О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
[населено място], 24.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1390 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.07.2010г. постановено от Софийски градски съд, ІV-г отд. по гр.д.№11495/2009г., с което е оставено в сила решение от 03.04.2002г. по гр.д. № 5368/1992г. на Софийски районен съд, 60 състав. С последното на основание чл. 288, ал.7, във вр. с ал.1 ГПК/отм./ е изнесен на публична продан недвижим имот: апартамент № 90 в[населено място], жк.Л., бл. 208, вх.Д, ет.3 със застроена площ 46,46 кв.м., заедно с припадащото се избено помещение № 10 и 0,501% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя .
Жалбоподателката Е. З. Г. чрез пълномощника си адв. М., счита решението за неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване изтъква, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и решените с него въпроси са от значение за развитието на правото. Това са въпросите: 1. как следва да се тълкува изискването след обезсилване на решението по възлагане съделителят да заплати веднага сумата за уравнение на дяловете; 2. допустимо ли е искане за извършване на нова оценка на имота след обезсилване на възлагателно решение по чл. 288, ал.7 ГПК/отм./; 3. отговаря ли на изискванията за възлагане съделител, който е живял с наследодателя и притежава идеални части от друг жилищен имот. Приложено е ТРОСГК № 1/2004г., както и решения на състави на Върховния касационен съд.
Ответниците по жалбата Р. А. Ж. и М. А. Ж. считат, че не са налице визираните основания за допускане на касационно обжалване. Претендират заплащане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по извършване на делба след постановяване на решение за обезсилване на възлагане по чл. 288, ал.2 ГПК/отм./ поради неплащане на сумите за уравнение на дяловете. Обезсилването на възлагателното решение е постановено с решение от 14.07.2000г. по реда на чл. 288, ал.7 ГПК/отм./ в редакцията му преди изменението в ДВ бр. 64/1999г. Въззивният съд е приел, че след обезсилването производството по извършване на делбата следва да продължи по новия ред съгласно изменението на чл. 288 ГПК в ДВ бр. 64/1999г., поради липса на преходна разпоредба относно заварените производства. С оглед на това съдът е посочил, че имотът може да не бъде изнесен на публична продан, ако съделителят, който отговаря на условията на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ заплати цената веднага. При преценка на предпоставките за възлагане съдът е установил, че Е. Г. има своевременно заявена претенция за възлагане в първото заседание от втората фаза на делбата. Тази съделителка обаче не отговаря на законовите предпоставки – не е живяла в жилището при откриване на наследството и притежава друго жилище – 4/6 ид.ч. от апартамент, в който живее. Установено е от свидетелските показания, че тя е живяла в процесния имот около шест месеца преди смъртта на наследодателя, за да го гледа. Освен това, тя не е заплатила веднага цената на другите съделители, т.е. в рамките на производството, развило се след постановяване на решението за обезсилване /което продължава повече от 10 години/. Поради това съдът е оставил в сила първоинстанционното решение, с което имотът е изнесен на публична продан. Преди това, в съдебно заседание съдът е отказал допускане на експертиза за нова оценка на имота.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Налице е основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения първи въпрос за тълкуване на изискването на чл. 288, ал.7, пр.3 ГПК/отм./ след обезсилване на решението по възлагане съделителят да заплати веднага сумата за уравнение на дяловете, за да не бъде изнесен имота на публична продан. Този въпрос е засегнат в Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, но не е намерил конкретно разрешение. Липсва и съдебна практика, която да посочва кога и по какъв начин следва да се извърши плащането. Поради това независимо, че разпоредбата понастоящем е отменена, е необходимо произнасянето на касационната инстанция, с цел изясняване на вложения смисъл в понятието „веднага”, тъй като очевидно все още има неразрешени спорове по прилагането на този законов текст.
Вторият въпрос: „допустимо ли е искане за извършване на нова оценка на имота след обезсилване на възлагателно решение по чл. 288, ал.7 ГПК/отм./?” има отговор в ТРОСГК № 1/2004г. Същевременно, този въпрос не е разрешен от съда в обжалваното решение и не е обуславящ изхода на спора, предвид изнасянето на имота на публична продан и задължението на съдебния изпълнител да определи начална цена, от която започва наддаването за имота – чл. 486 ГПК.
По въпросите отговаря ли на изискванията за възлагане съделител, който е живял с наследодателя и притежава идеални части от друг жилищен имот касаторът на първо място се позовава на противоречие с ТРОСГК № 1/2004г., както и на противоречиво разрешаване на въпросите в практиката. Тълкувателното решение сочи, че в закона липсва дефиниция на изискването съделителят да е живял с наследодателя, но се приема, че това следва да е трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. В същия смисъл са и Решение № 1179 от 16.01.2009г. по гр.д. № 5111/2007г. на ІІг.о. и Решение № 482 от 28.07.2003г. по гр.д. № 896/2002г. на І г.о. Останалите представени решения: Решение № 615 от 17.10.2002г. по гр.д. № 93/2002г. на І г.о. и Решение № 208 от10.04.2001г. по гр.д. № 584/2000г. на І г.о. единствено цитират законовото изискване съделителят да е живял в жилището към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище. В обжалваното решение съдът е разрешил въпросът дали претендиращият съделител е живял с наследодателя като е взел предвид критериите в т.7 на тълкувателното решение, но е акцентирал на целта на пребиваването, която в случая е грижи за наследодателя поради болест. С оглед на това настоящият състав намира, че е от значение за точното прилагане на закона изясняването на релевантния за настоящия спор въпрос дали живеенето в имота заедно с наследодателя поради необходимостта от грижи за неговото здраве или с оглед напредналата му възраст покрива изискването на чл. 288, ал.3, пр.1 ГПК/отм./ съделителят да е живял в жилището при откриване на наследството. Затова следва да се допусне касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
По втората част на въпроса относно изискването на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ съделителят да не притежава жилище и по-конкретно дали притежанието на идеална част от жилищен имот е пречка за възлагане, не е удостоверено противоречие с практиката или противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата. ТРОСГК № 1/2004г. не дава отговор конкретно на този въпрос, а и в приложените съдебни решения не са разгледани казуси, сходни на настоящия, при който претендиращият съделител притежава идеална част от жилище. Поради това по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.07.2010г. постановено от Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав, по гр.д.№11495/2009г. по касационната жалба на Е. З. Г. от[населено място].
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 233,34 /двеста тридесет и три цяло и тридесет и четири стотни/лева.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: