5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1025/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 02.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1025/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвани са решения № 188 от 04.02.2013 год., № 1030 от 11.06.2013 год. и № 1613 от 10.10.2013 год., постановени по в.гр.дело № 574/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, Х-ти състав, с които е
1. оставено в сила решение № 3181/04.12.2009 год. на Пловдивския районен съд, ХVІ-ти гр.с., постановено по гр.дело № 2275/2008 год. в частта, с която се отхвърлят предявените от [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл.”Съединение” № 3 искове за признаване на установено по отношение на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], че последното не е собственик на 334/3338 ид.части от следните помещения – телефонна централа в партерния етаж, стая за портиера и котелно – вентилационно помещение, находящи се в административна сграда – Проектантска организация на пл.”Съединение” № 3 в [населено място], която сграда е със застроена площ от 828 кв.м. и е построена ведно с други три пристройки /тела/ в недвижим имот – парцел V-ЗПО кв.174-стар, кв.17-нов по плана на ЦГЧ [населено място], съставляващ дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 3602 кв.м. при граници: север-обсл.улица, изток-пл.”Съединение”, юг- [улица]и запад- [улица]като неоснователни.
2. отменено е решение № 3181/04.12.2009 год. на Пловдивския районен съд, ХVІ-ти гр.с., постановено по гр.дело № 2275/2008 год. в частта, с която се отхвърлят предявените от [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл.”Съединение” № 3 искове за признаване на установено по отношение на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], че последното не е собственик на 334/3338 ид.части от следните помещения – зала за събрания, библиотека, технически кабинет в партерния етаж и фоайе, находящи се в административна сграда – Проектантска организация на пл.”Съединение” № 3 в [населено място], която сграда е със застроена площ от 828 кв.м. и е построена ведно с други три пристройки /тела/ в недвижим имот – парцел V-ЗПО кв.174-стар, кв.17-нов по плана на ЦГЧ [населено място], съставляващ дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 3602 кв.м. при граници: север-обсл.улица, изток-пл.”Съединение”, юг- [улица]и запад- [улица]като неоснователни и вместо това
3. постановено друго за признаване за установено по отношение на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл.”Съединение” № 3, че [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл.”Съединение” № 3 не е собственик на 334/3338 ид.ч. от следните помещения: зала за събрание и фоайе с идентификатор 56784.518.1186.2.3, библиотека с идентификатор 56784.518.1186.2.4, технически кабинет с идентификатор 56784.518.1186.1.2 и стол и кухня с идентификатор 56784.518.1186.3.1, находящи се в административна сграда, представляваща Проектантска организация, ведно с други четири постройки в недвижим имот, съставляващ УПИ V-ЗПО кв.174-стар, кв.17-нов по плана на ЦГЧ [населено място], а по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.09.2009 год. е с идентификатор 56784.518.1186.
Недоволна от основното въззивно решение № 188 в уважената част на отрицателния установителен иск за собственост е Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която с касационна жалба вх.№ 7675 от 18.03.2013 год., подадена от главен юрисконсулт С. Й. Х.-Д. го обжалва в срока по чл.283 ГПК като в изложението с вх.№ 10545 от 12.04.2013 год. поддържа, че въззивният съд „се е произнесъл неправилно по проесуалноправни и материалноправни въпроси, обуславящи активната легитимация и изхода на делото, основни от които са въпросите относно правния интерес на ищеца от защита чрез отрицателен установителен иск и за разпределението на доказателствената тежест?”
Постъпила е и втора касационна жалба от същата страна вх.№ 21425 от 25.07.2013 год., подадена в срока по чл.283 ГПК срещу решение с № 1030, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение с № 188 с оплаквания за неправилност, с оглед допуснати нарушения на чл.281, т.3 ГПК при решаване на правния спор по същество.
Недоволен от основното въззивно решение № 188 в уважената част на отрицателния установителен иск за собственост е жалбоподателят [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от адвокат А. Р., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК с касационна жалба вх.№ 8424 от 25.03.2013 год. като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК като сочи въпроси за допустимост, свързани с висящото производство по т.дело № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Постъпили са писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от адвокат Т. С. Я.-С., Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез главен юрисконсулт С. Х.-Д. със становище за недопустимост, респ. допустимост на касационното обжалване.
Постъпила е и касационна жалба с вх.№ 33076 от 29.11.2013 год. в срока по чл.283 ГПК от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от адвокат И. К. срещу решение № 1613, с което е отхвърлена молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 1030 като счита, че е неправилно и допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: При направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК съдът длъжен ли е да изследва своята действителна воля и да я сравни с дадения в решението неин външен израз или следва да се ограничи само до съпоставка на начина на външно изразяване на своята воля, а не до обстоятелството каква е действителната такава?
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да постанови основното решение № 188 въззивният съд е приел, че доказателствената тежест да установи положителния факт за собственост на идеални части от процесните обекти е на [фирма] тъй като се касае за отрицателен установителен иск, предявен на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Взето е предвид, че сградата е завършена през 1973 год. и със заповед № 334 от 27.02.1973 год. на Министъра на архитектурата и благоустройството са настанени Институт за проектиране и проучване „В.” и още две проектантски организации, при което няма доказателства към този момент ползувателите да са придобили право на собственост върху отделни обекти и съответните идеални части от общите части на сградата – за това посоченото в споразумителния протокол от 03.04.1973 год. процентно участие на ползувателите на осеметажната сграда не може да се приеме, че отразява притежаваното от И.”Водоканалпороект” право на собственост върху идеални части от сградата. Отчетено е, че според представения препис от заповед № ЕД-05 от 18.05.1995 год. на Министъра на териториалното развитие и строителството, е образувано Е.”В.”П. с част от имуществото на поделението на „В.” София в П., а именно „В.” П. съгласно разделителен протокол, който не е ангажиран по делото, а от представения анализ на правното състояние на [фирма], изготвен от Агенцията по приватизация е видно, че дружеството притежава 333/3338 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, но не са посочени конкретни обекти. Направен е извод, че след като [фирма] е собственик на част от етаж и сутерен в осеметажната сграда съгласно чл.38 ЗС притежава и право на собственост върху общите по естеството си части на сградата – котелно-вентилационното помещение, стая за портиер и телефонна централа, а относно останалите обекти: зала за събрание и фоайе, библиотека, технически кабинет, стол и кухня не е установено АД-то да притежава идеални части, поради което отрицателният установителен иск на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е уважен.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост в касационните жалби следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите относно предмета на отрицателния установителен иск и предпоставките за предявяването му както и интереса от това, ако се разполага с възможност за предявяване на осъдителен иск за същото право.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решения: № 188 от 04.02.2013 год., № 1030 от 11.06.2013 год. и № 1613 от 10.10.2013 год., постановени по в.гр.дело № 574/2012 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х-ти състав.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 1 075,75 лева, вносима по равно – по 537,88 лева от касаторите [фирма] и [фирма] в едноседмичен срок от съобщението.
СЛЕД представяне доказателства за внесената държавна такса делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ