. В конкретния случай, изводът на въззивния съд е обусловен от разбирането му, че договорна клауза (чл.13 от договора), регламентираща способите за изменение в параметрите е под режима на чл.133 ГПК (отм.) и промяната може да бъде установявана с гласни доказателства. Въпросът е принципен. Дали тълкуването на закона от страна на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС е по съществото на спора.
Касаторът ще следва на основание чл.18 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП да внесе по сметката на съда държавна такса в размер на 191.14 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № R* от 10.03.2008 год. по гр.д. № 608/2007 год. на Бургаския окръжен съд в обжалваната от „А. П. 05″ЕООД част.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 191.14 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото за _________ за която дата страните да бъдат призовани след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.