4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
С., 14.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2562/2014 г.
Производството е по чл. 303, т. 5 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане от 04.03.2013 г. по изп. д.№ 20128600400004/2012 г. по описа на ЧСИ В. Матова, рег. № 860, с район на действие Софийски градски съд. С атакуваното постановление в полза на ответника [фирма], [населено място] е възложен собствения на молителя недвижим имот – апартамент № 48, находящ се в [населено място], район „В.”, [улица], сграда № 4, вх. Г, ет. 3.
Искането за отмяна е аргументирано с твърдението на [фирма] – ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, за ненадлежното му представляване в същото поради факта, че неговият процесуален пълномощник – адвокат Ч. Д. е бил упълномощен и е взел участие в това производство и като представител на страна с противоречиви интереси, а именно – на присъединения взискател „Фернси Холдингс Лимитит” със седалище в Г., явяващ се кредитор на [фирма] по силата на учреден особен залог на търговското му предприятие.
Позовавайки се на нормата на чл. 43, ал. 2 от Закона за адвокатурата, установяваща забрана страни с противоречиви интереси да бъдат представлявани от един и същ адвокат, молителят поддържа, че изпълнителното производство се е развило незаконосъобразно, като неконстатирането на този факт от ЧСИ представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ненадлежното му представляване и е основание за отмяна на постановлението за възлагане на процесния имот.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 14.07.2014 г. и в писмени бележки от 21.11.2014 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 305 ГПК. Поради това и като насочена срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно т. 2 от ППВС № 2/77 г. и решение № 90 от 01.11.1972 г. на ОСГК на ВС, същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, ненадлежното представляване на страната, като резултат от нарушаване на съответните правила, е основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В случая, обаче, от данните по делото не може да се направи извод, че това основание е налице.
На първо място, молителят не е посочил кое е процесуалното правило, което е нарушено и чието нарушаване е довело до ненадлежното му представляване в изпълнителното производство, завършило с атакуваното постановление за възлагане от 04.03.2013 г. Сам по себе си, фактът, че за част от това производство процесуалният пълномощник на молителя [фирма], [населено място] е бил упълномощен и от друг участник в процеса – от заложния кредитор и присъединен взискател „Фернси Холдингс Лимитит”, не означава ненадлежно представителство. Преди всичко, следва да се отчете обстоятелството, че процесуалните действия, извършени от адвокат Д. от името на [фирма], се изразяват единствено в получаването на съобщенията за насрочените две публични продани, съответно – на 08.05.2012 г. е получено съобщението за първата продан (която впоследствие е обявена за нестанала), а на 20.09.2012 г. е получено съобщението за втората продан, при която е издадено процесното постановление за възлагане. Същевременно, обаче, съобщение за втората публична продан е получено и от адвокат В. Б., която заедно с адвокат М. А., е била процесуален представител на ипотекарния длъжник [фирма] през цялото изпълнително производство, видно от приложеното нотариално заверено пълномощно от 22.04.2009 г.
Особено съществено в случая е и обстоятелството, че към датата на издаване на атакуваното постановление за възлагане – 04.03.2013 г. – адвокат Д. вече не е бил процесуален представител нито на молителя [фирма], нито на присъединения взискател „Фернси Холдингс Лимитит”, тъй като двете дружества са оттеглили дадените му пълномощия, което се установява от депозираните пред ЧСИ молби, съответно – вх. № 716 от 13.02.2013 г. и вх. № 675 от 12.02.2013 г. Към посочената дата процесуалното представителство на молителя е осъществявано само от първоначално упълномощените от него адвокати М. А. и В. Б. въз основа на общото пълномощно от 22.04.2009 г., за което няма данни да е оттегляно, както и въз основа на изричното пълномощно в полза на адвокат М. А., депозирано пред ЧСИ с вх. № 546 от 05.02.2013 г., чрез когото именно на 12.03.2013 г. на молителя е връчено процесното постановление за възлагане и е предприето обжалване на същото по реда на чл. 435 ГПК. Следователно, за периода от 24.09.2012 г. – датата, на която адвокат Д. се е манифестирал пред ЧСИ като пълномощник и на присъединения взискател „Фернси Холдингс Лимитит” чрез депозираната молба вх. № 2630, до 12.02.2013 г. – датата, на която е заявил оттеглянето на пълномощията му, всички процесуални действия от длъжника [фирма] в изпълнителното производство, касаещи процесната публична продан (втората по ред) са извършени от адвокат А. и адвокат Б., като единствено получаването на съобщението за нея, освен от адвокат Б., е получено също и от адвокат Д..
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не е допуснато нарушение на съдопроиводствените правила, което да е довело до ненадлежното представляване на молителя в производството по принудително изпълнение, завършило с процесното възлагателно постановление. Доколкото същият е бил представляван от лица с редовно учредена представителна власт, не може да се счете за осъществено поддържаното от него основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5,пр. 2 ГПК.
Отделно от това, следва да се посочи, че дори и да е налице допуснато нарушение на нормата на чл. 43, ал. 2 ЗА, само по себе си, то не обосновава приложимост на посоченото основание за отмяна, тъй като представляването на страни с противоречиви интереси от общ пълномощник е въпрос, който е от значение само за отношенията между адвокат и клиент и за добросъвестното изпълнение на задълженията по сключения между тях договор за правна защита и съдействие, но не и за редовността на упълномощаването, което именно е преценимо за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5,пр. 2 ГПК.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира молбата за отмяна за неоснователна.
Предвид липса на искане от ответника по молбата за присъждане на разноски, не следва да бъде обсъждана дължимостта на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане от 04.03.2013 г. по изп. д.№ 20128600400004/2012 г. по описа на ЧСИ В. Матова, рег. № 860, с район на действие Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: